Обичай съвършения път на истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило“ – думи записани в малка книжка с червени корици. И наистина тези слова можем буквално да възприемем като завет, от който да се ръководим във всичките си дела, мисли и чувства. До колко обаче това е възможно не можем да кажем. Днес хората са твърде различни и прекалено разединени, та да искаме от тях да се ръководят от идеята за общото благо. Нищо, че в последните дни наблюдаваме скупчване на групи люде в различни точки на страната ни. Макар, че и те са доста добър пример за това как трябва да се постъпва, когато искаш да постигнеш нещо. Странно защо обаче всички сме готови да излезем на улицата заради недостойния живот, който сме уж принудени да водим, а в същото време продължаваме да демонстрираме не чак до там опърпан начин на съществуване, търкайки столовете на лъскавите заведения, обикаляйки бутици в моловете и шпорейки по софийските улици коли, чиито
двуседмичен разход на гориво се равнява на месечната заплата на беден български лекар
Но както е записано в книгата Изумрудените скрижали: „В началото имаше вечна мисъл, а за да бъде мисълта вечна, трябва да съществува време. Така във всепроникващата мисъл порасна законът на Времето. Да, време, което съществува из цялото пространство, носещо се с гладко ритмично движение, което е вечно в състояние на непроменливост. Времето не се променя, но всички неща се променят с времето. Защото времето е силата, която държи събитията разделени, всяко на подходящото му място. Времето не е в движение, а ти се движиш през времето, като съзнанието ти преминава от едно събитие към друго. Да, във времето ти съществуваш, цяло в цяло, едно вечно Единно съществуване. Знай, че макар във времето да си отделно, ти въпреки това си Едно с всички съществуващи времена“. И наистина е вярно, че единственото, което търпи някаква промяна докато часовникът безмилостно тик-така сме ние хората и събитията, които провокираме с постъпките си. Същите ни днес ни изправят пред неприятните резултати от статистиката, която гласи, че
в България недоносените бебета са около 10%
което пречупено през математическата призма означава 6 000 преждевременни раждания за период от една година. За някои тази цифра може и да не звучи толкова стряскащо на фона на общия брой население, но всъщност за страна с размерите на нашата, както и при проблемите от демографски произход това е наистина много. Дали това прави впечатление? Вероятно да, но само на хората, работещи в сферата на медицината, както и на потърпевшите, сблъскали се с този проблем. Ситуацията отдавна се определя като кризисна, поради факта, че тя неминуемо поставя и родители, и лекари пред голямото изпитание, а именно да опазиш живота преди той да е започнал в истинския смисъл на думата. А ако обърнем внимание и на информацията, поместена на сайта на СЗО, то неминуемо ще си дадем сметка, че преждевременното раждане не е просто спорадичен проблем, характерен за бедните и икономически изостанали региони по земното кълбо. Всъщност това си е глобална заплаха. Ето и кратко представяне на данните, които оставят слисани прочелите ги. Годишно в световен мащаб се раждат преждевременно някъде в рамките на 15 милиона бебета, като се отчита тенденция за увеличаване на тази цифра.
Летален изход намират близо 1 милион
в резултат на породилите се усложнения. Голяма част от успелите да оцелеят бебета се сблъскват с риска от развитие на увреждания за цял живот. Най- страшното е, че СЗО определя преждевременното раждане като втората по честота причина за смърт при деца нямащи дори
5-годишна възраст. Всичко това, изброено в предходните редове, би трябвало да провокира интереса не само на лекарите, но и на бъдещите родители, тъй като отговорността за това дали детето ще се роди както традициите повеляват – живо и здраво изцяло зависи от тях. Но защо препоръчваме преди всичко, двойките, подготвящи се да създадат поколение да се поинтересуват преди това от здравословния си статус? Поради простата причина, че болестите, скрити в организма ни, могат да ни поднесат неприятни изненади. Освен това установяването на заболяване преди акта на забременяване се лекува коренно различно, от същото, установено, когато вече бременността е факт. Във втория случай освен всички друго лекарят има нелеката задача да убеди бъдещите майка и баща за приема на лекарства. Нещо, което не е кой знае колко лесно при положение, че в последните години упорито и напоително се наслагваше мнението за евентуалната вреда на лекарствата върху плода. Иманно поради тази причина масово бременни предпочитат алтернативните пред традиционните методи на лечение. За жалост в повечето случаи те се оказват една напразна загуба на време, която не само не е помогнала, но и допълнително е дала възможност на проблема да се задълбочи. Няма съмнение, че прилагането на каквато и да е химия по време на такъв деликатен момент е допустима само и единствено в случаи, когато е неизбежно, но за да не се стига до такова положение
би следвало да сме се лекували когато е трябвало
Все пак не е редно да съществува дилема по отношение на избора дали да излекуваш съществуващо заболяване, за което е доказано, че е в състояние да увреди плода или да се съгласиш на подходяща терапия предписана и следена от лекаря. Тук ще споделим опита и заключенията на специалисти от Станфордския университет, според които предишни неразпознати и неидентифицирани инфекции в амниотичната течност могат да са окажат основателна причина за преждевременното раждане. Учените констатират с помощта на проведени изследвания, че амниотичната течност на жени, родили своите бебета преди термина, показват 15% съдържание на бактерии и/или гъбички. В такива случаи при наличието на коктейл от патогенни микроорганизми тежестта на инфекцията е определяща по отношение колко по-рано и
колко по-болно би могло да се роди детето.
Инфекцията, развиваща се в околоплодните води, допринася за преждевременно раждане чрез предизвикване на възпалителен отговор при бременната и плода съответно. Това се случва най-често заради патогени, локализирани във влагалището, които инфилтрират амниотичната торбичка, или от такива, които преминават през кръвта на майката от други части на тялото. В хода на изследването също така се установява, че при 27% от пробите на жени с установена инфекция, които са успяли да задържат плода до 25-та гестационна седмица едва около 30 % от кърмачетата оцеляват. Тъй като тежестта на инфекцията нараства, средната гестационна възраст на новородените намалява. Това означава, че една жена с наличие на бактериална или гъбична RNA, която предполага наличието на много разнообразни патогенни клетки,
е вероятно да роди много по-рано от предвиденото
От друга страна възпалението провокирано от нашествениците се свързва с механизмите, отговорни за преждевременното раждане и с евентуални последващи дефекти на плода. От всички предполагаеми причини, провокиращи този акт, инфекцията и/или възпалението са единственият патологичен процес, за който е установена безспорна причинна връзка. Повечето случаи на хистопатологично възпаление и хистологичен хориоанионит, както при преждевременно раждане, така и при нормално такова, са подклинични. Вътреамниотичното възпаление също така е свързано и с увреждане на белите дробове. Например повишените нива на възпалителните медиатори като IL-1 p, IL-6 и IL-8 в амниотичната течност се откриват при дами, които имат кърмачета с бронхопулмонална дисплазия, хронично белодробно заболяване. Нелечението, както и неправилното такова на недоносените бебета пък може да има неблагоприятен ефект върху развитието на дихателните органи и да доведе до дългосрочна промяна в белодробната функция. Тя включва запушване на дихателните пътища от средата на детството до зрелостта /вродена инфекция/. Преждевременното раждане е свързано и с риска от увреждане на мозъка. Като например появата на неврологични състояния като церебрална парализа, която често се наблюдава заедно с интравентрикуларна хеморагия или перивентрикуларна левкомалация. Освен това, възпалението по време на развитието на плода е свързано и с други невропатологии като шизофрения, аутизъм, проявяващи се при новородените. За първото се предполага, че е резултат на латентно възпаление, докато аутизмът би могъл да се дължи на постоянно такова. И в давата случая, неминуемо родителите и детето биват изправени пред една от най-тежките битки в живота, чийто изход трудно може да се „предскаже“. Но както е казал Чингиз Хан: „Трудните времена раждат силни хора, силните хора раждат лесни времена, лесните времена раждат слаби хора, слабите хора раждат трудни времена“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
