Сървайвър за бежанци

Сървайвър за бежанци | StandartNews.com

Границата ни със Сърбия в последните месеци е под постоянна бежанска "атака". Само вчера край Трекляно бяха заловени 29 сирийци, съобщиха от районната прокуратура. С тях са задържани и двама българи, вероятно каналджии. Бегълците от Сирия, Ирак, Афганистан и Африка, попаднали у нас, мечтаят за спасение в уредената Западна Европа. Цел номер 1 на бежанците са Германия и Швеция. А пътят за там най-често минава през 364-километровата българо-сръбска граница. Преследването на мечтата за по-добър живот на Запад обаче обикновено се превръща в истински сървайвър - преплуване на реки и катерене на планини - често само с карта и компас в ръка.

Смесени патрули дебнат по 364-километровата бразда със Сърбия

Огромен натиск от бежанци се наблюдава през последните месеци към сръбската граница, разкриха граничари пред "Стандарт". Бегълците от Сирия, Ирак, Афганистан и други държави от този регион, които са заловени у нас, предпочитат да се установят в Западна Европа. Oпитите им да избягат натам са предимно през българо-сръбската граница, която е близо 364 км. И се превръщат в истински "Сървайвър" - преплуване на реки и катерене на планини - често само с карта и компас в ръка.

По цялата бразда със Сърби са разположени гранични патрули, като особено засилени са постовете около Калотина, Трън, Олтоманци където натискът за незаконно преминаване е най-голям. Браздата ни със Сърбия минава през високи планини, което допълнително затруднява бегълците. За това те правят опити да преминават в районите около граничните пунктове. Освен при Калотина много нарушители са хващани във Видинско, Монтанско и Трънско. Районът около Брегово е сред предпочитаните за нелегално преминаване. Условията там са лесни, тъй като теренът е по-равнинен. Река Тимок, когато не е пълноводна, може да се премине без проблем. Избягва се само браздата край Белоградчик и Чипровци заради силно пресечения планински терен. Малкият плюс за граничарите е, че в този регион

почти няма каналджии

Все по-често групите бегълци нямат водачи. Мераклиите да избягат от България често си хващат таксита от София до Калотина. Преди това разпечатват карти от "Гугъл" и сами чертаят маршрутите. Някои използват обикновени компаси, за да се ориентират, други разчитат на джипиес. Има и случаи, в които могат да потърсят помощ от човек от пограничните села, за да им покаже пътека срещу дребна сума пари. Други минават през България транзит, благодарение на каналджии. Те успяват да влязат нелегално у нас през Турция или Гърция. Мизата, която вземат водачите им, обикновено е около 10 000 евро. "Хонорарът" покрива придвижването от Турция до крайната цел в Западна Европа.
Данните на МВР показват, че от 2013 г. насам опитите за незаконно преминаване към Сърбия са се увеличили драстично. Само за 2014 г. те са 487, а заловените бегълци са 2385. Статистика на успелите да преминат оттатък няма, но се знае, че са поне 5000. Заради тях вече от Германия и другите европейски държави изразиха недоволство, че не охраняваме добре границата. Поради това от МВР изпращат допълнителни патрули, като така обаче пък оголват браздата с Турция, откъдето основно влизат бегълци. Не е тайна за никого, че в МВР и особено в "Гранична полиция"

има силен недостиг на кадри

Заради наплива от нарушители по цялата граница със Сърбия денонощно дежурят и смесени екипи от български и сръбски граничари. Районът около Калотина пък се наблюдава и с камери. За емигрантите обаче няма проблем, щом влязат в Сърбия. Съседите ни не ги връщат към България, не ги и оставят на тяхна територия, а ги насочват директно към Унгария и Хърватия, на практика затваряйки си очите за тяхното съществуване, твърдят наши граничари.

Отваряме нови лагери

България да отвори още лагери за настаняване на бежанци, настояват от Европейския съюз. До момента около 6000 бегълци са подали заявления, а близо 3000 са получили закрила в центровете за временно настаняване, показват данните на Агенцията за бежанците. През последните месеци на ден средно се настаняват по 30-40 човека. Вече има и План за спешните мерки, които трябва да бъдат предприети през следващата година. В Агенцията са получени 3 200 000 евро, което е 80% от средствата, които отпуска Европейската комисия за решаването на този проблем. Центровете за бежанци вече имат осигурена медицинска помощ, приключила е и процедурата за назначаване на преводачи. В момента се закупуват продукти за изхранването на настанените. Ще бъдат назначени допълнително около 100 служители до есента. В ЕС все още няма постигнат консенсус за преразпределението в държавите членки на 40 000 бежанци, акостирали в Италия и Гърция. На среща на вътрешните министри на страните от Съюза в Люксембург беше поставен краен срок - до 20 юли да бъде намерено решение. След заседанието министрите алармираха, че юли може да бъде изключително опасен за Европа от гледна точка на бежанския наплив.

Харманли им вдига таксите 12,5 пъти

12,5 пъти повече от българите ще плащат чужденците, които искат да се впишат в регистъра на населението в община Харманли.

Предложението за увеличаване на сумата от 4 лв. на 50 лв., която местният общински съвет одобри, е на кмета Михаил Лисков. В прав текст градоначалникът призна, че е поискал завишаването заради бежанците, които бълва лагерът в Харманли и така на практика у нас се появи нова местна такса с неофициалното име "такса бежанец". Удостоверението е много важно за имигрантите, защото без него не могат да вземат карта за самоличност. Кметът Лисков посочи, че към мярката е престъпено, след като многократно е искал помощ за попълване на общинския бюджет от държавните институции, тъй като за последната година разходите за вписванията драстично са скочили. Освен служителката, която от години се занимава с тази дейност, е назначен още един служител, който обработва само документите на бежанците. Кметът посочи, че бежанците подават документите основно в началото на седмицата. Така в понеделниците в общинската администрация се събирали между 100 и 200 души. Това пък наложило да се назначат още чистачки и охрана.
Около 1600 са имигрантите в Харманли, със статут са близо 500 от тях.

Центърът в Баня светва след ремонт

Бежанците, които постъпват в центъра в новозагорското село Баня, ще се радват на изцяло обновена сграда. Пред "Стандарт" директорът му Димитър Захариев разказа, че след ремонта бегълците ще живеят в условия, каквито им предлагат и в Западна Европа. "В момента имаме 14 души при капацитет от 70. След откриването капацитетът бързо ще бъде запълнен на 100%", заяви Захариев. Центърът в село Баня приемаше преди всичко бежанци от Сирия през последните месеци. Нееднократно броят на хората, пребиваващи там, надхвърляше 70 души. След оформяне на документите обаче бежанците си тръгват, а на тяхно място идват други. "Нямаме проблеми с изхранването и обслужването на обитателите", бе категоричен Захариев.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай