Какво представлява съкровището на тамплиерите? Загадката тормози света вече 7 века. Защото бeдните рицари на Христа от Соломоновия храм са освен най-могъщият и най-романтичният средновековен орден.
През декември 1118 г. в Ерусалим 9 рицари начело с Юг дьо Пейен се изправят пред крал Балдуин II с най-благородната мисия: сами да охраняват пътя на пилигримите до Светите места. Противно на здравия разум Балдуин не само им повярвал, но им позволил да се настанят в постройка на мястото на конюшните на някогашния Соломонов храм. Девет години не се случва нищо. Деветимата не пазят пътищата, а копаят. Никой не им задава въпроси. За орден не става и дума. Новината гръмва през 1127 г., когато Юг дьо Пейен се връща във Франция. А след него върви мълвата, че там в ерусалимските руини деветимата са изровили съкровището на Соломоновия храм...
Какво е то? Изследователите на ордена са категорични - тайна, която можела да разруши църквата. Тук всеки има своя версия. За едни това е Свещеният граал, каквото и да означава той: чашата на Христос от тайната вечеря или Христовата кръв, съхранена чрез евентуалното му потомство. За други тамплиерите са имали копието, с което е убит Исус Христос. Същото, което наричат Копието на съдбата и което е издирвал дори Хитлер. Трети вярват, че рицарите са намерили кръста, на който е разпнат Спасителя. Четвърти стигат още по-далеч: каменния саркофаг с тленните останки на Исус, нарисуван и от Никола Пусен в "Аркадийски овчари". Мнозина са убедени, че тамплиерите са пазели просто Евангелие от Исус, представящо го като смъртен пророк. Други - че голямата тайна е била известният днес общ корен на трите основни религии: юдаизъм, християнство, мюсюлманство. И план за въвеждането на нов световен ред с обединяването им.
7-вековното преследване на загадката е родило дори виц. Какво са изкопали тамплиерите, че са държали църквата в неистов страх? Неплатената сметка от Тайната вечеря.
Всички любители на тайните и загадките у нас обаче се питат какво знае за най-търсеното в света съкровище велият приор на тамплиерите Румен Ралчев. Отговорът ще намерите в том втори на уникалната му четирилогия "Тамплиерство и масонство". Луксозното издание "От Ордена на Храма до франкмасонството" излиза с клеймото на "Стандарт" на 28 октомври. Книгата ще може да се намери на вестникарските сергии и в книжарниците. В нея има специална глава "Съкровището на тамплиерите".
Граф Дракула е дърпал конците в Ордена на дракона. Тевтонските рицари пък създават своя собствена държава...
Това са само два любопитни детайла от уникалната Библия на тайните общества. Преглед на над 100 езотерични общества прави Великият приор на тамплиерите у нас Румен Ралчев в първия том на четирилогията си "Тамплиерство и масонство". Луксозното издание "Тайни общества и ордени" излезе на пазара с в. "Стандарт" на 18 септември и предизвика фурор. Книгата разказва историята на духовно-рицарски ордени, масонските ритуали, херметични и езотерични общества. В нея всеки може да намери подробности за малко познати философски общества като ордените на златното руно, на златната роза, на света Мария Витлеемска, на свети Лазар, Рилския клуб или Б'ней Б'рит (Синовете на заведа).
"Стандарт" представя днес два откъса от книгата - за Ордена на Дракона и Тевтонския орден
Влад Цепеш бил в Ордена на дракона
Орденът на Дракона е монархически рицарски орден за отбрана аристокрация, основан през 1408 г. от Сигизмунд I Люксембургски, крал на Унгария, по-късно император на Свещената Римска империя (1433-1437 г.). Създаден е по модел на военните ордени на кръстоносците, като изискването за посветените в него е да защитават Кръста и да се борят с враговете на християнството, особено с османските турци.
Орденът процъфтява през първата половина на XV в., най-вече в Германия и Италия. След смъртта на Сигизмунд I през 1437 г. влиянието на Ордена в Западна Европа намалява, но след падането на Константинопол през 1453 г. продължава да играе важна роля в Унгария, включително в Хърватия, Босна, България и Сърбия, което довежда до множество военни походи срещу османското нашествие.
Влад Цепеш, легендите и суеверията за който стоят в основата на романа "Дракула" на Брам Стокър, е член на Ордена, както и баща му Влад II Дракул.
Първоначалният Орден, наречен Свещен орден на Дракона на свети Георги, е създаден от Милош Обилич - легендарния герой, който е считан за първия сръбски рицар в Ордена на Дракона. Милош Обилич създава Ордена си с дванадесет други рицари, които имат единствената цел: убийството на османския султан Мурад I. Милош Обилич постига целта на организацията си по време на битката при Косово поле на 15 юни 1389 г., когато успява да нахлуе в палатката на султана. Всички първоначални членове на Ордена падат в битката освен един рицар, който по-късно обучава във военно дело сръбския принц Стефан Лазаревич.
На 12 декември 1408 г., в битката при Добор, водена срещу християнските еретици, богомилите, Сигизмунд I посича две хиляди босненски благородници. Много от тези благородници се бият срещу турците. Сигизмунд и неговата кралица, Барбара Цилли, основават съюз, познат днес като Ордена на Дракона. Уставът на Ордена, съставен на латински език, определя Ордена като общество (societas), чиито членове носят знака на дракона (signum draconis), но не добавят към него име. Според данните, които имаме днес, Орденът е наричан с редица сходни, ако не неофициални имена като Братство на Дракона, Тайно общество на Дракона и т.н. До някаква степен той е създаден по подобие на древния унгарски монархически Орден на свети Георги, основан през 1318 г. от крал Карл Роберт Анжуйски. Орденът възприема за свой патрон свети Георги, чиято легендарна победа над дракона е символ на военния и религиозен характер на Ордена.
Тевтонци лекуват ранените в Сен Жан д'Акр
Тевтонският орден (от лат. teutonicus - "немски") е третият голям рицарски орден, основан по времето на Кръстоносните походи в Палестина след Ордена на йоанитите (Орден на хоспиталиерите) и Ордена на Храма (Орден на тамплиерите). По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д'Акр в Галилея. Арабите завоюват града три години по-рано (през 1187 г.), но преди това още от 1104 г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на хоспиталиерите йоанити. Понеже Йерусалим и Яфа са загубени, кръстоносците, под предводителството на Ричард Лъвското сърце, се борят ожесточено.
На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти един век. Тук Братството построява болница и църквата "Света Мария" и започва да се нарича Fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem (Тевтонско братство към болницата на Дева Мария в Йерусалим). По-късно, на 21 декември 1196 г., папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени.
На събор през пролетта на 1198 г. немските рицари решават да превърнат Братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите и тамплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден на 19 февруари 1199 г. с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на Католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.
На 1 октомври 1218 г. папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи, с което Орденът получава почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно Ордена с другите два действащи Рицарски ордени - на йоанитите и тамплиерите.
Военната сила на Тевтонския орден е забелязана от някои европейски владетели, които под знамето на "борбата с езичниците" искат да се разправят със своите съперници. Голямо влияние има тогавашният Велик Магистър на Ордена - Херман фон Залца (1209-1239 г.), който притежава значителни владения и средства и води успешни преговори с папата и германския император.
През 1211 г. кралят на Унгария Андрош II кани на помощ рицарите в борбата му срещу куманите. Тевтонците се настаняват на границата на Трансилвания, получавайки при това значителна автономия, но скоро са изгонени, защото се стремят да образуват суверенна държава.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
