Сряда,

БГ фирми точат зъби за Хърватия

От: Failed to load user -
БГ фирми точат зъби за Хърватия
A
A
A

Загреб. Много български фирми чакат с нетърпение влизането на Хърватия в Европейския съюз. През последните четири месеца интересът на българските компании към хърватския пазар се е засилил, а от два месеца зачестиха запитванията за търсене на хърватски контрагенти, заяви българският търговски аташе в Загреб Калин Лазаров. Най-голям интерес проявяват наши компании от хранително-вкусовата промишленост, които искат да продават продукцията си на хърватския пазар. Най-много запитвания посолството ни в Загреб е получило от фирми, специализирани в производството на сирене, кашкавал и вино.

България е известна на хърватските потребители най-вече с марката вина "Телиш", които се продават в търговската мрежа за 4,20 евро. Особено популярни са и произведените в България кроасани. Иначе българските компании са отдавна представени на хърватския пазар. Варненска фирма продава в Хърватия осветителни тела и кабели. "Балев ООД" задоволява хърватското търсене на ароматизатори за кола. Веригата "Техномаркет" е представена с 3 магазина в Загреб и един в Риека. Бургаската шоколадова фабрика "Победа" също изнася свои продукти в Хърватия. От 1 юли се очаква броят на българските фирми на хърватския пазар да се увеличи. Компаниите обаче трябва да знаят, че за да започне дейността си чужда фирма в Хърватия, са необходими между 3 и 6 месеца, добави Калин Лазаров. Законът за инвестициите е облекчен, но местните власти действат бавно.

Хърватски туристически фирми вече търсят партньори у нас. На хърватите се предлагат оферти за почивка на Българското Черноморие. Макар че Австрия и Словения са близо, в Хърватия има интерес към зимен туризъм в България.

Най-големият проблем пред бизнеса между двете страни е липсата на директна самолетна връзка. По въздух от София до Загреб се минава през Виена.

Шовинизъм и скъпа работна ръка спъват чужденците

Членството на Хърватия в ЕС ще улесни бизнесмените от останалите 27 страни членки, но те ще продължат да се сблъскват с хърватските национални особености. Едва ли има чуждестранна фирма, опитала се да проникне на хърватския пазар, която да не е била спъвана от местната бюрокрация. "Хърватите изпитват клаустрофобия към чужденците. Имат голямо мнение за себе си. Затова създават пречки пред чуждестранния бизнес", казва Рашко Иванов, дошъл в Хърватия преди повече от 30 години. "Чужденците не са желани в тази държава. Тихата пълзяща съпротива е техният механизъм за отбрана", добавя Диана Гласнова, която от 17 години живее в Загреб. Като пример тя дава германска фирма, дошла в Хърватия с намерение да строи вятърна електроцентрала в Шестановац. "До ден днешен не са я направили и няма да я направят заради хърватската съпротива. Създадоха им един милион бюрократични пречки, докато най-накрая германците се отказаха", добавя Диана. От хърватската съпротива си е изпатила и ИКЕА. Шведската компания купила терен на източния вход на Загреб, но трябвало да чака 3 години, за да получи разрешение за строеж. Наскоро пък италианска фирма изразила желание да строи голф игрище в Дубровник, но за да бъде с изрядни документи, трябвало да събере 240 подписа. Спънка пред големите чуждестранни инвестиции в Хърватия е и високата цена на труда.

