Гласът на учителите

От началото на годината досега просветното министерство лансира множество промени. Някои са свързани с тестовете след седми клас, други - с обновяването на учебни планове и програми, които ще заработят паралелно с новия училищен закон. В момента МОН провежда разяснителна обиколка из страната, за да отговори на въпросите на учители и родители по повод тези промени. "Стандарт" реши да даде трибуна на учители и родители и да чуе техните мнения по тези теми. В днешния брой ви предлагаме позицията на учителя по история Емил Джасим за новите програми по история в пети клас, както и на преподавателката по математика Живка Андреевска за промените в теста по математика след седми клас.
Промените ще са безплодни,
ако няма добри преподаватели
Емил Джасим, учител по история и програмен директор в Център за образователни инициативи
Предложените от МОН промени в учебния план по история са в известен смисъл тъкмо ре-форма в етимологическия смисъл на думата - връщане (ре) към форма, която виждаме като нещо познато и добро. В този смисъл промяната, според която в 5-и клас ще се изучава история на Античността, в 6-и - средновековна история до Възраждането в България, а в 7-ми - от началото на Възраждането до съвременната епоха (XVIII - началото на XXI в.), е връщане към логиката на историческия процес. Опасенията, че ученето на обща история води до подценяване на изучаването на българската са напълно неоснователни, защото учебните планове са с ясен акцент именно върху историята на българските земи и държава. Наред с това с така предложените планове се предоставя значително повече време за упражнения за затвърждаване на знания и умения, сред които анализ на исторически извор, проследяване и анализ на исторически процес, както и за тестове и самостоятелна работа.
Тази промяна отразява заложената в новоприетия образователен закон идея, че основно образование се взима именно след 7-ми клас. Това означава, че нежелаещите да учат по-нататък ще имат завършен курс по история на българските земи и българската държава.
Промяната в гимназиалния курс е също съобразена със заложеното в Закона за предучилищно и училищно образование положение, обуславящо завършване на средно образование след 10-и клас, а 11-и и 12-и клас да са допълнителни. По тази причина в гимназиалния курс до 10-и клас се предвижда задълбочаване на знанията за историята на България и света от Средните векове до днес.
При така посочените законови рамки предстои да видим, като лично аз очаквам с нетърпение, как ще се изградят най-важните стандарти от всички 18 в новия закон - тези за общообразователната подготовка, статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и накрая - за управлението на качеството в институциите.
Защото дори най-добронамерените решения не биха променили нищо в положителен план, ако не мислим за образованието като за сложен комплекс от елементи, които образуват образователната система и променят качествено живота на над 1,5 млн. души (ученици, учители, семействата на едните и другите формират близо 1/4 от населението на България!). Наред с това най-важно е МОН и обществото да осъзнаят, че най-важната инвестиция, която ще доведе до положителна качествена промяна в образованието, е в учителите.
Да направят обсъждане
на новите тестове
Живка Андреевска, школа "Софроний"
В последните дни в сайта на МОН се появи материал, озаглавен "Мотиви за оптимизиране на част от задачите, включени в първи модул от НВО по български език и литература и по математика в VII клас за учебната 2015/2016 година". Той е посветен на предстоящи нови промени в изпитните тестове след 7. клас и в приложение съдържа вероятно нови по същество примерни задачи за първи модул (НВО) по български език и литература и по математика. Каква е необходимостта от тези промени и какво ще засегнат те?
Авторът вероятно иска на първо място да се даде пълна свобода на съставителите на тестове да поставят в тях задачи, различни от стандартните, като се аргументират с това, че унификацията на изпитния формат "предопределя инерция както при преподаването на учебното съдържание от страна на учителите, така и при самоподготовката от страна на учениците". Не мога напълно да се съглася с това и смятам, че изпитният формат трябва да е унифициран и поставен в определени рамки. Учителите и цялото общество нагледно видяха до какво доведе подобна "свобода" на НВО през изтеклата учебна година - огромен брой двойки и нито една пълна шестица от хиляди писмени работи.
По-нататък се твърди, че "голям процент от учениците не са обучени добре да решават тестови задачи с указан отговор, при които трябва да се работи по отсяването на верния отговор, а не както в повечето случаи чрез решаване докрай на дадена задача". Лично аз не мога да приема горното твърдение, тъй като една от целите на обучението по математика в училище е именно да се научат учениците да решават докрай дадените задачи, а не да работят по "отсяване на верния отговор".
Не мога да не се съглася със запазването на броя на задачите, които тестват уменията на учениците да четат диаграми и таблици, да извличат информация и да правят косвени изводи по тях, т.е. запазване на положителната тенденция за проверка на ключови умения, на които се набляга и в международните оценявания. Вероятно тук авторът има предвид задачите по програмата PISA. В тази връзка е необходимо МОН да представи една подобна проверка и всички учители да са наясно какво представлява тази програма, както и да имат примери за оценяване по нея.
Смятам също, че предоставянето на "свитък с формули като неразделна част от изпитния материал" е неподходящо за седмокласниците, поне в предложения вид. Тестът трябва да проверява устойчивост на знанията, свързани с основни правила, твърдения и свойства. Според мен седмокласниците трябва твърдо да знаят както формулите за съкратено умножение, така и тези за лице и периметър на триъгълник, успоредник и ромб, и да умеят да ги прилагат без използване на подобни таблици и свитъци. Тези формули са "знания, свързани с основни правила, твърдения и свойства" и се използват в по-горните класове, поради което трябва наистина да са устойчиви.
Смятам, че към формaта на теста като цяло, както и към евентуалните негови промени, трябва да се подхожда с голяма отговорност. Хубаво е също при "оптимизирането на част от задачите" в първия и втория модул да се организира обсъждане с широк кръг опитни учители. Предлагам след оптимизирането да се дадат официално поне по два примерни и предварително апробирани теста, подобни по формат и трудност на тези, които учениците ще решават. Така ще се избегнат неяснотите и напрежението у родители и ученици.
Зодиак: Силни емоции за лъвовете, телецът празнува с...
Ковид се завръща с пълна сила! Ръст на случаите и дел...
Чудесно време в сряда, синоптиците с приятна изненада
От Петровден започва истинското лято. Честит празник!
Путин не си поплюва, погна семейството на Байдън
Мистерия след коалиционния съвет, разбраха ли се упра...
Обрат! Явор Бахаров нов човек, търси опрощение