Защо ядосахме Париж и Берлин

Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент на БНТ в Германия

Защо ядосахме Париж и Берлин | StandartNews.com

Позицията на посланиците на Германия Матиас Хьопфнер и на Франция Филип Отие събра голяма популярност и голямо внимание, защото тя сама по себе си е прецедент. Реакция на двама посланици в държава - членка на ЕС, имам предвид.

От друга страна, тя е знак за откритост, за приятелство и за солидарност, защото означава, че за посланиците на тези две държави, на техните правителства им пука какво се случва с нас. Много е важно това, на което те акцентират в края, а именно, че 40% от средствата, които се използват в държавата ни, са изработени от германските и френските данъкоплатци. На тях не им е все едно как се харчат парите на техните данъкоплатци, по какъв начин, харчат ли се правомерно, съобразено с европейските стандарти. Защото, ако ние не гарантираме изразходването на европейските средства по правовия начин, то тогава те биха могли да се замислят за това къде отиват средствата им.
Преди всичко това послание показва, че двама посланици на две европейски държави, които живеят в София, са чули, че хората в България имат различно мнение от управляващите. Странното е, че тези управляващи не са чули хората, които са по улиците.

От друга страна, аз нямам съмнение, че тази декларация ще бъде приета с много смесени чувства, дори съм убедена, че ще бъде заклеймена като намеса във вътрешните работи на България. Което като за член на ЕС вече изобщо не може да бъде приемливо. Но има нещо много важно в тази декларация. И то е, че тя въобще беше направена. Защото знаете ли, в Унгария, където управлява Виктор Орбан вече толкова години, много хора се надяват и се молят посолствата да вземат думата. Да кажат нещо, така че да подкрепят онези, които протестират.

Ние не бива да имаме съмненията, че това, което казват двамата посланици, всъщност е мнението на техните правителства в Берлин, съответно и в Париж. Това първо. Второ, това, на което вие обръщате внимание, е много важно. Сигурно и вие сте прочели новините, че френските социалисти поискаха оставката на Сергей Станишев като председател на ПЕС. Така че в това отношение няма кой знае какъв разнобой и говори за сближаване на позицията и оценката ситуацията у нас. При всички положения това, че ПЕС в лицето на френския президент Франсоа Оланд и ЕНП в лицето на германския канцлер Ангела Меркел чрез техните пратеници в България изказват една и съща позиция, е повече от символично и знаково.

Това, което двамата посланици направиха, е да покажат, първо, на хората по улиците в София и страната, че те са чути. Второ, да се покаже на правителството в София, че ето "ние не сме си затворили очите, ние виждаме какво се случва при вас и това, което се случва, не ни обнадеждава и не ни радва и смятаме, че вие също трябва да му обърнете внимание". И трето - и то недвусмислено е заявено, че подкрепят президента на България.

Четвърто, обръща се внимание върху факта, че все пак на тях им пука за нас и по една чисто прагматична причина, че харчим 40% от техните средства. Всичко това е предупреждение. Затова казвам, че то е приятелско, затова казвам, че то е солидарно, то е открито, защото се казват нещата в прав текст, така е между партньори, така трябва да бъде. Слава Богу, че така е при нас, защото можеше да се предприеме друга мярка. Сигурно си спомняте 1998 година, когато срещу Австрия имаше едни мерки, като, да речем, блокиране на правото на глас в ЕС. Очакванията, сигурна съм, в момента в Берлин и в Париж са, че тази декларация няма да остане глас в пустиня.

В момента аз съм убедена, че властите у нас са притеснени, стреснати и изненадани, затова не са готови с реакцията си. Може би обмислят в момента дали да реагират по два начина, единият е да извикат двамата посланици във външно министерство, което ще бъде много остра стъпка, много твърда стъпка, непривична стъпка между приятели, другото обаче може да бъде нещо, което на мен ми се иска да стане, а именно да бъде взето под внимание това, което те казват.

На мен ми се иска България да може да покаже зрялост, критиката е приятелска, загрижена, такава, каквато е тя сега. И тя да бъде оценена като такава, защото това е важен жест.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай