София. След над 270 предавания на "БНТ Такси", които му донесоха няколко награди, едва ли нещо може да изненада Спас Кьосев. Но основното действащо правило в живота на журналиста от БНТ е да се остави на импровизациите, поднесени от съдбата. Особено критичен към себе си, работата и света (дотолкова, че хората често му се сърдят заради това), Спас е един доволен бунтар. Щастливец, който не крои далечни планове. Той се наслаждава на играта между "аз" и "аз". Затова понякога обвинява действителността като болезнено несправедлива, тъй като изисква едва ли всичко от него. "Това не е амбиция, а честолюбие", твърди той. Спокоен е, че не си изневерява, но със същата трезвеност всяка вечер се изправя на подсъдимата скамейка пред самия себе си. Така бавно, но сигурно се превръща в идеалист. "Зарежи илюзиите", казват му някои от така наречените реалисти. "Те остават до доказване на противното", им репликира Кьосев.
Неотдавна Спас се завърна към новата си стара страст - актьорството. Той мечтае за сцената още от първи и втори клас, когато участва в оперети и училищни постановки. Чувства се супер в детския мюзикъл "Веселушко" и в "Буратино", където е татко Карло. Все още помни репликите наизуст, въпреки че са минали 20 години. Скоро ще го гледаме в малки роли в няколко студентски филми, сред които и "Слон" на Огнян Костовски, селектиран и прожектиран в Кан. Сега двамата работят и по сценарий с работно заглавие "Пандора". Вече имат и финансиране. Така че предстои Спас да режисира първата си късометражка. Всъщност той следва магистратура в жанра, която прекъсва преди време - иска да ходи на лекции, но няма време. "Това обаче не е краят", заканва се още тогава.
Междувременно киното е превзело нощите му. Гледа по няколко хита от здрач до зори. Има слабост към японската манга, която редува с фантастичните романи на Станислав Лем. На тях ще наблегне и през отпуската си след две седмици. Както всеки път, ще обръсне главата си, ще замине с приятели за Златни пясъци и ще си лежат около месец на плажа. Неговото определение за отпуска е "никога да не правиш планове за повече от 15 минути напред". Все още най-близките му авери си остават от гимназията. "Това са годините, в които си най-мощен и най-безгрижен, когато откриваш живота. Те ти създават усещане за безсмъртие. Обграждайки се с хората от онова време, запазваш спомена по-дълго", казва той. Когато е студент, става в 4 часа сутринта, за да работи като чистач на офиси, а след това тича към университета. Лейка с електрически крушки е от любимите му подаръци.
През ваканцията може да отскочи и до Виена, но в никакъв случай няма да разглежда музеи, замъци, площади, паметници. В тях не можеш да усетиш атмосферата, казва Спас. Където и да отиде, се потапя в културата по много обикновен начин - сяда в кафене и с часове наблюдава околните.
Във Виена има и друга работа - да попълни колекцията си с миниавтомобили. Спас има над сто такива малки коли на цени от 50 до 100 лева от различна краища на света - Япония, САЩ, Австралия, Канада, Русия. Но тъй като у нас няма специализирани магазини за подобни глезотии, е принуден да задоволява студентската си страст, когато пътува или чрез поръчки по интернет.
И колкото и невероятно да звучи за един джентълмен, Спас колекционира и обувки, най-вече кецове и маратонки. Не слага нищо друго по краката си и не позволява никой да се меси в избора му. Приема съвети само за ризите, които най-често избира приятелката му. С нея са заедно от четири години и както изглежда, са се запътили към бракуване. "Сватбата е нещо важно в живота на един мъж. Ако досега съм работил, за да се доказвам пред себе си, вече не ми е толкова интересно, защото съм относително доволен. Сега трябва да се доказвам пред някой друг, а пътят на мъжа е дом и деца", убеден е той. Нямаше как да вярва в това, ако не беше семейството му, голямо и задружно. Кьосеви правят много интересни неща заедно. С две коли често прекарват уикенда в Гърция. Баща му някога дава обещание на дядо му - да го заведе на Канарските острови. Спас Василев Кьосев, дядо му, е виновен отчасти за неговата самоувереност. "Ако нещо е твое - то винаги те чака, ако не е - и да го гониш, няма да го хванеш", казва той. От другия си дядо пък е наследил непримиримостта. "Да побеждаваш с много" е неговото мото.
