Пазарджик. "Полето ражда тикви, а Балканът - хора." Тази пословица на планинците е много стара и малко обидна, но не важи за хората от пазарджишкото село Ветрен дол.
"Нашите жители до обяд могат да копаят лозето, да поливат царевицата и косят ливадата, а следобед да катерят планината, да събират дърва или просто да отдъхват под дъбака", разказва един от най-старите жители на селото Георги Зафирски. Сега всички са се събрали над населеното място, където е Гергьова черква , за да почетат Светеца и празника на ветрендолци, а много родове са използвали момента, за да направят своите срещи на 6 май.
Селото е разположено на уникално географско място. По време на турското робство то се намирало в полите на Западните Родопи. По-късно къщите превзели и равнинната част от Велинградското дефиле до Чепинска река.
Въздухът и топлата минерална вода на Ветрен дол привличат много туристи. Пътувайки към Велинград, те остават очаровани от селото и остават, преди да продължат по пътя си.
Една от безспорните атракции за преминаващите чужденци е гледката на хора, които пълнят от една тръба топла вода в туби. За да пестят електричеството от бойлера. Придобивката е уредена от един от предишните кметове - Димитър Петров. Той се преборил добиваната между Варвара и Ветрен дол топла вода, която стига по тръби до Пазарджик, да се ползва и от местните домакинства. Сега до чешмата са се наредили продавачи на всякаква стока - зеленчуци, плодове, дори домашни животни.
"Много възможности са изпуснати досега, за да може да се гордеем с реален туризъм", казват местните. . Преди време италианска организация поискала да строи детско селище заради мекия климат, термалните извори и доброто разположение, но административни спънки осуетили инвестицията. Сега обаче развитието на туризма в селцето е на път да се отпуши.
Тук вече е вдигнал къща един англичанин.
Това повлякло крак и група ирландци също се заинтересували, как може да се заселят в китното село. Няма лошо, 17 парцела стоят свободни. Местните гледат да ги спазарят по време на честването на рождения ден на Ветрен дол. 400 години прави то , но точната година на юбилея никой не може да каже със сигурност.
"Ние сме по-стари от Америка", шегуват се местните зевзеци, докато отпразнуват юбилея.
Полезна за привличането на инвестиции може да се окаже и наскоро създадената интернет страница на Ветрен дол. За по-малко от месец сайтът е посетен от близо хиляда души, които се интересуват от възможностите за екотуризъм, поминъка и историята на селото. Тях няма как да не ги впечатли местната климатична особеност - "речникът". Специфичният вятър идва от Чепинското дефиле и се появява два пъти дневно - за два часа сутрин след изгрев и за също толкова вечер преди залез.
Атракция била и дековилката придвижваща се до Пазарджик и Пловдив. Движещата се двупосочна жп мотриса беше удобен и евтин транспорт. Но вече е закрита.
Виладжиите, а и местните хора, обичат Ветрен дол и заради уникалната местност Баластиерата. Там са разливите на Чепинската река, преди да се влее в Марица. Това е любимо място на заклетите въдичари от цялата страна. Защото тук риболовът е разрешен през цялата година
От образувалите се езера може да се извади едновременно мряна и кефал, щука и шаран. Кацащите брегови лястовички правят природната идилия пълна.
В живота тя обаче липсва. Големият проблем на ветрендолци е липсата на работа, особено след като много хора били уволнени от близкия Завод за стоманени тръби. Надеждата е в развитието на отдиха.
Поне десетина домакинства отговарят на условията за селски туризъм. Освен това съседното село Варвара, което е разделено от Ветрен дол само от един мост, разполага с мотел и къщи за настаняване. Затова сега местните хора запалиха свещ на Гергьова черква и за възкресението, и за свети Георги и за съживяването на поминъка в тази част на Чепинското дефиле.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
