Брюксел-Монс-Гент-София. Ако лъв ръководи армия от магарета, то тази армия ще спечели войната. Ако армия от лъвове се води от магаре, то със сигурност ще я загуби. Макар и стара, тази арабска поговорка дава много обяснения и в наши дни, когато се събират плодовете от управлението на всяка една държава.
Изключение, разбира се, има. Арабската мъдрост не звучи адекватно единствено за Белгия. Страната държи световен рекорд без правителство, който обаче не се отрази нито на благоденствието на поданиците й, нито пък на цялостното й функциониране. Причината е в самите белгийци и техните особености, които за мнозина остават непонятни.
"За повечето чужденци Белгия е странна държава", признава адвокатът Курт ван Дам. Според него, за да разбере най-добре родината му, чужденецът първо трябва да е наясно с манталитета на сънародниците му. "Белгия е миниатюра на Европейския съюз. Рецептата на нейния успех се нарича компромис, който изглежда сюрреалистичен и труден, но в крайна сметка е причина за богатството на страната", смята фламандецът.
Настоящото белгийско правителство дойде на власт след 534 дни разправии между представителите на двете основни общности - франкофони и фламандци. Така Белгия подобри рекорда на Ирак от 249 дни без правителство, като за разлика от близкоизточната държава белгийската политическа криза не се отрази на ежедневието на обикновените хора. Стигна се единствено до инициативи, будещи недоумение по света. Докато в останалите държави хората свалят правителствата си с протести, то в Белгия имаше протести, на които недоволните настояваха за създаване на правителство. Редица нестандартни инициативи подканиха фламандските и франкофонските политици да заровят томахавките. Беше обявена сексуалната стачка, в която жените на политиците бяха призовани да държат съпрузите си извън леглото до съставяне на правителство. Група мъже пък престанаха да се бръснат със същите искания. Накрая студентски асоциации обявиха "революция на пържените картофи", като в знак на протест започнаха да раздават безплатно от белгийския специалитет.
Правителственият вакуум не се усети заради добре смазаната белгийска машина, която се движи благодарение на безупречната дейност на отделните региони и общности. Пет правителства работят в тази посока. Това са правителствата на трите региона Валония, Фландрия и Брюксел и правителствата на франкофонската и немскоезичната общност. Въпреки различията и неразбирателствата между отделните общности сборът от индивидуалните им успехи води до успех на федерално ниво.
Сложната белгийска структура определено бие на очи, защото винаги поставя акцент върху различията. Официалните езици са три - френски, немски и холандски. В Брюксел, който е франкофонски анклав, надписите на улици и учреждения са двуезични. Желаещите да работят в държавната администрация трябва да владеят еднакво добре и френски, и холандски. Във Фландрия има места, където няма да те погледнат с добро око, ако говориш френски, а във Валония повечето франкофони не си правят и труда да научат и дума холандски.
"Има белгийска идентичност", твърди Курт ван Дам. "Фламандците не се чувстват холандци най-вече заради религията. Ние сме католици, докато холандците са протестанти. Валонците пък не се вземат за французи, защото се възприемат различно, въпреки че говорят френски", продължава той. По думите му обаче трудностите между двете общности са по-скоро на политическо ниво. Във Фландрия отцепническите настроения са по-силни. Подобни намерения е имала и Валония, но в моментите, когато регионът е бил по-богат.
"Заради наличието на две култури идентичността не се изразява като в другите страни. Липсват гордостта и патриотизмът. Чувстваме се белгийци, но не даваме израз", казва Курт ван Дам.
Няколко символа в Белгия обаче не се поставят под съмнение. Всеки белгиец твърди, че бирата е повод за национална гордост, а пържените картофки - единствено и само белгийски специалитет. Повод за самочувствие дават националният отбор по футбол, гофретите и шоколадът.
Павилионът за пържени картофки е емблема за всяко населено място и задължителна спирка. От известно време няколко асоциации са се мобилизирали да вкарат пържените картофки в списъка за нематериално наследство на ЮНЕСКО. Въпреки недоволството на френските им съседи белгийците са единни, че страната им е родината на пържения специалитет, приготвен за пръв път във Валония. Според историците първите картофи са пристигнали през 1588 г. в град Монс, а първите картофки - приготвени в Намюр, Данан или Анден. По време на една дълга зима река Мозел замръзнала и вместо пържена риба местните изпържили нарязани на тънко картофи.
Гордостта от белгийската бира пък намира израз във факта, че всяка марка от пенливата течност се сервира в различна чаша във всяко едно заведение. Освен емблема бирата е и двигател на икономиката.
Никой не знае точния брой на марките белгийско пиво, но се твърди, че той надхвърля 750. "Мисля, че има 1350 етикета, но може и да се заблуждавам", казва Клод Уин, който от 10 години работи в Музея на пивоварите, намиращ се в сърцето на Брюксел. Бирата е гордостта на белгийците, а изкуството да я произвеждаш е благородна традиция в държавата им. "Няма държава, която да може да ни конкурира, когато стане дума за многообразие на бира. Това е силата ни", заявяват с гордост белгийските пивовари.
Всеки, посетил кралството, си тръгва убеден, че това е страната на бирата, която може да предложи пиво за всеки вкус. Всъщност причината за това Белгия да предлага най-голямото в света разнообразие от автентични местни и типични бири е фактът, че пивоварите използват четири метода на ферментация. Освен популярния по целия свят метод на дълбока ферментация в Белгия се прилага и т.нар. висока ферментация, при която се получават специално пиво, бяла, абатска, трапистка и светла бира.
Бирата допринася индиректно за развитието и поддържането на социалната мрежа в белгийското общество и се вписва в ежедневието на милиони белгийци. "Онзи, който пие вино, разговаря с чашата си. Бираджията обаче говори със съседа си", твърдят белгийците. Така и пивоварният сектор в кралството има социална роля, която белгийските пивовари осъзнават и участват активно в разрешаването на произтичащите от това проблеми. Много инициативи, рекламни кампании, брошури и разяснения доказват, че Федерацията на белгийските пивовари приема тази "социална отговорност".
Без бира Белгия нямаше да бъде Белгия. Убеден съм, че тук е раят на бирата. Няма държава, която може да ни бъде конкуренция в това отношение", казва Клод Уин и с усмивка подава чаша светло на поредния любознателен турист, дошъл в Брюксел да разгледа Музея на пивоварите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
