- Съветски разузнавач и американски журналист посредници за уреждане на карибския конфликт
- Александър Феклизов пратил условията на Кенеди до Хрушчов, въпреки забраната на посолството на СССР
През октомври 1962 г. светът бе на ръба на Трета световна война. В разгара на карибската криза конфронтацията между СССР и САЩ достигна най-високата си точка. Вероятността страните да използват ядрени оръжия бе по-голяма от всякога, но американците все пак опитаха да преговарят с Москва, успяха и заплахата отмина. Малцина обаче знаят, че диалогът между САЩ и Съветския съюз е станал благодарение на усилията на един човек, известен на Запад като Тайнствения г-н Х. Истинското му име е Александър Феклизов, твърди Lenta.ru.
Целият свят гледал с вълнение събитията в Карибско море, където американският флот, затваряйки пръстена на блокадата около Куба, се готвел да спре съветските кораби с ядрени ракети. Американците били решени да покажат на комунистите кои са господарите, но и едните, и другите се страхували от последствията. Никой не искал да се предаде, никой не искал да отстъпи.
По това време на маса в малък ресторант си говорили политическият коментатор в телевизията ABC Джон Скъли и негов приятел - служител на съветското посолство във Вашингтон Александър Феклизов, когото американците по-късно наричат Тайнствения г-н Х. Мъжете обсъждали ситуацията в Карибите, възможните сценарии и какъв би бил отговорът на СССР в случай на американска атака срещу Куба.
"Мислиш ли, Александър, ще това бъде Западен Берлин?"
"Да - казал той. - Като ответна мярка срещу съюзниците на САЩ това е напълно възможно".
"Но САЩ и съюзниците му ще защитят Западен Берлин".
"Знаеш ли, Джон, когато има лавина от съветски танкове и щурмоваците атакуват от въздуха, всички ще се дръпнат. Освен това, войските на ГДР ще подкрепят офанзивата на съветските дивизии. Мисля, че ще им отнеме не повече от 24 часа, за да превземат Западен Берлин".
Това бил краят на разговора. Мъжете мълчаливо допили студеното кафе и се отправили към изхода. Сбогувайки се, Скъли попитал:
"Защо започва войната, Александър?"
"Заради взаимния страх, Джон. Куба се страхува от американското нашествие. А САЩ - от ракетен огън от Куба".
Тази среща не е случайна. Журналистът е бил в близки отношения с представители на клана Кенеди и бързо предал съдържанието на разговора на американския президент. Съветският разузнавач бил от най-опитните, който за втори път бил на мисия в Америка, напълно наясно с цялата резидентура там. Кой кого е потърсил първи не е ясно, но резултатът от срещата е, че тя провокира поредица от телефонни разговори през океана, които ознаменуват края на конфликта.
Кой е тайнственият разузнавач?
Александър Феклизов е роден в Москва на 9 март 1914 година. Баща му работил в железницата, майка му била домакиня, която отглеждала пет деца. Бил толкова беден, че завършил вечерно института, защото през деня разтоварвал пясък, вар и тухли. С много зор после го приели във факултета по радиокомуникации, но той наблегнал на уроците и скоро станал отличник и службите го забелязали. На 25 години, почти завършил, го информирали, че е записан в специално училище, където го откарали с черна превръзка на очите и го върнали чак след месеци, през което време родителите му смятали, че той е бил арестуван. В школата той научил чужди езици, морзовата азбука и специални предмети, свързани с теорията на разузнаването.
С избухването на Втората световна война решили да го пратят в Съединените щати. Дали му шест месеца да си намери жена, но той не успял.
"Имаше шест месеца да го направиш", казал началникът на отдела. Що за разузнавач си ти, ако не можеш да намериш жена си? Как ще вербуваш агенти?"
Шефовете му се опасявали, че като е сам американците по-лесно можели да го вербуват, но тъй като нямало по-подходящ, накрая го пратили в Америка. Основната му задача била да следи отблизо ситуацията около евентуални преговори между САЩ и Германия, и обединението им срещу СССР.
Пристигнал в Ню Йорк в края на февруари 1941 година, дали му псевдоним Fomin и го зачислили като стажант в генералното консулство на СССР. Успял да навлезе в резидентурата два месеца по-късно. Години по-късно със смях разказвал как с колегите си са прохождали в занаята.
Един от първите му големи удари станал през 1944 г., когато получил схемите за радарно-компютърна инсталация за борба с балистичните ракети FAU-2. После се добрал до чертежите и инструкции за изграждането на завода за уран-235, както и до документи за "Lockheed F-80 Shooting Star" - първият американски реактивен изтребител.
Един от най-ценните агенти на Феклизов бил американският електроинженер Юлиус Розенберг, който му предал безценни информации за зенитните ракети. Въпреки че след войната СССР веднага отзовал Фексизов, Розенберг продължил да си сътрудници със съветски агенти и ги свързал с механик от ядрения център в Лос Аламос. Така руснаците успели да изнесат чертежи, които после копирали в техни разработки, но били разкрити, а Розенберг и жена му - обезглавени.
Британският период
През април 1947 г. Феклизов получава нова задача, за която е е изпратен като втори секретар в посолството в Лондон. Трябвало да се добере до британски разработки за създаването на ядрено оръжие. По време на работата му, в ръцете му попада секретен доклад на англо-американска група за най-подходящия момент за война със СССР, както и документи с планове за секретни бази на НАТО в Европа.
Но най-ценната си информация той взел от немския физик, който живее в Англия - Клаус Фукс. Той станал съветски агент още по време на войната, но след това бил другият важен агент, който им предавал сведения за Лос Аламос. Феклизов държал връзката с него, защото в Москва изучавал технологията на атомната бомба. Така, благодарение на Фукс, той доставил за Кремъл схемата на водородната бомба и данни за създаването й. За негово щастие, когато в СССР започнали тестването на атомната бомба през 1949 година, американските и британските разведки разбрали за шпионажа, арестували Фукс, който впоследствие лежал 9 години в затвора, но така и не издал съветския разузнавач.
Въпреки това, от Москва решават веднага да го изтеглят от Лондон и го назначили в британския отдел на Външно министерство, където бил заместник-директор. Скоро обаче за него се открила нова работа и го пратили като съветник в посолството в САЩ.
На границата на Третата световна
Годината била 1960, а само месеци по-късно американците неуспешно нахлували в Куба, за да свалят режима на Фидел Кастро. Въпреки провала на операцията, от САЩ не се отказвали и започнали постепенно да прехвърлят контрареволюционери и оръжия в Куба. През октомври 1962 г. президентът Кенеди наложил военна блокада на Куба, заобиколен от разрушители, крайцери, самолетоносачи и подводници. Кубинците се готвели да отблъснат атаката и така войната чукала на вратата на света.
Отношенията между САЩ и СССР били нажежени до краен предел, защото съветското правителство давало не само икономическа, но и военна помощ на Куба - ракетите със среден обсег R-12 и R-14. Във Вашингтон били наясно, че в случай на ескалация, СССР били способни на ядрен удар на територията на САЩ. Американските военни обаче продължавали да настройват Кенеди за военна операция.
Историческа среща се състояла на 26 октомври в кафенето между съветския разузнавач и американския журналист Джон Скъли. На нея Феклизов допускал, че ако Америка превземе Куба, то СССР ще влезе в Западен Берлин, което би било много по-голямо поражение за САЩ, отколкото удар по Куба за СССР. Той добавил, че има вариант за компромис, но и двете страни трябва да ги потърсят.
Скъли бързо предал дума по дума чутото от разузнавача на Кенеди. Няколко часа по-късно, журналистът предава на Феклизов американските условия на уреждането на Карибския конфликт, а те са:
В случай, че СССР премахне ракетите от Куба, САЩ ще вдигне блокадата и няма да предприема враждебни действия срещу Куба.
Историята в следващите няколко часа е прелюбопитна. Разузнавачът отишъл при посланика поискал да бъде предадено възможно най-бързо посланието. Първият дипломат обаче се уплашил и категорично отказал да прати тази информация в Москва. Оправдал се, че посолството не е упълномощено да води такива сериозни преговори. Тогава, разузнавачът решил на свой риск да прати шифровано съобщение до Кремъл, лично за президента Никита Хрушчов.
Следващите няколко дни последвали напрегнати разговори между двамата президенти, отново с посредничеството на разузнавача. Накрая Хрушчов се съгласил да демонтира ракетите в Куба, но настоял американците да си махнат ракетите Юпитер, инсталирани в Турция, които били основна заплаха за Съветския съюз. Кенеди се съгласил, но с неговото условие - това да се случи тайно и то след като видел демонтирани ракетите в Куба.
Споразумението най-накрая било факт, карибската криза приключила, а в ресторанта, където пили кафе Феклизов и Скали, се появила следната табела:
"В най-напрегнатия период на кубинската криза (октомври 1962 г.) точно тук мистериозният руски г-н Х. подава предложението да се изтеглят ракетите от Куба на кореспондента на ABC Джон Скъли. Тази среща допринася за премахване на заплахата от ядрена война."
Две години по-късно, американското пътешествие на Феклизов свършило. Той се върнал окончателно в родината, работил до 1974 година в КГБ, давайки на разузнаването 35 години от живота си. Като пенсионер продължил работата, но вече като консултант, носител на титлата "Герой на Русия". Умира на 93 години през 2007-ма, на съдбовната дата 26 октомври - която му отрежда предно място в историята на света след края на Втората световна война.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
