С. Българи. 3 юни, село Българи, Странджа планина. 5000 са се събрали за т.нар. панагир. Тръпнат да видят танца на нестинарите. "Който го намери св. Костадин, него го прихваща". Това обяснява 70-годишната Мара Костадинова, приседнала в конака в странджанското село Българи. На 3 юни по стар стил е св. св. Константин и Елена. И на площада през тази нощ ще се танцува по жарава. Нестинарските танци в Българи са единствените, останали автентични у нас.
Час преди да затанцуват в огъня, нестинарите ги "прихваща" - изпадат в особено състояние, в което казват, че не усещат болката от въглените под нозете си. Според баба Мара прихващането се усилва от ритъма на тъпана, който бие през цялото време. Оркестърът на нестинарите се състои от тъпан и гайда, като има отделна мелодия за танца в огъня, за хората, за шествието с иконите към аязмото.
Въпреки че за мнозина
панагирът на 3 юни е комерсиализиран
местните са ревниви към него. "Не се казва нестинарски танци, а се казва нестинарски панагир", обяснява за "Стандарт" жената, която помага на епитропа (б.р. водача на шествието) да полива миряните с лековита вода от аязмото на св. Костадин. И признава, че хората от Българи и съседните села предпочитат празника да се пада в делничен ден, когато няма толкова туристи и журналисти, защото участващите в обреда се притесняват от камерите. Тази година нестинарите нямат късмет - 5000 души са се събрали, за да видят "чудото". Опашката от коли започва от разклона за предното село и продължава километър след отбивката за Българи. Всички улици са задръстени от коли, а полицията едвам смогва да създава ред в нощния трафик. Руснаци, италианци, румънци и други чужденци, натоварени в автобуси, са обсадили площада. А туристите, въоръжени с фотоапарати, са накацали на всички къщи около площада в Българи -
"папараци" има дори на терасата на кметството
Причина за големия наплив е както неделния ден, така и широко рекламирания арт фестивал в Царево "Огън и вода". Финалът му е именно в Българи - час преди нестинарския панагир.
Честването на св. св. Константин и Елена продължава 2 дни, а кулминацията са нестинарските танци. Рано сутринта на 3 юни иконите на св. св. Константин и Елена се изнасят от едноименната църква и се носят в Нестинарския конак Столнина, който е на 100-ина метра. Винаги се носят от 3 млади момчета. В конака иконите се "обличат" - с червени кърпи с нанизани на тях пендари. След това към шествието се присъединява още едно момче, което носи метален кръст, на който се лепят свещите до аязмото. До изворчето на св. Костадин е т.нар. одер - нещо подобно на беседка, където се оставят иконите. През това време водачът на шествието - епитропът, заедно с още една жена, вадят с менче вода от лековития извор и поливат на вярващите
да си изплакнат лицето за здраве
След това епитропът повежда хорото - пак за здраве. После всички се връщат по калната пътека до селото, дълга около 1 км, където в конака ги чака съпругата на епитропа. Обичаят повелява водачът на шествието задължително да е женен. От няколко години епитроп на Българи е Стоян Грудов, тъй като съпругата на предишния е починала. От обяд в конака гори огън, на който - с парите, дарени от вярващите, ври курбан за здраве. Междувременно пред църквата е приготвена кладата, която се пали в 14 ч. До 10 вечерта жаравата е готова и разстлана в кръг. "Нестинарството не се предава по наследство, както мнозина смятат", обяснява Мара Костадинова. "Тук много от жените нестинарки имат дъщери и внучки, но никоя не влиза в огъня. Днешните нестинари са от съседното село Бродилово. От Българи е само Динко с тъпана", подчертава Мара. В огъня обаче пръв влиза не друг, а очевидно смел и вероятно почерпен руснак. И него го "прихваща", но не духът на св. Костадин, а онзи - от бутилката.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
