Вторник,

Албанските партии държат ключа за властта в Скопие

От: Администратор -
A
A
A

Изборите в съседна Република Македония приключиха с бурна радост за всички партии. Така е по-македонски. Македонецът никога не се признава за победен, не пада по гръб. Разбира се, истината е по-различна от еуфорията.

Управляващата, неизменно от 2006 г., партия ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите с близо 16 000 гласа повече от основния си съперник –Социалдемократическият съюз. Но ще има с 10 мандата по-малко, отколкото имаше досега: 50 или 51 срещу досегашните 61. А това означава, че макар и победител, няма да има парламентарно мнозинство. И за да състави правителство трябва да разчита отново на досегашния си коалиционен партньор: най-голямата албанска партия Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети – „партизански" командир от гражданската война през 2001 г. Но този път "бойците" на Ахмети не са много ентусиазирани за такава коалиция.
Коалицията предвождана от социалдемократите (СДСМ) постигна безспорен успех. Тя сега ще има 49 и очаква дори 50 мандата, вместо досегашните 34. Така почти се изравнява като парламентарна сила с ВМРО-ДПМНЕ.
Това бяха четвъртите предсрочни парламентарни избори от 2008 година насам. В тях участваха 11 коалиции и партии. Но само 5 партии/коалиции влизат в парламента. Три от тях са албански: ДСИ (с близо 8%), новата албанска партия БЕСА, с лидер Билал Касами(5%) и старата Демократическа партия на албанците –ДПА (по-малко от 3%), чийто лидер Мендух Тачи вече подаде оставка.
Четири пъти за 10 години управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ прилага един и същ политически номер. Изкарва половината или 1/3 от управленския мандат, и сама провокира предсрочни избори, заемайки позата на „ощипана госпожица", т.е. неразбрана, неоценена в усилията й за „по-добра" Македония. Като при това отправяше заплахи, че всяко друго управление на страната би било по-лошо. И македонците като истински преспански шарани лапваха въдицата. И избираха все същата партия. Този път останаха без улов или на кръстопът. Половината от тях избраха промяната, макар и да си я представят, както впрочем и ние, българите, твърде абстрактно.
Македония боледува от всички типични болести за всяка млада демокрация. Корупция на държавните и политическите елити, опити за авторитарни практики, неефективна съдена система, в която се опитват да се намесват политиците, недостатъчно ефективни икономически и социални реформи. Все повече се очертава и разделението в обществото по отношение на амбицията за членство в ЕС и НАТО. Ако преди 10-15 г.
желанието за европейска и евроатлантическа интеграция се споделяше от близо 70% от населението, то сега този процент е спаднал рязко и все повече граждани смятат, че ЕС не желае Македония в своето семейство. Нараства и проруската пропаганда и мнозина възприемат сътрудничеството с Москва като по-перспективна алтернатива за страната. И тази гледна точка се споделя и от представители на ВМРО-ДПМНЕ и на СДСМ. Единствено албанците са отначало до край последователни–искат и НАТО, и ЕС. Затова и представителят на ЕС за разширяването Йоханес Хан много често в своите изявления се позовава на мненията на албанските партии.
Какво ще бъде следващото правителство ще решават не македонските, а албанските партии. И това при ситуация, че поради високата избирателна активност албанските партии ще получат като цяло по-малко народни представители – около 20. Но пък всички те в предизборните си агитации бяха ясно определени като опозиция на ВМРО-ДПМНЕ.
Важно е да се припомни, че според Конституцията на страната, Република Македония е „национална държава на македонския народ", но и на останалите националности – „албанци, турци, власи, роми и всички други". Преди изборите различните албански партии защитаваха сходни тези: от превръщането на албанския език във втори официален език, през федерализацията на държавата до нейното предефиниране като мултинационална държава. Последната теза практически вкара в парламента и най-новата албанска партия БЕСА – едно своеобразно движение на албанската младежка интелигенция, явило се реакция на „тоталната деградация на политическите и моралните ценности в Македония". Албанците искат ясен и кратък път към членство в Европейския съюз и НАТО, и превръщането на Македония от „държава на македонския етнос" в правова мултиетническа държава.
Предстоят изключително трудни разговори и преговори за съставяне на правителство. Не е изключено победителят в изборите да не може да състави коалиционен кабинет. Острите критики лично към лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, включително и обвиненията в корупция, не дават големи надежди, че той може да бъде избран за
пети пореден път за премиер на страната. Възможно е ВМРО-ДПМНЕ, ако иска да формира правителство, да предложи премиер от политическите лица от „втората редица" или университетски професор, както постъпи при издигането на президент. От своя страна СДСМ има сигурен коалиционен партньор– новата албанска партия БЕСА и очаква решението на ДСИ и ДПА. Практически обаче, която и от двете македонски партии да направи правителство, албанските партии ще бъдат тези, които с гласовете си ще решат, не само, какво ще бъде това правителство, но и каква политика ще трябва да води.

На този фон, пародийно звучи новината, че македонската кинематография атакува през тази година филмовите награди "Оскар, с пореден антибългарски филм – "Ослободуването на Скопие". В него българите отново са „лошите", а македонците – борци против „бугарския фашизъм". Албанците, които все по-трудно понасят изфабрикувания днес македонски „национализъм", гледат националистическите истерии със загриженост и тревога. Те искат европейски правила да владеят върху тази територия, а не да се губи време за бездарни занимания с пренаписване на историята. Затова и е логично изявлението на Африм Гаши, генерален секретар на БЕСА: "Ние сме много заинтересовани Македония да има блестящи отношения с България, защото смятаме че – бидейки до нас една държава член на ЕС и на НАТО – това е в интерес на всички граждани на нашата страна, но и във функция на регионалната стабилност и на доброто съседство."
Ако Република Македония тръгне след новите парламентарни избори по-уверено към европейската интеграция и към НАТО, това ще означава, че наистина се приближава и към България, че става истинска Македония. Такава за каквато са мечтали нашите общи прадеди. И такава, каквато я желае обединена Европа.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички