Великият поляк вика българина като втори режисьор на мегахита "Пепелища"
Ерудит и джентълмен, какъвто скоро няма да се появи в арт гилдията - така говорят артистите за Владислав Икономов, който напусна грешния ни свят преди броени дни. Брат му, прочутият художник Божидар Икономов, пое тежкия ангажимент да изпрати печалната вест на Анджей Вайда. Титанът вече знае, че един от най-любимите му колеги вече го няма. Защото световноизвестният режисьор и българският му колега бяха приятели - по дух, по кино, по ирония, по светоусещане.
"Никак не беше лесно брат ми да попадне в академията на Лодз. Имаме доста роднини в Америка и винаги ни гледаха под лупа. По-късно аз не успях да отида с мама при Владо. Пуснаха само нея - да не би тримата да хукнем към Щатите.
Първата година го приеха само като слушател
После, в трети курс, неговият преподавател Анджей Вайда го извика да снимат заедно "Пепелища". Брат ми, който говореше перфектен литературен полски език и нямаше тайни в седмото изкуство, организира екипите във Видин. Тук дойдоха най-големите звезди на тяхното кино. Най-красивите жени. Не случайно по-късно брат ми режисира Ева Шикулска и Беата Тишкевич. Владо и Вайда още оттогава бяха като едно цяло - работиха още по няколко проекта. От половин век насам се виждаха всяка година - някога Вайда идваше в София, но най-често Владо пътуваше до Варшава. Преди време брат ми изпрати натам огромен камион с полска и руска литература. Имахме гигантски библиотеки - наследство от двата рода по майчина и бащина линия. Владо беше абсолютен енциклопедист. Когато изгуби зрението си, го преживя като истинска трагедия. Всъщност не успя да го преживее", споделя Дари. Художникът и кинаджията много си приличат, държат на качеството - в литературата, живописта, плакатите, клубовете. "Всичко ни беше общо. Винаги сме били много близки. Ужасно ми липсва", не крие мъката си Дари.
Любимите актьори на Икономов също са безутешни. "Няма да забравя как през 60-те години Владислав се появи в София, след като вече беше завършил академията в Лодз - изключително образован, елегантен, вписан в процесите на седмото изкуство. Запознахме се на един купон. Аз и Сашо Бръзицов започнахме да хвалим току-що излезлия "Хамлет" на Леон Даниел. Официалната критика оспорваше спектакъла и това ни настървяваше още повече. Владислав направи няколко точни коментара и постави нещата на мястото им", връща лентата Стефан Мавродиев. Маестрото играе в десетина филма на Икономов и е сред най-истинските му авери.
"Младежкият имаше гастрол на "Варненско лято". Звъннах му, преди да заминем и се уговорихме да се видим на бира, като се върна, за да му разкажа как е минал фестивалът. Не било писано. Но не каза и дума, че не се чувства добре или нещо подобно. Дори не се оплакваше, че не може да чете. Всъщност това го съсипа - той беше най-четящият човек, когото познавам. Най-информираният.
Четенето беше неговата храна, хлябът му
Говорехме с часове. Изискванията ни един към друг винаги са били подведени под общия знаменател на еднаквия вкус, идентичната мярка, сходното усещане за "вярно-невярно". Просто се допълвахме - в представите ни за това какво е животът, какво е изкуството. Владо винаги е много специален случай", категоричен е Маврото. Неговата може би най-запомняща се роля е в "24 часа дъжд" - там той и неговият адаш и състудент Стефан Данаилов се борят за благоволението на богинята на полското кино Ева Шикулска. Триъгълникът с бушуващи страсти е изпипан като никой друг в родната филмова действителност. Маврото се среща с Ева на още една снимачна площадка, дирижирана от Икономов - "Пет жени на фона на морето". "Беше истинска лудница - вечер имах представление, след него тичах към гарата, за да хвана нощния влак за Варна. Заставах пред камерите пред деня и после пак хуквах към София, за да изляза на сцената. Но емоцията си струваше. Владо беше цар на това да избира най-точните актьори", спомня си и до днес звездата на нашенския "Бродуей".
"Професорът беше от малкото интелектуалци, за които не можеш да чуеш и една дума накриво. Респектът към него беше и остава огромен - защото знаеше колкото никой друг, общуваше и снимаше без грам напрежение, обноските му бяха възвишени, а чувството му за хумор - без аналог", разказва Евелина Борисова. Актрисата и бизнес дама играе в "Прости нам" и "Капан" - два от последните филма на Икономов. За първия той я кани по интуиция, по опит, по човешко привличане. Тя тъкмо се е завърнала от твърде продължителна бизнес командировка в Америка. "Казах му: Не може така, та вие дори не знаете дали ставам! А той ми отвърна: "Абе, какъв човек си ти! Ставаш и още как." По това време Евелина мениджърства елитни софийски клубове - нощем работи, а денем снима. "Веднъж просто заспах, докато чаках Владо да извика: "Начало". В един момент започнах да идвам на себе си и разбрах, че всички стъпват на пръсти около мен. Той беше разпоредил да ме оставят на спокойствие, докато събера сили. Ето това беше професорът - кавалер, кавалер, кавалер. Неговата кооперация е на стотина метра от моята. Срещахме се в кафене между двете - аз по анцуг и джапанки, като за махалата. Той винаги с костюм и вратовръзка. Като за среща с жена. Уникален. Не искаше да знам, че не вижда и че страда.
Искаше да остане жив до края
Често ми разказваше за жена си, известната балерина Емилия Драгостинова, тя беше леля на Митко Дуков. Обожаваше я. Нейната смърт го извади от равновесие и повече не се възстанови. Разправяше ми и за Вайда. Скоро му беше ходил на гости в Полша - и двамата бохеми и мъдреци от първа класа", споделя през сълзи Евелина. Тя е категорична - професорът винаги е бил на върха. "Защото владееше класиката, но нито за миг не изоставаше от времето тук и сега. Целият му опит помагаше да бъде модерен. Казваше ми: "Уча се от малките. Трябва да отговарям на въпросите, които задава племенницата ми". Той винаги прозираше в бъдещето".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
