На 6 декември, навръх Никулден, вестник "Стандарт" и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури раздадоха рибните Оскари. Първо място спечели "Хепи Фиш", община Шабла грабна среброто, а бронзът си разделиха "Мичик" ООД и "Крез мар сийфудс" ООД. Техните проекти са одобрени за европейско финансиране, а някои са изплатени изцяло. В приложението "Плюс Минус" ще ви разказваме за всеки от победителите, които ще получат безплатно разработване на проекти за кандидатстване по ОП "Рибарство" през следващия програмен период 2014-2020 г. Целта е с добрия пример да заразим повече хора с предприемачески дух.
Казват, че златната рибка изпълнява желания. Но не е задължително първо да я хванете, за да сбъднете мечтите си. Доказва го Йордан Кръстев от "Хепи фиш", който стана тазгодишният победител, заел първото място в конкурса на в. "Стандарт" "Златната рибка". Неговата добра фея се оказва дъговата пъстърва, а може би интуицията на сина му Борис, който тази година завършва специалност рибарство и аквакултури в Тракийския университет. "Идеята за развъдника беше моя и дълго време убеждавах баща си, че е добра и трябва да я реализираме", разказва Борис. "Посъветвахме се и с експерти, които ни увериха, че това е бъдещето и пъстървата е много перспективен бизнес. България е на едно от последните места в Европа по консумация на риба. Така че потреблението тепърва ще се увеличава", споделя бащата. Самият той, макар да е завършил радиоелектроника, си има взимане-даване с рибите още от младини. Бил е два пъти републикански шампион по спортен риболов. Най-голямата риба, която е хващал, е 33-килограмов сом, който извадил от водите на язовир "Жребчево" - на три километра от мястото, където сега развъжда дъгови пъстърви. Началото на рибния си бизнес поставя през 2010 г. Това станало след сериозно проучване на възможностите, плюсовете и минусите, които вървят заедно с начинанието. Едва през август тази година фермата получава акт 16 и са заложени първите рибки. В момента те тежат около стотина грама. През март обаче се очаква да достигнат до 250 - 300 г и ще са готови да излязат на пазара. Най-добрите студенти последна година от специалност рибарство и аквакултури и двама преподаватели от Тракийския университет се грижат за доброто здраве на рибките. Кандидат-висшистите са доволни, че могат хем да трупат опит по професията си още докато учат, хем да си помагат за изпитите, благодарение на практиката си. В бъдеще се очаква фермата да стане място, където студентите от Тракийския университет да карат стажа си, разказва Кръстев.
Дистрибутори на опашка пред фермата
Няма нужда да търсим предварително пазари, пазарите сами идват при нас, разказва Йордан Кръстев от "Хепи Фиш". Тази година има небивал скок в търсенето на пъстърва. Компанията вече е имала няколко предложения за изкупуване на цялото количество риба. Офертите са от български дистрибутори, които снабдяват ресторантите край морето. "В морските общини има глад за пъстърва. Търсенето там е много голямо заради намаления улов на морски видове. Пъстървата е най-предпочитана от туристите след традиционните за крайбрежието видове. И каквото и количество от нея да се произведе, всичката ще бъде продадена", разказва Кръстев.
Правят цех за преработка и яхтено пристанище
Цех за преработка на риба, 11 къщи за гости и яхтено пристанище са следващите проекти, с които ще се захванат от "Хепи Фиш". "Искаме да разширим фермата, като направим малък цех за преработка, тъй като повечето дистрибутори искат пъстървата да е подготвена, почистена и охладена", разказва Йордан Кръстев. Той се хвали, че парцелът, на който развива дейността си, е изключително красив. "За нас мястото е най-прекрасното в България, макар че сигурно всеки смята така за собствения си имот", казва собственикът на "Хепи Фиш". Украински професори, които идвали, за да огледат фермата, също останали изумени от красотите наоколо. "Намираме се на 3 км от язовир "Жребчево" и има възможности за разходки пеша или с яхти. Като потръгнат нещата с рибата, ще продължим и в тази посока. Имаме проект за изграждане на 11 къщи и яхтено пристанище край язовира, който сме подали по Програмата за развитие на селските райони. Много хора в събота и неделя идват с лодките си, а ако се изпълни проектът ни, ще могат да ги оставят на пристанището", разказва Рибар номер едно на държавата за 2013.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