Мандри чакат да паднат квотите

Квотният режим за внос на млечни продукти от България в Хърватия ще остане в миналото, след като Загреб стане пълноправен член на ЕС. Това ще премахне административните пречки пред българските производители, които искат да изнасят продукцията си на този пазар, коментира Симеон Присадашки - собственик на фирмата за млечни продукти "Жоси". Понастоящем вносът на млечни продукти от България в Хърватия е на квотен режим. След като предварително определената квота бъде запълнена, в сила влизат т. нар. защитни мита. "Те са доста големи, оскъпяват с до 30% стойността на сделката. Това прави българските стоки неконкурентни", обясни Присадашки. По думите му, българските млечни продукти са на хърватския пазар поне от 10 години. "Не вярвам, влизането на Хърватия в ЕС да провокира голям дял на българския износ на млечни продукти към тази страна - все пак говорим за 5-милионен пазар", посочи Присадашки. Освен това хърватите имат високоразвита млекопреработвателна индустрия, която превъзхожда родното производство. "Техните предприятия се запазиха - нямаше го това унищожаване, което се случи у нас", констатира бизнесменът. Според него има още една причина, която няма да позволи голямото навлизане на родни млечни продукти в Хърватия. "Те имат друга култура на хранене. Например нашият кашкавал от краве мляко няма да ги впечатли, а техните кисели млека са от типа йогурт", обясни Присадашки.

Очакваме по-интензивни търговски отношения

Д-р Таня Димитрова е извънреден и пълномощен посланик на България в Хърватия от 2012 г. Попитахме я за ефекта от присъединяването на Хърватия към ЕС върху двустранните отношения.

- Госпожо посланик, как членството на Хърватия в ЕС ще се отрази на отношенията с България?

- Надяваме се на още по-добро външнополитическо партньорство в рамките на ЕС, както и засилване на двустранното сътрудничество, най-вече в търговско-икономическата област. Предвид отпадането на ограниченията очакваме по-широко присъствие на български фирми на хърватския пазар.

- С какво е известна България в Хърватия?

- Културата ни е визитна картичка на България в Хърватия, особено в областта на класическата музика, литературата, театъра и киното. Като пример може да се посочи неотдавнашната първа награда на фестивала на документалните филми Загреб Докс 2013, спечелена от филма "Цветанка" на режисьора Юлиян Табаков. Дните на България в Хърватия, организирани от нашето посолство през последната седмица на май във връзка с представянето на страните от ЕС в годината на присъединяване на Хърватия към съюза, също преминаха с много голям интерес.

- На какво ниво са търговските двустранни отношения?

- Износът от България за Хърватия през 2012 г. е бил 78 727 000 евро, а вносът в България от Хърватия 30 939 000 евро, като се надяваме след присъединяването на Хърватия в ЕС това ниво да се покачи.

- Съществува ли сред хърватите усещането, че България несправедливо е била приета в ЕС по-рано от Загреб?

- Не бих казала. България последователно подкрепяше Хърватия по пътя й към европейската евроинтеграция и използвам случая да честитя на Хърватия членството в ЕС след дълги и трудни преговори.

- Преди време един бивш български премиер каза в Загреб, че в България се живее по-добре, отколкото в Хърватия. Вярно ли е това?

- Аз като българка в България се чувствам по-добре, макар че Хърватия ме прие много гостоприемно. В условията на глобална криза всяка държава има своите успехи и своите проблеми, като усилията на всички европейски държави са насочени към преодоляването със съвместни усилия на този труден период.

Нашите градинари донесли доматите

В Хърватия наричат българин всеки, който се занимава с градинарство, твърди Рашко Иванов, който е председател на Националната общност на българите в Хърватия. Причината е, че в миналото в хърватските градини са работели само нашенци и градинарството е било смятано за работа, от която най-много разбирали българите. Хърватите имат за какво да са благодарни, тъй като преди идването на българите в страната се отглеждали единствено картофи, лук, зеле и моркови. Всички останали зеленчуци са били донесени от нашенци, които идвали най-често от българските села Поликраище и Станимирово. През 40-те години на миналия век в Загреб е имало 1500 български градинари. Хърватите наричат "бугари" и монетите си. Това е така, защото когато българите продавали по пазарите, с дребни пари местните можели да си купят зеленчуци за цяла седмица. Друг израз, в който хърватите споменават българите, е: "Ще те разтуря като бугарска скупщина". Изразът е препратка към Търновската конституция, по силата на която монархът има право да разпусне Народното събрание.

Тагове: Загреб Ес

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички