Европа не може да пребори зависимостта си от долара

Който се опълчи политически срещу САЩ, получава финансов удар, казва д-р Самюел Шуберт

Европа не може да пребори зависимостта си от долара | StandartNews.com

Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет „Уебстър“ и водещ американски експерт в областта на международните отношения, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ. Работил е като консултант към ООН и Европейския парламент. Активен участник е в Американската асоциация за политически науки по проблемите на защита на културното наследство по време на конфликти.

Бойчо Дамянов, Виена, специално за "Стандарт"

-  Санкционната политика и митата, които въвеждат САЩ, се отразяват негативно върху икономическите и финансовите интереси на Европа. Как оценявате това противоречие?
- Изглежда, като че ли САЩ искат по този начин да ощетят и влошат конкурентоспособността на своите европейски съюзници. Но мисля, че до голяма степен това се дължи и на несъгласуваността и на неинформираността на хората от администрацията и обкръжението на Трамп и въобще в разкола, който цари сред управляващия елит.

Виждаме, че от санкционната политика полза няма. Като цяло по отношение на политиката към Русия и Иран в американския истаблишмент няма единно виждане, то е доста противоречиво и непоследователно.

Лагерът на технократите е за фритрейдерство, против всякакви санкции и ограничения, докато патриотите са за налагане на мита и защитни мерки.

- Има ли начини ЕС да се защити?
- Европа, за разлика от САЩ, има много силна и опитна дипломация. Именно чрез нея тя прокарва своите икономически интереси в отделните точки на света и е в състояние да се защити. По отношение на Русия и Иран подходите и интересите на ЕС и на САЩ са различни.

Външната политика на САЩ днес е подчинена най-вече на стремежа да се възстановят позициите на американските компании, да се увеличи американския експорт, да се възстанови американската промишленост, да се осигурят нови работни места за населението, да се постигне равновесие в търговския баланс и никакви други там разни благородни цели.

- Защо тогава американското правителство поставя препятствия и блокира финансови средства на ирански, руски, венецуелски, европейски и т.н. компании и банки?
- Заради Китай, за да затруднява неговия стокообмен и най-вече вноса на нефт и други суровини в Китай, да намалява неговата конкурентоспособност. Вредата за Иран е съпътстващ ефект.

По отношение на Русия е по-различно – повечето американски компании, както и самата администрация, искат санкциите да бъдат отменени, но останалата част от истаблишмента е против, защото си мисли,че по такъв начин може да се задържи процесът на консолидация и засилване на влиянието на Русия в света.

- Често се говори за противоречия между Русия и Китай?
- Русия ще има полза от големите инфраструктурни проекти на Китай по инициативата „Един пояс, един път“, иначе нямаше да я поддържа. Днешната политика на Русия е много прагматична и рационална, за разлика от тази на САЩ и ЕС, които продължават да поставят изисквания – ще си сътрудничим с вас, но при тези и тези условия. Русия е готова да поддържа отношения с всяка една страна, ако има изгода. С идването на Трамп САЩ поне престанаха да се придържат към разни идеологически догми, а започнаха да издигат като приоритет националните интереси.

Мисля, че в дългосрочен аспект фритрейдерството е по-полезно, осигурява по-голяма устойчивост на международните пазари и в международната търговия.

- Санкциите са точно обратното?
- Посяга се към тях тогава, когато трябва да се избегна или е невъзможно прилагането на сила, като например блокада. Всички са наясно, че в действителност санкциите никога не са били резултатни, чрез тях никога не са били постигани исканите цели. Ако искате да смените даден режим, санкциите никога не са били успешни. Но на днешния етап САЩ силно намаляват своите военни прояви и военно присъствие по света и в случая санкциите са по-меката алтернатива.

- САЩ упражняват натиск и върху ЕС да поддържа и провежда тяхната санкционна политика, което не се посреща с особен ентусиазъм в Брюксел.
- Така е, САЩ в действителност поставят отделни страни, отделни компании, отделни институции, отделни лица от тези страни пред избора – или ще работите с нас, или с тях!

- Как разбират кой с кого работи?

- САЩ задължават всички международни и чуждестранни финансови институти да докладват на Държавната агенция по търговията FTC (Federal Trade Commissin) тази информация, позовавайки се на един свой вътрешен закон за произхода на паричните преводи FACTA (Fair and Accurate Credit Transactions Act) от 2003 година. Ако тези институции не предоставят исканата информация, САЩ им отказват извършването на финансови операции. Както знаем, лъвският пай от всички световни международни финансови операции и услуги се осъществява в американски долари и минава през САЩ.

- Американският долар доминира в световната търговия и финанси…

- Именно. Вече колко години европейците умуват и обсъждат как да се освободят от зависимостта на долара – такива заявления имаше и в 2015 г., и в 2010 г., също и по-рано.

- Къде е проблемът?
- Ако решите да търгувате в друга валута, например в китайски юани или в руски рубли или в евро, проблемът е в това, дали можете да се доверите на тези страни при извършването на дадени големи фючърсни спотови операции, да речем на нефтения пазар. На коя тяхна финансова борса бихте се доверили? Теоретически би могло да бъде Лондон, но сега и там е една бъркотия заради брекзит. Налице е глобална система на зависимост от долара, ето къде е проблемът. Всичко е концентрирано в ръцете на, да го назовем „частно-обществения“ финансов сектор на САЩ, който контролира банковия сектор както в самите САЩ, така и в останалите части на света.

-Значи правителството на САЩ може да се намесва в „свободния“ световен валутен пазар?

- Да, ако не сте послушни и се опълчвате срещу политическата воля на САЩ, ще получите финансов удар. Те, двете власти – финансовата и политическата, работят тясно ръка за ръка.

- Означава ли това, че европейските държави и техните компании зависят от решенията, които се вземат във Вашингтон?

- Съвършено вярно, в това отношение Брюксел, Париж или Франкфурт зависят от САЩ.

- Какво според Вас може да направи ЕС, за да се отдели в недалечно бъдеще от финансовата система на САЩ?
- То, че може да се направи – може, но дали ще му се удаде – ето в това се съмнявам. Въпрос на аритметика. ЕС трябва да изясни какви ще бъдат преимуществата и съответно загубите, ако скъса със САЩ и преориентира по-голямата част от своя бизнес към Иран, Русия, Китай и т.н. Ако това се окаже по-изгодно, защо не?

- Ако САЩ допуснат ЕС да се обърне на Изток, това няма ли да се превърне в загуба и за самия американски бизнес?

- Не мисля, че Европа е в състояние сама да създаде и внедри свой световен финансов модел – ще ѝ бъдат нужни колосални финансови резерви, които тя на този етап не притежава. Тя трябва да може да бъде гарант на този нов световен финансов модел, за да бъде той привлекателен. И да може да защити европейските интереси, ако някой се опита да го разруши или да го използва злонамерено.

- Което означава, че ЕС трябва да стане силен и независим и във военно отношение?
- Ще му се наложи. Но се съмнявам, че французи, испанци, италианци ще успеят да се сплотят, въобще да съхранят ЕС, че и да създадат свое собствено мощно военно обединение, с което да защитят своите интереси по света.

Но силата на Европа е в дипломацията и тя може по дипломатически път да се договори с Русия и Китай.

Не казвам, че първото е невъзможно, но е много скъпо удоволствие. Това би означавало ЕС да заеме мястото на САЩ в света. Не мисля, че у европейците ще се намери дързост и енергия за такава стъпка. Не мисля, че техните политически партии и системи са в състояние да стигнат до консенсус по такова решение и да го доведат до успешен край, т.е. ЕС да стане новата глобална империя. Виждаме, че политическите системи на отделните европейски страни имат своите граници. Такива граници имат и Русия и Китай. Никой от тях на този етап не е в състояние да влезе в ролята на САЩ.

- Светът не трябваше ли да стане многополюсен?

- Такъв свят би бил нестабилен. Кой ще гарантира безопасността на корабоплаването, на сухоземните превози, безопасността на въздушното пространство? Ако промените днешната система на световната търговия, незабавно ще се появят пирати, които с грабеж ще се възползват от слабите места. Могат да бъдат отделни хора или големи международни компании или дори държави. Затова и САЩ могат да си позволят лукса да налагат санкции, без да се опасяват от ответни мерки.

Разбира се, ЕС не стои със скръстени ръце, напротив – той направи много за своята енергийна независимост, особено в газовия сектор. Днес положението е много по-различно, отколкото преди 20 години. Днес САЩ молят Европа да купи техния втечнен газ.

- Какъв би бил един възможен компромис между ЕС и САЩ?
- Мисля, че САЩ нямат пространство за отстъпление по отношение на европейските компании, които сътрудничат с Иран и Русия. С Китай САЩ са в състояние на търговска война, но в най-скоро време и там може да се стигне до санкции. В същото време ЕС се опитва да разработи алтернативни механизми за взаимни разчети по търговските операции с Русия и Иран, заобикаляйки долара. Но това няма да ги спаси от американските санкции. САЩ ще ги блокират по всички останали направления.

- Ако ЕС създаде своя клирингова система за търговия с Русия, с Иран или с други държави, значи ли това, че ще изгуби изцяло своя бизнес със САЩ?
- Да, той ще загуби почти изцяло своя дял на американския пазар. Естествено, това ще бъде загуба и за самите САЩ.

Ефектът е винаги отрицателен за всеки един от участниците. Въпросът за САЩ е колко ще загубят от въвеждането и колко ще компенсират с действието на санкциите в дългосрочен аспект. А такава прогноза е почти невъзможна.

- Какво прави Китай не така, както биха искали САЩ?
- Започна много силно да се разпростира по целия свят и се опитва да установи контрол над различни страни от Африка, Азия, Латинска Америка. Там китайците изграждат инфраструктура, предприятия, пристанища. И правилно правят, защото САЩ нищо свястно не могат да предложат на тези страни в замяна. Но Китай и много рискува  в развиващите се страни, да вземем за пример Шриланка, за извършени от него дейности той става собственик на дадено пристанище. Но един ден правителството може да се смени и новата власт може да национализира пристанището.

По-рано ние, САЩ и Европа също правихме подобни грешки. Наши компании купуваха полета за добив на нефт в Северна Африка, в Близкия изток, във Венецуела, по-рано - Суецкия канал. След време всичко това беше национализирано. Това го очаква и Китай и тогава ще бъде принуден или да преглътне загубите, или да въведе санкции, или да приложи военна сила. С времето и ние, и ЕС поумняхме и започнахме да прилагаме такива мерки, които да принудят страните сами да променят своите политически системи и ръководители.

Ето по този начин се опитват днес САЩ и техните съюзници от НАТО да предизвикат промени в Русия и Иран, без използване на външна сила, а само

с вътрешни сили и средства.

Никой не иска да използва пряка военна интервенция. Затова срещу Русия се въвеждат все нови и нови санкции, затова САЩ така дълбоко са проникнали в Украйна. Русия също не се намесва пряко в Украйна, прави го с помощта на доброволци или на частни военни организации.

- А каква е алтернативата?
- Просто нищо да не се прави. Но САЩ считат, че трябва да реагират и да се намесват. Европа по-скоро е съгласна да се примири и да прекрати санкциите срещу Русия.

А на Русия санкциите не ѝ пречат чак толкова, на руския газ и нефт засега никой не мисли да въвежда санкции.

И Иран, и Русия са страни, които много бързо се приспособяват към нови условия и предизвикателства, не се боят от рискове, предприемат активни действия и мерки, отбраняват се, защитават се и продължават да провеждат своята дългосрочна линия независимо от последиците.

На Китай му липсва тази бърза реакция.

- А Европа?

- Мисля, че ЕС вече е загубил силата и енергията да се съпротивлява. Европейците са готови да се примирят с всичко, както от Русия, така и от САЩ. Затова мисля, че няма да са способни да създадат свой собствен финансов и валутен механизъм. Те не са в състояние да отстояват своите фундаментални интереси.

- Нищо ли няма да предприемат?
- Ще се опитат да се пазарят със САЩ. Началният период ще е труден, защото в Америка след идването на Трамп не останаха опитни дипломати, способни да водят сложни преговори. В неговото обкръжение има и хардлайнери като Болтон, които му влияят.

Няма достатъчно подготвени експерти и на ниско и средно равнище, за да подготвят нещата. Липсват разговори на експертно ниво както с ЕС, така и с Иран. Как да има преговори на високо равнище?

- А Европа има ли експерти?

- ЕС има изключително богат опит и голям брой грамотни експерти. Бих казал, че ЕК беше по-добре подготвена на преговорите по брекзит от Лондон. Днес Брюксел е многократно по-добре подготвен да води каквито и да било преговори със САЩ, още повече, че позицията на Европа е сама по себе си по-силна от тази на Вашингтон.

Днес САЩ имат голяма уста, но малка стъпка.

- Доколко допускате да се раздалечат ЕС и САЩ?
- Близките отношения ще се съхранят, тъй като и Европа, и Америка са икономически силно обвързани, имат близки политически системи. Това, че САЩ искат да намалят своя статут по отношение на Европа, съвсем не значи, че тя ще загуби от това. Един пример – с излизането на Великобритания от ЕС той става дори по-силен.

Сигурен съм, че в недалечно бъдеще ще се намери компромис. Много зависи от способностите на хората в политическото ръководство – те могат да ускорят или да забавят процеса, но не могат да го спрат.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай