Четвъртък,

Мекият ре­фор­ма­тор Има­мог­лу ще нап­ра­ви Ер­до­ган по-гъв­кав

От: Да­ни­е­ла Ка­зан­джи­е­ва -
Мекият ре­фор­ма­тор Има­мог­лу ще нап­ра­ви Ер­до­ган по-гъв­кав
A
A
A
  • Кон­ф­лик­тът Иран - САЩ би мо­гъл да се ре­ши в па­кет­на сдел­ка меж­ду го­ле­ми­те иг­ра­чи в ре­ги­о­на

  • Ма­со­ви­те сблъ­съ­ци в Тби­ли­си са ри­мейк на кла­си­чес­ки май­дан, каз­ва проф. Бо­ян Чу­ков

Проф. Бо­ян Чу­ков е ек­с­перт по на­ци­о­нал­на си­гур­ност и меж­ду­на­род­ни от­но­ше­ния. "Стан­дарт" го по­тър­си за ко­мен­тар по го­ре­щи­те те­ми от пос­лед­ни­те дни. 

- Проф. Чу­ков, как­во по­ка­за по­бе­да­та на кан­ди­да­та на опо­зи­ци­я­та Ек­рем Има­мог­лу във вто­рия кмет­с­ки вот в Ис­тан­бул? Ня­кои я оп­ре­де­ли­ха ка­то на­ча­ло­то на края на пре­зи­ден­та Ер­до­ган, та­ка ли е?

- По­бе­да­та на кан­ди­да­та на опо­зи­ци­я­та Ек­рем Има­мог­лу по­ка­за, че в Тур­ция се за­раж­да се­ри­оз­на опо­зи­ция на вът­реш­на­та и вън­ш­на по­ли­ти­ка, ко­я­то про­веж­да Ре­джеп Ер­до­ган. Осо­бе­но след опи­та за прев­рат през юли 2016 г., Тур­ция за­поч­на да на­пус­ка ор­би­та­та на САЩ и се приб­ли­жи до Кре­мъл. Ис­то­ри­я­та по­каз­ва, че в та­ки­ва мо­мен­ти тур­с­ки­те во­ен­ни из­вър­ш­ват прев­рат под зна­ме­то на ке­ма­лиз­ма. Но в дейс­т­ви­тел­ност ста­ва ду­ма за връ­ща­не на Ан­ка­ра в пра­вия ев­ро­ат­лан­ти­чес­ки път. За пър­ви път от дос­та вре­ме гра­до­на­чал­ни­кът на Ис­тан­бул, кой­то е най-го­ле­ми­ят тур­с­ки по­лис и ико­но­ми­чес­ка и кул­тур­на сто­ли­ца на Тур­ция, ня­ма да бъ­де от уп­рав­ля­ва­ща­та Пар­тия на спра­вед­ли­вост­та и раз­ви­ти­е­то /ПСР/. Да, по­я­ви се но­ва тен­ден­ция в на­ша­та юго­из­точ­на съ­сед­ка. Власт­та на Ре­джеп Ер­до­ган по­ка­за, че с вре­ме­то е еро­зи­ра­ла. Мис­ля, че

още е ра­но да се го­во­ри за край на пре­зи­ден­та Ер­до­ган

След­ва­щи­те из­бо­ри в Тур­ция за пре­зи­дент са през 2023 г. То­ва е мно­го вре­ме. Не се знае до как­ва сте­пен ще се уве­ли­чи вън­ш­ни­ят на­тиск за смя­на на вън­ш­но­по­ли­ти­чес­кия курс на Ан­ка­ра. Ва­шин­г­тон ед­ва ли ще се от­ка­же да по­ла­га сис­те­ма­тич­но уси­лия да вър­не от­но­во Тур­ция в сво­я­та ор­би­та. От дру­га стра­на - да не заб­ра­вя­ме, че пре­ди го­ди­ни са­ми­ят Ер­до­ган ка­то кмет на Ис­тан­бул не ус­пя да до­вър­ши своя ман­дат. Ви­на­ги мо­гат да въз­ник­нат об­с­то­я­тел­с­т­ва да­ден гра­до­на­чал­ник да не до­вър­ши до край своя ман­дат. 

- Ще ста­не ли раз­лич­на Тур­ция след то­зи вот? Ще втвър­ди ли още кур­са на уп­рав­ле­ние Ер­до­ган, или ще е по-скло­нен на ком­п­ро­ми­си?

- Ек­рем Има­мог­лу по­бе­ди убе­ди­тел­но на пов­тор­ни­те из­бо­ри, за­що­то той не нап­ра­ви ни­как­ви рез­ки дви­же­ния по вре­ме на вто­ра­та пре­диз­бор­на кам­па­ния. Бе­ше ме­то­ди­чен и пос­ле­до­ва­те­лен. Са­мо пот­вър­ди ли­ни­я­та, ко­я­то му до­не­се ус­пех още пър­вия път. Пос­тът кмет на Ис­тан­бул ед­ва ли да­ва осо­бе­ни ди­рек­т­ни въз­мож­нос­ти за вли­я­ние във вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки и вън­ш­но­по­ли­ти­чес­ки план. Да не заб­ра­вя­ме, че от 39 ра­йон­ни кме­та в ме­га­по­ли­са, 25 са от уп­рав­ля­ва­ща­та пар­тия. Ек­рем Има­мог­лу ще тряб­ва да съг­ла­су­ва сво­и­те дейс­т­вия с мес­т­ния пар­ла­мент, къ­де­то по­ве­че­то об­щин­с­ки съ­вет­ни­ци са от ПСР. Пред­вид ав­то­ри­тар­ния нрав на Ре­джеп Ер­до­ган се съм­ня­вам, че той ще се от­ка­же от сво­и­те пър­во­на­чал­ни идеи и на­ме­ре­ния за връ­ща­не­то на бив­ше­то ве­ли­чие на Тур­ция ка­то нас­лед­ник на Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия.

Не­о­ос­ма­низ­мът ще си ос­та­не ге­не­рал­на ли­ния във вън­ш­на­та по­ли­ти­ка

Не мис­ля, че по­ли­ти­ка­та на Ер­до­ган за ут­вър­ж­да­ва­не на Тур­ция ка­то ре­ги­о­на­лен ли­дер ще пре­тър­пи осо­бе­ни ко­рек­ции. Стра­те­ги­я­та ще ос­та­не съ­ща­та, но так­ти­ка­та ще бъ­де фун­к­ция на про­ме­ня­ща­та се об­с­та­нов­ка, ко­я­то мо­же да при­ну­ди тур­с­ки­ят пре­зи­дент да бъ­де по-гъв­кав.

Ос­нов­ни­ят про­тив­ник на Ер­до­ган в мо­мен­та е вло­ша­ва­ща­та се ико­но­ми­чес­ка си­ту­а­ция в стра­на­та.   

- Пре­ди го­ди­ни Ис­тан­бул бе­ше дос­та свет­с­ки град, но то­ва се про­ме­ни с ид­ва­не­то на власт на Ер­до­ган. Очак­ва­те ли но­ви­ят кмет да пре­мах­не ня­кои от ог­ра­ни­че­ни­я­та?

- Ек­рем Има­мог­лу е ин­те­ли­ген­тен по­ли­тик и ще тър­си ево­лю­ци­он­ни про­ме­ни. Ще из­бяг­ва ре­во­лю­ци­он­ни­те но­во­въ­ве­де­ния. В пре­диз­бор­на­та кам­па­ния той хо­де­ше по ми­тин­ги­те със сво­я­та съп­ру­га, но и с май­ка си. Ед­на­та е об­ле­че­на ка­то мо­дер­на ев­ро­пейс­ка же­на, дру­га­та се об­ли­ча съг­лас­но ка­но­ни­те на ис­ля­ма. Има­мог­лу след пър­ви­те из­бо­ри бе кмет на Ис­тан­бул две сед­ми­ци и по­ло­ви­на. Ос­та­ви ча­со­ве­те за мъ­же и же­ни по об­щин­с­ки­те пла­жо­ве и къ­пал­ни. Не пре­мах­на заб­ра­на­та за про­даж­ба на ал­ко­хол в град­с­ки­те па­ви­ли­о­ни. По­се­ща­ва ре­дов­но пе­тъч­на­та мо­лит­ва в джа­ми­я­та. Той ще тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва с чо­веш­ка­та пъс­т­ро­та на Ис­тан­бул, кой­то е съб­рал в се­бе си пред­с­та­ви­те­ли на всич­ки ре­ги­о­ни в стра­на­та. Ще тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва и с про­фи­ла на Ер­до­ган, кой­то ня­ма да бъ­де рав­но­ду­шен към рез­ки про­ме­ни в близ­кия до сър­це­то му ме­га­по­лис. 

- Чу­ват се слу­хо­ве, че дос­ко­рош­ни спод­виж­ни­ци на Ер­до­ган се гот­вят да ос­но­ват ал­тер­на­ти­ва на ПСР. Въз­мо­жен ли е по­до­бен сце­на­рий?

- Да, та­ка е. Ре­джеп Ер­до­ган не на­ме­ри общ език с ос­нов­ни фи­гу­ри в соб­с­т­ве­на­та си пар­тия. Фи­гу­ри ка­то бив­шия пре­ми­ер Ах­мет Да­ву­тог­лу, бив­шия пре­зи­дент Аб­дул­лах Гюл и глав­ния пре­го­ва­рящ с ЕС Али Ба­ба­джан не одоб­ря­ват во­де­на­та от пре­зи­ден­та по­ли­ти­ка. И три­ма­та са сил­но про­за­пад­но ори­ен­ти­ра­ни. Те не одоб­ря­ват вло­ша­ва­не­то на тур­с­ко-аме­ри­кан­с­ки­те двус­т­ран­ни от­но­ше­ния. Не са съг­лас­ни с вло­ша­ва­не­то на ди­а­ло­га на Ан­ка­ра с Брюк­сел. Мно­го е ве­ро­ят­но

в ско­ро вре­ме да на­у­чим, че е съз­да­де­на но­ва по­ли­ти­чес­ка фор­ма­ция

То­ва е ес­тес­т­ве­но. Ре­джеп Ер­до­ган не се от­не­се мъд­ро и дал­но­вид­но към три­ма­та. Из­х­вър­ли ги от по­ли­ти­чес­кия жи­вот, а то­ва е гру­ба греш­ка. Сам си съз­да­де ав­то­ри­тет­ни и опас­ни про­тив­ни­ци. 

- Ка­къв сиг­нал към све­та да­де во­тът в Ис­тан­бул и очак­ва­те ли про­мя­на в от­но­ше­ни­е­то към Ан­ка­ра?

- Ре­зул­та­ти­те от вто­рия вот в Ис­тан­бул да­до­ха до­пъл­ни­те­лен им­пулс на вън­ш­ни­те си­ли, ко­и­то ни­то за мо­мент не са спи­ра­ли да ра­бо­тят с ме­то­ди­те на хиб­рид­на­та вой­на сре­щу власт­та на Ер­до­ган. Не из­к­люч­вам ве­ро­ят­ност­та да ста­нем сви­де­те­ли след вре­ме на по­ред­на­та цвет­на ре­во­лю­ция в Тур­ция. Го­ля­мо зна­че­ние ще има сре­ща­та на Ер­до­ган с До­налд Тръмп на G-20 в Оса­ка, Япо­ния, в края на юни. Аме­ри­кан­ци­те са пос­та­ви­ли "чер­ве­на ли­ния" за тур­ци­те във връз­ка с по­куп­ка­та на рус­ки­те ПВО сис­те­ми С-400. Но да не заб­ра­вя­ме, че "све­тът" не е са­мо ко­лек­тив­ни­ят За­пад. Тур­ция има ав­то­ри­тет в ШОС. Ней­ни­те от­но­ше­ния с ре­ди­ца тюр­к­с­ки дър­жа­ви в Цен­т­рал­на Азия са от­лич­ни. Ди­а­ло­гът на Ан­ка­ра с Мос­к­ва е ди­на­ми­чен. Та­ка че Ре­джеп Ер­до­ган има въз­мож­нос­ти да ба­лан­си­ра и ла­ви­ра в сво­я­та вън­ш­на по­ли­ти­ка. А и Тур­ция е над 80 ми­ли­о­на, ко­е­то е до­пъл­ни­те­лен по­ло­жи­те­лен фак­тор в от­но­ше­ни­я­та.  

- Дру­га­та те­ма е Ру­сия-Гру­зия. Как ще се раз­вие кон­ф­лик­тът, спо­ред Вас?

- Съ­би­ти­я­та в Гру­зия оче­вид­но са би­ли под­гот­ве­ни пре­ди дос­та вре­ме. Прос­то е бил не­об­хо­дим по­вод. Ма­со­ви­те сблъ­съ­ци в Тби­ли­си са ри­мейк на кла­си­чес­ки доб­ре за­мис­лен пред­ва­ри­тел­но май­дан. Ни­кой не вяр­ва, че гру­зин­ци­те са из­лез­ли на ули­ци­те спон­тан­но, за да ма­ни­фес­ти­рат сре­щу "рус­кия оку­па­тор". Въл­не­ни­я­та стар­ти­ра­ха след про­веж­да­не­то на от­дав­на пла­ни­ра­но пра­вос­лав­но ме­роп­ри­я­тие с учас­ти­е­то на рус­ка де­ле­га­ция в пар­ла­мен­та на Гру­зия. Все пак гру­зин­ци­те са ста­ра пра­вос­лав­на дър­жа­ва! Ста­на яс­но, че един от ор­га­ни­за­то­ри­те на без­ре­ди­ци­те в Тби­ли­си е скан­дал­ни­ят бивш пре­зи­дент на стра­на­та Са­а­каш­ви­ли. Как­то се каз­ва, the show must go on. Ето

още един при­мер за во­де­не на хиб­рид­на вой­на в Ев­ра­зия, на­со­че­на сре­щу рус­ки­те ин­те­ре­си

в ре­ги­о­на. Пра­ви впе­чат­ле­ние, че рус­на­ци­те от­но­во ре­а­ги­ра­ха със за­къс­не­ние. Вла­ди­мир Пу­тин заб­ра­ни по­ле­ти­те на рус­ки­те ави­о­ком­па­нии до Тби­ли­си. Спрян бе по­то­кът от рус­ки ту­рис­ти към Гру­зия. А то­ва е жес­ток удар по гру­зин­с­ка­та ико­но­ми­ка. Ста­ва въп­рос за око­ло 750 ми­ли­о­на до­ла­ра го­диш­но. Френ­с­ка­та дип­ло­мат­ка Са­ло­ме Зу­ра­биш­ви­ли, ко­я­то е и пре­зи­дент на Гру­зия, ре­а­ги­ра бо­лез­не­но на то­зи удар по гру­зин­с­ка­та ико­но­ми­ка. Оче­вид­но, че рус­на­ци­те ще пос­лед­ват аме­ри­кан­с­кия при­мер и по­доб­но на Ва­шин­г­тон ще при­ла­гат ико­но­ми­чес­ки сан­к­ции, ко­га­то са на­ру­ше­ни тех­ни­те ин­те­ре­си или има нед­ру­же­люб­ни про­я­ви спря­мо Ру­сия. Не из­к­люч­вам и дру­ги от­вет­ни мер­ки от Мос­к­ва в слу­чай, че Тби­ли­си не из­вър­ши ко­рек­ции в сво­е­то по­ве­де­ние.

- Ня­кои виж­дат в кон­ф­лик­та не са­мо вън­ш­но­по­ли­ти­чес­ки, но и вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни. Очак­ва­те ли да пад­не ка­би­не­тът в Тби­ли­си и пред­с­роч­ни из­бо­ри?

- В те­о­ри­я­та на хиб­рид­на­та вой­на пре­дел­но яс­но е ка­за­но, че вън­ш­ни­ят фак­тор се въз­пол­з­ва от вът­реш­ни­те про­ти­во­ре­чия и нап­ре­же­ния в стра­на­та меж­ду уп­рав­ля­ва­щи и уп­рав­ля­ва­ни. Кон­ф­лик­ти­те се под­г­ря­ват с вън­ш­ни им­пул­си. И се тър­си дес­та­би­ли­зи­ра­не на власт­та или сва­ля­не на уп­рав­ля­ва­щи­те. То­зи те­а­тър сме го иг­ра­ли и у нас. По­я­вя­ва се пла­те­но­то граж­дан­с­ко об­щес­т­во и се пов­та­ря ед­на и съ­ща пи­е­са. Ако уп­рав­ля­ва­щи­те не про­ме­нят сво­я­та по­ли­ти­ка и не вър­нат "пра­вил­ния" ев­ро­ат­лан­ти­чес­ки ге­о­по­ли­ти­чес­ки век­тор, те си оти­ват. Ид­ват дру­ги, ко­и­то са "пра­вил­ни" и не се за­дъл­бо­ча­ват над по­ня­ти­е­то "дър­жа­вен су­ве­ре­ни­тет".

- Още ед­на го­ре­ща точ­ка е случ­ва­що­то се меж­ду САЩ и Иран. За­що До­налд Тръмп ре­ши в пос­лед­на­та ми­ну­та да от­ме­ни во­ен­ния удар?

- До­налд Тръмп в кон­ф­лик­та с Иран пов­та­ря схе­ма­та, ко­я­то бе при­ло­же­на по от­но­ше­ние на Се­вер­на Ко­рея. Пър­во­на­чал­но се от­п­ра­вят зап­ла­хи, наг­не­тя­ва се об­с­та­нов­ка­та и след то­ва се тър­сят въз­мож­нос­ти за пре­го­во­ри. Иран е мощ­на дър­жа­ва. Ру­сия и Ки­тай си да­ват яс­на смет­ка, че ако рух­нат пер­сий­ци­те, то след то­ва аме­ри­кан­ци­те ще ата­ку­ват и тях. Сва­ля­не­то от иран­ци­те на су­пер­тех­но­ло­гич­ния аме­ри­кан­с­ки дрон в Пер­сийс­кия за­лив бе из­не­на­да за Пен­та­го­на. Аме­ри­кан­ци­те не пред­по­ла­га­ха, че Те­хе­ран раз­по­ла­га с по­доб­на мо­дер­на ПВО. Още по­ве­че, че тя е иран­с­ка раз­ра­бот­ка. В САЩ плам­на­ха ня­кол­ко ра­фи­не­рии, най-го­ля­ма­та от ко­и­то във Фло­ри­да. Ня­кои аме­ри­кан­с­ки ме­дии за­по­доз­ря­ха, че по­жа­ри­те са де­ло на спя­щи клет­ки на Кор­пу­са на стра­жи­те на ис­лям­с­ка­та ре­во­лю­ция и са пре­дуп­реж­де­ние към Ва­шин­г­тон. Ки­бер­войс­ки­те на Пен­та­го­на се опи­та­ха да на­не­сат уда­ри вър­ху иран­с­ки про­миш­ле­ни мре­жи и обек­ти. Но май ня­ма­ха осо­бен ус­пех. Виж­да­те, че от­но­во ста­ва въп­рос за во­де­не на хиб­рид­на вой­на меж­ду Ва­шин­г­тон и Те­хе­ран, ко­я­то си има сво­я­та спе­ци­фи­ка и все още не се осъз­на­ва дос­та­тъч­но от све­тов­но­то об­щес­т­ве­но мне­ние. Аме­ри­кан­ци­те ни­ко­га не ата­ку­ват, ако не са аб­со­лют­но убе­де­ни, че ще спе­че­лят схват­ка­та.

- Смя­та­те ли, че Иран мо­же да из­пъл­ни зап­ла­ха­та си и да зат­во­ри Ор­муз­кия про­ток?

- Иран съ­що, по­доб­но на аме­ри­кан­ци­те, блъ­фи­ра в по­доб­ни си­ту­а­ции. Но за раз­ли­ка от мно­го дру­ги на­ции,

пер­си­те са ре­ши­тел­ни и обу­че­ни бой­ци

и не са ни­как страх­ли­ви. Те не са ле­сен про­тив­ник. Всъщ­ност в дъл­гос­ро­чен план САЩ се про­ва­ли­ха в Аф­га­нис­тан, Ви­ет­нам, Ко­рея, Ирак, Ли­бия и др. Не вяр­вам да не си да­ват смет­ка, че ако вля­зат в кла­си­чес­ка вой­на с пер­си­те, то от­но­во ще се про­ва­лят. Да ата­ку­ваш ус­пеш­но е ед­но, а да ов­ла­де­еш те­ри­то­ри­я­та е съв­сем дру­го.  

- Има ли на­чин за ре­ша­ва­не на кон­ф­лик­та САЩ-Иран и за от­мя­на на сан­к­ци­и­те?

- Към то­зи мо­мент, пред­вид и об­с­та­нов­ка­та в Близ­кия из­ток, не виж­дам се­ри­оз­ни пред­пос­тав­ки за ре­ша­ва­не на кон­ф­лик­та меж­ду пер­си­те и аме­ри­кан­ци­те. Ако се стиг­не до па­кет­на сдел­ка меж­ду го­ле­ми­те иг­ра­чи в ре­ги­о­на, то ня­къ­де в нея мо­же да се на­ме­ри и на­чин за на­ма­ля­ва­не на нап­ре­же­ни­е­то по ос­та Ва­шин­г­тон-Тел Авив-Те­хе­ран. Да не заб­ра­вя­ме, че Из­ра­ел е клю­чо­ва фи­гу­ра в кон­ф­лик­та меж­ду САЩ и Иран. В про­ти­вен слу­чай Те­хе­ран ще про­дъл­жи да ди­на­ми­зи­ра и за­дъл­бо­ча­ва сво­и­те во­ен­ни, по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки от­но­ше­ния със стра­ни­те член­ки на ШОС. Ве­че ни­кой не мо­же да ка­же със си­гур­ност, че Иран не раз­по­ла­га с яд­ре­но оръ­жие. А то­ва вра­зу­мя­ва все­ки, кой­то же­лае да на­пад­не пер­си­те.

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички