Четвъртък,

Режат икономиката поне в шест държавни вуза

От: Failed to load user -
Режат икономиката поне в шест държавни вуза
A
A
A

За 15 г. специалностите са станали 3000, а броят на студентите се е утроил

Най-много пари ще отиват в родната "бръшлянова лига", където ще се прави наука

Промени в Закона за висше образование, публикувани за обществено обсъждане, ще променят картата на родните университети и специалностите, които се предлагат в тях. Измененията се целят преди всичко във финансирането на висшите училища, което сега се определя на брой студенти. С промяната до 2018 г. 50% от субсидията на университетите ще се дава за качество. До 2020 г. този процент трябва да достигне 60.

Криворазбраното либерализиране на образователния пазар изигра лоша шега на родните университети. За последните 25 г. броят на студентите в тях се е утроил, но за сметка на качеството. В стремежа си да привлекат повече млади хора, за да увеличат бюджетите, за 15 г. висшите училища почти удвоиха броя на специалностите, които предлагат, сочат данни на МОН. В момента университетите у нас обучават в около 3000 специалности в 52 професионални направления.

Анализи на МОН сочат, че качеството на преподаване е най-ниско предимно в онези специалности, които са били разкрити в последните години без достатъчно преподаватели и материална база. По думите на зам.-министъра на образованието проф. Николай Денков в момента имаме висши училища, които "не вършат работата, за която са създадени". Идеята на промените е университетите да преориентират стратегиите си и от прием на възможно най-много млади хора да се обърнат към изхода - тоест към тяхната реализация. Защото именно тя, както и оценката на учебната и научна дейност на университета, вече ще бъдат основният критерий, по който се определят парите за качество. Заедно с тях роля ще играят и прогнозите за това какво ще търси пазарът на труда в следващите години. Според Денков обаче при тези прогнози има сериозно разминаване между анализите на ведомствата и работодателите, които би трябвало да синхронизират методиките си.
Замисълът е

държавата вече да казва "не"

на специалности, които имат ниска оценка, и отрязаните от тях пари да бъдат насочвани към отличниците. Паралелно с това вървят и промени, които ще позволят парите за наука да се диференцират и насочат само към онези, които наистина я правят. В момента силно активни на научното поле са около 10 от 31 висши училища. Вузовете ще бъдат диференцирани на изследователски /тоест правещи наука/ и чисто образователни. Повече пари ще бъдат съсредоточени в първите, които ще станат своеобразната "бръшлянова лига" на образованието ни и бюджетите им ще растат. Според проф. Денков обаче целта е не едните и другите да бъдат фиксирани веднъж завинаги, а университетите да променят приоритетите си така, че да имат възможност да получават повече средства. Ако се окаже, че научната дейност и реализацията на студентите им донесат повече пари от масовия прием, те вероятно сами ще се откажат от обявяването на прекалено висок план-прием. Още повече че миналата година е бил приет максималният брой студенти и оттук нататък се очаква той само да намалява.

Държавата ще започне постепенно да реже субсидията на онези университети, които обучават некачествено, като това ще се прави по измерими критерии, а

не на базата на рейтинговата система

която включва и субективни фактори. Няма обаче да има професионални направления, в които бройката да бъде отрязана напълно. В 5 до 7 направления като например математиката въобще няма да има отрязан университет, защото имаме недостиг на математици, каза главният секретар на МОН Красимир Вълчев. В много от останалите вероятно ще има по един университет, който няма да получи държавна субсидия за прием на студенти по съответното направление. Най-сериозно ножицата вероятно ще се отрази на специалност "Икономика", която в момента се слави с най-раздут прием. В момента по тази специалност приемат общо 20 университета, от които 15 държавни. Според Красимир Вълчев държавата ще отреже субсидиите на над 1/2 от тях. Те ще бъдат принудени да избират между това да закрият икономическите си специалности или да минат на платен прием, ако има желаещи за това. Платеното обучение в подобен случай би трябвало да има таван малко под 1200 лева за година, като университетите имат право да определят и по-ниска такса. Все още се изготвят методиките, по които ще се вземе решение кои да бъдат отрязаните. Съгласно рейтинговата система обаче по-назад в класацията в момента са икономическите специалности на Техническия университет в Габрово, Тракийския в Стара Загора, Университета по хранителни технологии в Пловдив. Вероятно за поне около 6 или 7 университета съгласно тази прогноза ще бъде отрязана държавната субсидия. Това обаче не означава, че наполовина ще бъде орязан и броят на местата за прием на студенти по икономика, защото най-масовата бройка в тази област е в УНСС, който е на челно място.

Идеята обаче не е университетите да бъдат стимулирани само да закриват некачествени специалности. Те ще имат възможност да разкриват нови, ако преценят, че са перспективни и че след известно време това ще им донесе дивиденти. Това разкриване обаче ректорите ще трябва да направят "на свой риск".

Държавата ще създаде и приоритетни и защитени професии. Първите са онези, в които се очаква да има голямо търсене на кадри, като за пример бяха дадени инженерните науки и педагогиката.

Сред защитените ще бъдат преводачите от екзотични езици

например. Това са области, в които не е нужен голям прием, но такъв задължително трябва да има, защото кадрите им са стратегически важни за държавата.

Според проф. Денков университетите ще имат възможност да добавят част от допълнителните пари, които получават за наука, към заплатите на онези, които наистина я правят. Това ще бъде допълнителен стимул повече учени да се занимават с изследователска дейност. По думите на проф. Денков в момента "наука в университет се прави трудно", защото няма финансиране, имаме слабо работещ фонд "Научни изследвания" плюс учебна натовареност. Това като цяло демотивира мнозина да правят нещо друго, освен да преподават. Субсидията за наука обаче ще се дава за "съществена научна продукция", за което също ще има критерии.

За първи път ще бъде направено и нещо, за което се говори отдавна - ликвидиране на прословутите "хвърковати чети" от преподаватели, които обхождат по няколко университета. В момента един от тях може да послужи при акредитацията на два университета. С промените един професор ще може да акредитира само един вуз.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички