Гласът на учителите

От началото на годината досега просветното министерство лансира множество промени. Някои са свързани с тестовете след седми клас, други - с обновяването на учебни планове и програми, които ще заработят паралелно с новия училищен закон. В момента МОН провежда разяснителна обиколка из страната, за да отговори на въпросите на учители и родители по повод тези промени. "Стандарт" реши да даде трибуна на учители и родители и да чуе техните мнения по тези теми. В днешния брой ви предлагаме позицията на учителя по история Емил Джасим за новите програми по история в пети клас, както и на преподавателката по математика Живка Андреевска за промените в теста по математика след седми клас.

Промените ще са безплодни,
ако няма добри преподаватели

Емил Джасим, учител по история и програмен директор в Център за образователни инициативи

Предложените от МОН промени в учебния план по история са в известен смисъл тъкмо ре-форма в етимологическия смисъл на думата - връщане (ре) към форма, която виждаме като нещо познато и добро. В този смисъл промяната, според която в 5-и клас ще се изучава история на Античността, в 6-и - средновековна история до Възраждането в България, а в 7-ми - от началото на Възраждането до съвременната епоха (XVIII - началото на XXI в.), е връщане към логиката на историческия процес. Опасенията, че ученето на обща история води до подценяване на изучаването на българската са напълно неоснователни, защото учебните планове са с ясен акцент именно върху историята на българските земи и държава. Наред с това с така предложените планове се предоставя значително повече време за упражнения за затвърждаване на знания и умения, сред които анализ на исторически извор, проследяване и анализ на исторически процес, както и за тестове и самостоятелна работа.
Тази промяна отразява заложената в новоприетия образователен закон идея, че основно образование се взима именно след 7-ми клас. Това означава, че нежелаещите да учат по-нататък ще имат завършен курс по история на българските земи и българската държава.

Промяната в гимназиалния курс е също съобразена със заложеното в Закона за предучилищно и училищно образование положение, обуславящо завършване на средно образование след 10-и клас, а 11-и и 12-и клас да са допълнителни. По тази причина в гимназиалния курс до 10-и клас се предвижда задълбочаване на знанията за историята на България и света от Средните векове до днес.

При така посочените законови рамки предстои да видим, като лично аз очаквам с нетърпение, как ще се изградят най-важните стандарти от всички 18 в новия закон - тези за общообразователната подготовка, статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и накрая - за управлението на качеството в институциите.
Защото дори най-добронамерените решения не биха променили нищо в положителен план, ако не мислим за образованието като за сложен комплекс от елементи, които образуват образователната система и променят качествено живота на над 1,5 млн. души (ученици, учители, семействата на едните и другите формират близо 1/4 от населението на България!). Наред с това най-важно е МОН и обществото да осъзнаят, че най-важната инвестиция, която ще доведе до положителна качествена промяна в образованието, е в учителите.

Да направят обсъждане
на новите тестове

Живка Андреевска, школа "Софроний"

В последните дни в сайта на МОН се появи материал, озаглавен "Мотиви за оптимизиране на част от задачите, включени в първи модул от НВО по български език и литература и по математика в VII клас за учебната 2015/2016 година". Той е посветен на предстоящи нови промени в изпитните тестове след 7. клас и в приложение съдържа вероятно нови по същество примерни задачи за първи модул (НВО) по български език и литература и по математика. Каква е необходимостта от тези промени и какво ще засегнат те?

Авторът вероятно иска на първо място да се даде пълна свобода на съставителите на тестове да поставят в тях задачи, различни от стандартните, като се аргументират с това, че унификацията на изпитния формат "предопределя инерция както при преподаването на учебното съдържание от страна на учителите, така и при самоподготовката от страна на учениците". Не мога напълно да се съглася с това и смятам, че изпитният формат трябва да е унифициран и поставен в определени рамки. Учителите и цялото общество нагледно видяха до какво доведе подобна "свобода" на НВО през изтеклата учебна година - огромен брой двойки и нито една пълна шестица от хиляди писмени работи.

По-нататък се твърди, че "голям процент от учениците не са обучени добре да решават тестови задачи с указан отговор, при които трябва да се работи по отсяването на верния отговор, а не както в повечето случаи чрез решаване докрай на дадена задача". Лично аз не мога да приема горното твърдение, тъй като една от целите на обучението по математика в училище е именно да се научат учениците да решават докрай дадените задачи, а не да работят по "отсяване на верния отговор".
Не мога да не се съглася със запазването на броя на задачите, които тестват уменията на учениците да четат диаграми и таблици, да извличат информация и да правят косвени изводи по тях, т.е. запазване на положителната тенденция за проверка на ключови умения, на които се набляга и в международните оценявания. Вероятно тук авторът има предвид задачите по програмата PISA. В тази връзка е необходимо МОН да представи една подобна проверка и всички учители да са наясно какво представлява тази програма, както и да имат примери за оценяване по нея.

Смятам също, че предоставянето на "свитък с формули като неразделна част от изпитния материал" е неподходящо за седмокласниците, поне в предложения вид. Тестът трябва да проверява устойчивост на знанията, свързани с основни правила, твърдения и свойства. Според мен седмокласниците трябва твърдо да знаят както формулите за съкратено умножение, така и тези за лице и периметър на триъгълник, успоредник и ромб, и да умеят да ги прилагат без използване на подобни таблици и свитъци. Тези формули са "знания, свързани с основни правила, твърдения и свойства" и се използват в по-горните класове, поради което трябва наистина да са устойчиви.

Смятам, че към формaта на теста като цяло, както и към евентуалните негови промени, трябва да се подхожда с голяма отговорност. Хубаво е също при "оптимизирането на част от задачите" в първия и втория модул да се организира обсъждане с широк кръг опитни учители. Предлагам след оптимизирането да се дадат официално поне по два примерни и предварително апробирани теста, подобни по формат и трудност на тези, които учениците ще решават. Така ще се избегнат неяснотите и напрежението у родители и ученици.