Сряда,

Ще намалеем с милион до 2040-а

От: Стела Стоянова -
A
A
A

България е сред първите шест в ЕС по остаряло население, казва доц. Стоянка Черкезова

 

- Доц. Черкезова, неотдавна НСИ изнесе данни, според които България се е стопила с 50 000 души само за година. Това устойчива тенденция ли е?

- Това не е нова тенденция, от 60-те години България се топи. Очакваме при тези демографски тенденции до 2040 година населението да спада с около 40 000 души годишно. Има различни проекции, които се дават от различните инситуции, но като цяло населението на България в този период ще намалее между 15 и 20 на сто. Не е възможно прогнозата да бъде абсолютно точна, защото тя е свързана и с миграционните процеси, а те не могат никога да бъдат прогнозирани с абсолютна точност. Но средното очакване по данни на Евростат е, че през 2040 г. ще бъдем 5,9 милиона.

- В момента сме все пак около 7 милиона.

- Всъщност искам да напомня на читателите, че толкова сме били през 1960-та година. Тогава сме били малко повече, отколкото сега. Има периоди, в които броят на населението пада. В 15 страни на Европа се наблюдава намаляване на населението. В следващите години в още 51 страни извън България се очаква да има намаляване на хората.

- На какво се дължи това?

- Основните причини, поради които има промени в броя на населението, са по-ниска раждаемост, по-висока смъртност и миграция. В момента броят деца, които една жена ще има във фертилна възраст, е 1,56 в България. Ние нямаме кой знае колко по-нисък коефициент на плодовитост, но имаме по-застаряло население. Тоест броят на жените ни в репродуктивна възраст спрямо броя на жените в Европа, е по-нисък, което оказва влияние върху раждаемостта. До 2040 година броят на жените, които са във фертилна възраст, ще намалее с около 500 000. Очаква се, обаче, че раждаемостта ще намалее съвсем слабо. Но се очаква увеличаване на тоталния коефициент на плодовитост на жените в тази възраст.

- За да се увеличи раждаемостта обаче би трябвало да има и други фактори?

- Ние трудно можем да повлияем на раждаемостта. Стимулите и мотивите една жена или едно семейство да имат дете варират в голяма степен. Това е свързано и с възможността една жена да има контрол върху своя живот. Данните ни показват, че в страните, където при жените между 20 и 44 години има по-висок коефициент на заетост, има и повече раждания. Така че основното е да се съпоставят заплащанията, да се съпоставят условията на труд между жените и мъжете.

- Другият решаващ процес за броя на населението е смъртността.

- Така е. В България имаме увеличаване на продължителността на живот, каквато имаме и в други страни. В момента продължителността на живот на българина е средно около 74 години, като при жените е по-голяма. При мъжете тя е средно около 71 години. В момента се наблюдава увеличаване на очакваната продължителност на живота. Средно за ЕС очакваната продължителност на живота е 80,9 години, тоест тя е по-висока от тази у нас. А причината е, че у нас общият коефициент на смъртност е по-висок от този за Европа.  Но по-съществено е нещо друго - ние имаме чисто структурни причини, поради които имаме по-висока смъртност. Ние сме сред първите 6 страни на ЕС по остаряло население. Тоест имаме повече възрастни хора и по-малко хора в по-млада възраст. А другата ни особеност е, че при нас е по-висока смъртността на хората между 35 и 65 години, които са в трудоспособна възраст. Данните ни показват, че по-уязвими са мъжете.

- Какво може да се направи, за да се промени тенденцията?

- Ние предложихме на кабинета и някои мерки, според които това да се промени. Внесли сме ги още миналата година и сред тях основното е превенцията и скринингите за основни заболявания. У нас такива се правят, но в европейските страни такива изследвания са в пъти повече. Същото важи и за новородените деца. В момента все още водещите причини за смъртност сред нас са заразните заболявания. Тенденциите обаче са все по-често хората да умират от онкологични или сърдечно-съдови заболявания. Затова и за тях би трябвало да се започнат по-ранни скрининг и профилактика.

- Каква е в момента структурата на населението у нас?

- Според НСИ, едва 26, 3 на сто от населението на България живее в селата. Тук вътрешната миграция оказва по-съществено влияние. Най-малка е миграцията от града към селото. Но това по принцип е световна тенденция - в Европа 74 на сто от населението е урбанизирано, тоест живее в градовете. Още повече е урбанизирано населението в Америките. Това не е чак толкова фрапираща тенденция, която не се наблюдава предимно в Африка и Азия, където значителна част от населението живее в селата. В Азия това е 50 на сто от населението. Това е белег на модернизация и не бива да се приема като нещо негативно. Но това води до предизвикателства, защото когато имаш население на малка територия, това може да доведе и до недостиг на услуги.

- Какви политики трябва да предприемем, за да спрем процеса на застаряване?

- Някои от страните, които са преминали през този процес, имат целенасочени миграционни политики, чрез които вкарват младо население. Колегите от „Миграции“ са предложили някои мерки, свързани с имиграционните политики. Но ние предлагаме по-скоро да се стремим към това остаряло население, защото то не бива да се приема само като отрицателна тенденция. Това е етап от цивилизационното развитие на всички модерни общества. Светът все повече ще остарява. Като дори населението в Азия ще остарява по-бързо в сравнение с това в Европа, защото те тепърва ще навлизат в този период, който ние сме изминали в предишните години. Какво трябва да направим? Едното е да ориентираме така политиките си, че да можем да произвеждаме повече с намаляващата работна сила. Едното е свързано със структурата на икономиката, която е ориентирана към високотехнологични отрасли, а другата линия е да се повишават знанията и уменията на хората. А другото е свързано със създаването на услуги за хората, които поради възрастта си или по други причини все повече няма как да се справят сами.

 

 

Тагове: Демография

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички