- Бойко втвърдява тона, Корнелия разтваря ръце за прегръдка
- САЩ искат да чуят плановете за нова България на трима политици - Карадайъ, Цветанов и Бойчев
Изравнените сили, с които ГЕРБ и БСП влизат в изборната надпревара, накара двата лагера да сменят тактиката си и дори да разменят ролите си. Диалогичният и компромисен Борисов, който сме свикнали да виждаме преди избори, днес се е изпарил. На негово място се е появил политик, който не жали нито критики срещу своите, нито удари по враговете.
Сърдитата му реч пред актива на ГЕРБ бе само първият предвестник, че за Борисов този избори ще са на живот и смърт. И затова няма да търпи никакви солови играчи или скандали, които могат да поставят победата на ГЕРБ под въпрос. Няма изненада, че премиерът се дистанцира от новата афера „Ало, Банов съм” и че не защити публично министъра на културата.
Борисов вече предупреди партията си, че очаква от всички да застанат като
щит срещу атаките на червените
И засега не може да е разочарован от отбора си. Само за броени дни десетки депутати, активисти и кметове се хвърлиха в боя срещу Елена Йонева и се опитаха да минимизират щетите.
Колкото повече разправията се усилваше обаче толкова по-дистанциран изглеждаше Борисов. Защото е наясно, че нито разследванията на Йончева, нито строителните изпълнения около Ларгото могат да го свалят от власт. Други са събитията, които привличат вниманието му. И го държат нащрек.
Едно от тях е променената тактика на Корнелия Нинова. Тя също е също неузнаваема преди изборите. Твърдостта към вътрешната опозицията е изчезнала в погледа й. Някогашната наперена и твърдоглава лидерка, която яростно бранеше младите си лъвчета, днес е станала прекалено диалогична с неотдавнашните си и непримирими врагове в партията. Целта е ясна - предни места в листите за Европа срещу по-голяма подкрепа за БСП.
Нинова е наясно, че червеното й ядро е в кърпа вързано. Но бройката му изобщо не е достатъчна за победа. А протести и компромати ще увеличат съспенса на вота, но и ще капсулират електората на противника. Затова тя
протяга ръка и за нови партньорства
Прави го както на регионални нива – с бивши партийни величия и бизнес, така и на национално. Скритите намеци в зачестилите изказвания на президента Първанов издават сближаване на позиции. Дали ще видим Ивайло Калфин в червените листи? Явната подкрепа на Татяна Дончева за Елена Йончева е недвусмислен намек, че разговорите са започнали. А ласкавите думи за Нинова, изречени от устата на Росен Карадимов означават само едно - Сергей Станишев е в листата и още как. Прегрупирането вляво няма как да остане незабелязано от Борисов. Защото ще е свързано с ответни удари и с нови врагове. Не само на българска почва.
Когато парламентът даде зелена светлина на сделката с F-16, много политолози избързаха с оценката, че това е само половината от геополитическия пасианс на Борисов. Другата – се чакаше да се нареди след старта на „Турски поток” през България, Сърбия, Унгария и Австрия. Обичайната външна балансираност на Борисов обаче засега не е видима. Напротив. С решението на правителството да подкрепи опозиционния венецуелски лидер Хуан Гуайдо
премиерът попари всякакви очаквания
че ще действа меко - както при искането за екстрадиране на дипломати по случая Скрипал. Нещо повече, остави усещането, че не реди никакъв пасианс, а готви политически гамбит. И с безцеремонното решение по венецуелския въпрос въпреки предупрежденията на президента, и с иновацията си да показва онлайн как бори контрабандата на горива, независимо от участниците на пазара.
Твърдото му поведение със сигурност не е останало незабелязано от Запада. И сигурно не случайно македонският премиер Зоран Заев така прекали с хвалбите за Борисов на българска земя. Малко късно обаче след като месеци наред благодареше за Преспанското споразумение и номинацията за Нобел първо Гърция, после на Брюксел и едва тогава на всички останали.
Новото му хард аплоа сигурно подробно ще се обсъжда на Молитвената закуска и най-вече на срещите след нея. Тазгодишната българска компания е далеч по-интригуваща в сравнение с миналите. Защото в нея естествено са Цветан Цветанов и Пламен Нунев, но заедно с тях не са нито министри, нито кметове. А председател на ДПС и един от най-успешните кадри на БСП, макар държан досега встрани. И ако присъствието на Мустафа Карадайъ е повече от логично след срещите с посланик Рубин и дадената подкрепа за изтребителите, то
участието на Желю Бойчев е прелюбопитно
Не защото са тайна презокеанските му контакти досега. И не защото някой е взел на сериозно твърденията му, че се отказва от политиката. А защото не е Нинова. Показателен е фактът, че този път Вашингтон иска да чуе визията за нова България на всеки един от тримата политици – Цветанов, Карадайъ и Бойчев. Което предполага, че засега резултатът от изборния мач изобщо не е предопределен. И че до вота Борисов още повече ще втвърди тона, а Корнелия ще разтвори още по-широко ръце за прегръдка. 50 нюанса сиво до изборите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
