Петък,

Ще намалеем с милион до 2040-а

От: Стела Стоянова -
631
Ще намалеем с  милион до 2040-а
A
A
A

България е сред първите шест в ЕС по остаряло население, казва доц. Стоянка Черкезова

 

- Доц. Черкезова, неотдавна НСИ изнесе данни, според които България се е стопила с 50 000 души само за година. Това устойчива тенденция ли е?

- Това не е нова тенденция, от 60-те години България се топи. Очакваме при тези демографски тенденции до 2040 година населението да спада с около 40 000 души годишно. Има различни проекции, които се дават от различните инситуции, но като цяло населението на България в този период ще намалее между 15 и 20 на сто. Не е възможно прогнозата да бъде абсолютно точна, защото тя е свързана и с миграционните процеси, а те не могат никога да бъдат прогнозирани с абсолютна точност. Но средното очакване по данни на Евростат е, че през 2040 г. ще бъдем 5,9 милиона.

- В момента сме все пак около 7 милиона.

- Всъщност искам да напомня на читателите, че толкова сме били през 1960-та година. Тогава сме били малко повече, отколкото сега. Има периоди, в които броят на населението пада. В 15 страни на Европа се наблюдава намаляване на населението. В следващите години в още 51 страни извън България се очаква да има намаляване на хората.

- На какво се дължи това?

- Основните причини, поради които има промени в броя на населението, са по-ниска раждаемост, по-висока смъртност и миграция. В момента броят деца, които една жена ще има във фертилна възраст, е 1,56 в България. Ние нямаме кой знае колко по-нисък коефициент на плодовитост, но имаме по-застаряло население. Тоест броят на жените ни в репродуктивна възраст спрямо броя на жените в Европа, е по-нисък, което оказва влияние върху раждаемостта. До 2040 година броят на жените, които са във фертилна възраст, ще намалее с около 500 000. Очаква се, обаче, че раждаемостта ще намалее съвсем слабо. Но се очаква увеличаване на тоталния коефициент на плодовитост на жените в тази възраст.

- За да се увеличи раждаемостта обаче би трябвало да има и други фактори?

- Ние трудно можем да повлияем на раждаемостта. Стимулите и мотивите една жена или едно семейство да имат дете варират в голяма степен. Това е свързано и с възможността една жена да има контрол върху своя живот. Данните ни показват, че в страните, където при жените между 20 и 44 години има по-висок коефициент на заетост, има и повече раждания. Така че основното е да се съпоставят заплащанията, да се съпоставят условията на труд между жените и мъжете.

- Другият решаващ процес за броя на населението е смъртността.

- Така е. В България имаме увеличаване на продължителността на живот, каквато имаме и в други страни. В момента продължителността на живот на българина е средно около 74 години, като при жените е по-голяма. При мъжете тя е средно около 71 години. В момента се наблюдава увеличаване на очакваната продължителност на живота. Средно за ЕС очакваната продължителност на живота е 80,9 години, тоест тя е по-висока от тази у нас. А причината е, че у нас общият коефициент на смъртност е по-висок от този за Европа.  Но по-съществено е нещо друго - ние имаме чисто структурни причини, поради които имаме по-висока смъртност. Ние сме сред първите 6 страни на ЕС по остаряло население. Тоест имаме повече възрастни хора и по-малко хора в по-млада възраст. А другата ни особеност е, че при нас е по-висока смъртността на хората между 35 и 65 години, които са в трудоспособна възраст. Данните ни показват, че по-уязвими са мъжете.

- Какво може да се направи, за да се промени тенденцията?

- Ние предложихме на кабинета и някои мерки, според които това да се промени. Внесли сме ги още миналата година и сред тях основното е превенцията и скринингите за основни заболявания. У нас такива се правят, но в европейските страни такива изследвания са в пъти повече. Същото важи и за новородените деца. В момента все още водещите причини за смъртност сред нас са заразните заболявания. Тенденциите обаче са все по-често хората да умират от онкологични или сърдечно-съдови заболявания. Затова и за тях би трябвало да се започнат по-ранни скрининг и профилактика.

- Каква е в момента структурата на населението у нас?

- Според НСИ, едва 26, 3 на сто от населението на България живее в селата. Тук вътрешната миграция оказва по-съществено влияние. Най-малка е миграцията от града към селото. Но това по принцип е световна тенденция - в Европа 74 на сто от населението е урбанизирано, тоест живее в градовете. Още повече е урбанизирано населението в Америките. Това не е чак толкова фрапираща тенденция, която не се наблюдава предимно в Африка и Азия, където значителна част от населението живее в селата. В Азия това е 50 на сто от населението. Това е белег на модернизация и не бива да се приема като нещо негативно. Но това води до предизвикателства, защото когато имаш население на малка територия, това може да доведе и до недостиг на услуги.

- Какви политики трябва да предприемем, за да спрем процеса на застаряване?

- Някои от страните, които са преминали през този процес, имат целенасочени миграционни политики, чрез които вкарват младо население. Колегите от „Миграции“ са предложили някои мерки, свързани с имиграционните политики. Но ние предлагаме по-скоро да се стремим към това остаряло население, защото то не бива да се приема само като отрицателна тенденция. Това е етап от цивилизационното развитие на всички модерни общества. Светът все повече ще остарява. Като дори населението в Азия ще остарява по-бързо в сравнение с това в Европа, защото те тепърва ще навлизат в този период, който ние сме изминали в предишните години. Какво трябва да направим? Едното е да ориентираме така политиките си, че да можем да произвеждаме повече с намаляващата работна сила. Едното е свързано със структурата на икономиката, която е ориентирана към високотехнологични отрасли, а другата линия е да се повишават знанията и уменията на хората. А другото е свързано със създаването на услуги за хората, които поради възрастта си или по други причини все повече няма как да се справят сами.

 

 


Всички новини от категория Интервюта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове: Демография

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички