Учени спорят за скелет номер 95, Ванга го "вижда" под храма "СВ. Николай Чудотворец"
Васил Левски: "Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знае".
Вече 141 години археолози, историци, архитекти, инженери, писатели и дори ясновидци спорят и търсят неуморно, но безуспешно гроба на Васил Левски. За 141 години учените създават десетки версии и хипотези къде е погребан Дякон Игнатий, но реалното местонахождение все още не е открито. Научните спорове нямат край, а модерният българин е забравил за последната молба на Апостола на свободата към народа - да му се знае гробът.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи и Тетевенският частен революционен комитет организират обир на турската пощенска банка (Арабаконашкия обир). Васил Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. По случайност повечето от участниците, включително и организаторите на грабежа, са разкрити и арестувани. По време на разпита Димитър Общи предава революционни дейци и комитети. С новите разкрития османските власти успяват да установят самоличността и ролята на Васил Левски в освободителното дело. На 27 декември 1872, най-повратния момент в българската революционна борба - Апостола е заловен на Къкринското ханче. Дяконът до последно е очаквал да бъде освободен от съмишленици по време на прехвърлянето му от град на град, от тъмница на тъмница. Но никой не му помага. Осъден е на обесване. На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена. Бесилката е издигната в София на мястото, където днес е паметникът "Левски". Тялото е останaло да виси до залез слънце. Според султански указ то е можело да бъде взето от народа, на който принадлежи. Но тъй като никой не е смеел да го прибере, е било погребано в т. нар. позорни гробища - между днешните столични улици "Дондуков", "Васил Левски" и "Чаталджа".
През нощта близки на Апостола изравят гроба и изваждат тялото. Препогребват го. И тук ние си задаваме въпроса: Къде?
През 1937 г. във в. "Мир" излиза статия със заглавие: "Де са костите на Левски?". В нея Мария Поппавлова разказва тайната, споделена на смъртното ложе от нейния съпруг - Ботевия четник Илия Джагаров. "Изрових трупа на Левски заедно с още един човек. Името му е Христо Хамбарков, епитроп на църквата "Света Петка Самарджийска". Апостола беше заровен на плитко. Близо до бесилката му. Погребахме го в църквата "Св. Петка Самарджийска". Вляво от олтара". Но тогава никой не си мърда пръста да провери този разказ. На 17 май 1956 година на първа страница на вестник "Труд" е публикувана уводна статия, посветена на гроба на Левски. Предприети са незабавни мерки и започват разкопки в малката църквичка до днешния ЦУМ. Ръководят ги археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов. Две седмици по-късно е открит прословутият скелет с инвентарен номер 95, на 80 см дълбочина, под пода на храма. Покрай останките възникват спорове между учени в БАН, които се водят и до днес. Едните твърдят, че става въпрос за кости на византиец. Другите са категорични, че останките са на Левски.
Скелет номер 95 обаче е безследно изчезнал. Поради липсата на откритите кости и невъзможността да се направи ДНК експертиза се създават нови и нови версии. Учените обаче изглежда пропускат какво се крие в зида на "Света Петка Самарджийска".
Една от версиите за гроба на Левски е на покойния писател Николай Хайтов. Той твърди, че е погребан в т.нар. малка "Св. Петка". Починалият през миналата година археолог Димитър Овчаров пък твърди, че останките на Апостола са под вкопаната под Софийската митрополия църква "Света Петка стара". Разкопки в нея досега обаче не са правени.
Извън научните среди се разпространява версията на пророчицата Ванга. Тя разказала на своя близък приятел Павел Кипров, че костите на Дякона са под църквата "Св. Николай Чудотворец". Кипров установява, че единственият храм, който се вписва в описанието, е "Св. Николай Мирликийски" срещу митрополията. Съществува и конспирационна теория, поддържана от сина на Хайтов - Александър. Според нея скелетът с инвентарен номер 95, намерен в малката "Св. Петка", действително е бил на Левски. По нареждане на ЦК на БКП обаче е унищожен, за да се потисне всякакъв национализъм, който може да се надигне у българите.
Свещеник: Коленни стави са зазидани в "Св. Петка"
Започнах да търся свидетелства за гроба на Левски от църквата "Света Петка Самарджийска". Днес там има паметна плоча, на която пише, че под олтара на църквата е погребан Апостола на свободата. В малкия храм до ЦУМ разговарях с отец, който обясни, че няма мнение по въпроса. "Не е работа на нас, поповете, да се мешаме в такива неща. Нито съм историк, нито съм археолог. Не мога нищо да ви кажа по въпроса. Ние сме хора на истината, а истината не е сигурно дали се знае все още. Тук е имало гробове навсякъде, не се знае дали този точно е бил неговия", каза свещеникът. И допълни, че има компетентни институции, които трябва да си свършат работата, за да спрат споровете веднъж завинаги. "Всички тези дискусии и полемики оскверняват паметта на Апостола. Църквата винаги е подкрепяла и ще подкрепя всякакви действия за откриването на гроба му", продължи духовникът. На въпроса дали поддържа версията на Николай Хайтов, той ни обясни, че това може да е една красива лъжа на покойния писател, за да повдигне националния дух на хората. Но може и да е истина. "Чух преди време, че в зида до олтара са зазидани коленните стави от изгубения скелет номер 95, друго по въпроса не мога да ви кажа", завърши отецът от "Св. Петка Самарджйиска".
Излязох от църквата, задавайки си въпроса: Защо т. нар. компетентни институции (Министерството на културата, Митрополията, Столична община и БАН) за повече от век не са си свършили работата, като проверят този слух, който може да се окаже факт?
Следващата ми спирка бе вкопаната под Митрополията църква "Св. Петка Стара". Там имах късмета да попадна на архимандрит д-р Григорий Лозев от Троянския манастир. Миналата година по повод 140-годишнината от гибелта на Апостола той е издал книгата "Васил Левски Дякона", в която темата е защо не може Левски да бъде провъзгласен за светец. Но това е друг вечен спор. "Учените предполагат, че гробът е тук, при нас, но само с едни противоречиви хипотези няма какво да се направи и открие", започна коментара си свещеникът. Той обясни, че не поддържа никоя от версиите, но е убеден, че костите със сигурност не са в старата "Св. Петка".
От другата страна на ул. "Цар Калоян" е "Св. Николай Мирликийски". Църквата е скрита между две огромни сгради и почти не се забелязва. На пръв поглед изглежда доста малка, но както всяка църква отпреди Освобождението, тя е вкопана в земята, тъй като по султански указ не се е разрешавало да има постройка, по-висока от джамията. Там разговарях с протойерей Николай Нешков. "Църквата е разрушавана напълно по време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война и след това изцяло е реконструирана наново. Ако имаше нещо, щеше да се разбере още тогава". Според него костите не са се появили досега, за да се избегне фетишизиране, фанатизиране и поклонничество.
Но аз съм на друго мнение. Апостола е единственият национален герой, който обединява българите. От неговите думи и действия всеки от нас зарежда своя патриотизъм. А на Левски можем да се отблагодарим, като поставим цвете на гроба му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
