- 45 години от опустошителното земетресение в Свищов
- "Този блок ще падне", предупреждавал години наред един от живущите
108 души загиват под руините
Прокоба над Свищов, поредица от фатални човешки грешки или безсилие срещу мощта на природното бедствие.
Точно 45 години след най-унищожителното земетресение в историята на България, все още в крайдунавския град се питат каква е причината за огромната трагедия и можело ли е тя да бъде предотвратена.
В 21:24 ч. на 4 март 1977 г. трус със сила 7,6 по Рихтер с епицентър в румънската област Вранча разклаща цяла Северна България. Най-пострадал е Свищов, където два жилищни блока са напълно разрушени, а под отломките им загиват 108 души. Единият е блокът на Градския народен съвет, където са настанени семействата на висши дейци от града, както и шефове на предприятия, лекари. Другата паднала сграда е общежитие на предприятието "Свилоза". Трагедията е огромна. Загиват цели фамилии, голяма част от елитът на града. При спасителната акция са извадени живи под отломките 31 души. Три дни по-късно в града с хеликоптер пристига и тогавашният първи държавен ръководител Тодор Живков, който след този случай променя изцяло политиката си по настаняване на висшите партийни кадри (виж карето).
Бутали стени на партерния етаж да правят магазин
Сегашният кмет на Свищов Генчо Генчев изследва подробно обстоятелствата около земетресението. Той му е посветил и дисертация, в която прави паралел с друга трагедия за града - катастрофата при река Лим, в която загиват 12 деца.
"Вярваме ли, че има прокоба в Свищов? Че има някаква сакрална дата? Някои вярват, други не вярват в прокобите", коментира кметът пред "Стандарт". Той е категоричен, че големият брой жертви на земетресението през 1977 г. се дължи не само на силата на природното бедствие, а на поредица от човешки грешки още при проектирането и строителството на двете рухнали сгради. "Защо само тези два блока паднаха, при положение, че има такива същите блокове в близост. Спестени ли са материали при строителството? Аз смятам, че с изследването си стигнах до такава истина", обясни кметът.
Той цитира и доклад на назначената тогава научно-техническа комисия, която е установила "неправилни архитектурно-планировъчни решения, несиметрична планировка, премахване на тухлени стени в партерни етажи". В приземния етаж , където е имало голям магазин, са си позволили да махнат две колони, бутали са стени. Ако не бяха допуснати тези грешки, вероятно пак щеше да има жертви, но не толкова много, смята кметът.
"Татко все повтаряше, че блокът ще се срути"
Най-много са загиналите от гръцката фамилия Стафилопопус - семейство с пет деца.
Те са лекари от Гърция. През 1948 г. след контрареволюцията емигрират в Будапеща, а през 1957 г. се местят в Свищов. Тяхната дъщеря д-р Урания Стафилопопус (по съпруг Василева), която по време на земетресението била в София, пази болезнен спомен от трагедията. Когато със семейството й се нанасяли в блока на Градския съвет в първото впечатление на баща й, който бил строител, било плашещото и някак пророческо: "Жено, аз не искам да дойда да живея в този блок. Стане ли едно земетресение, блокът ще падне". "Това бяха думите му, помня ги и до днес", споделя д-р Урания Василева. По думите й баща й постоянно повтарял, че трябва да се преместят от блока. Майка й обаче била по-настоятелна да живеят там. Условията са били по-добри отколкото в предоставено им преди това жилище, а и семейството се било разрастнало и им трябвал голям апартамент. "Тук бяха първенците. Тук ни настани партийният съвет", спомян си Урания . Мисълта, че блокът ще падне обаче не напускала баща й, който много се възпротивил, когато дали на сина му съседния апартамент и той се настанил там със семейството си.
Вестниците мълчали дни наред
В днешния свят, в който информацията се разпространява за секунди, е трудно да повярваме как дни наред вестниците в България са мълчали за мащаба на трагедията в Свищов. През 1977 г. още не са съществували мобилни телефони, не всеки е имал и стационарен.
Д-р Урания Василева трябвало да пътува към родния Свищов с влак в деня след земетресението. Готвили се да посрещат рожден ден в семехството. Когато разбрала, че е имало земетресение, тя вече била сигурна, че техният блок е паднал. Веднага в съзнанието є изплували думите на баща є, оказали се пророчески. Мъжът є обаче я успокоявал. Преди да се качат във влака купил вестник и є показал, че има само кратко съобщение за труса, в което се изброяват засегнатите градове, а Свищов дори не се споменавал в публикацията. Когато сменили влака на на гара Левски обаче погледите на пътуващите към Свищов били насочени към нея. Хората познавали семейството є и изглежда по телефона били научили, че блокът им е паднал. "Аз тогава вече усетих защо ме гледат", разказва жената. Тя само се молила детето є да не е било в блока по време на труса - таял накяква надежда, че може да го е взел свекърът є, който живеел на друго място. Когато слезли на гарата д-р Урания Василева и мъжа й хванали такси, а пред колата минала черна котка.
Когато я видяла, тя вече била сигурна, е загубила и единственото си дотогава дете. То е една от 108-те жертви на трагедията от 4 март 1977 г.
Единственото, което остава от семейство є е една дървена кутия с документи и спестявания, изровена от останките. Тя є напомня за тях и за угасналата мечта на баща є да събере пари, за да си построи къща и да се изнесат от блока, който знаел, че ще падне.
Бедствието разсели големците в различни квартали
- Живков пристига след 3 дни с вертолет, хората масово бягат
Тодор Живков също като тогавшните вестници, действа с три дни закъснение. Той пристига с хеликоптер в Свищов на 7-и март. Твърди се, че това станало след като му докладвали, че румънският лидер Николае Чаушеско посетил пострадалия от земетресението град Зимнич в северната ни съседка. "Другарят Тодор Живков изказа искрени съболезнования на близките на загиналите като поръча властта да положи всички възможни усилия да облекчи тяхното душевно и материално състояние. "Едно само не е по нашите сили, по силите на нашата социалистическа държава - да възкресим загиналите и да ги върнем на техните близки", каза др. Тодор Живков", гласи съобщение за посещението на държавния лидер.
При пристигането си той обаче заварва много евакуиращи се от града хора. Свищов е обхванат от масова психоза заради слухове за авария в химическия комбинат. Живков се обърнал към обкръжението си с въпроса: "Заради мен ли бягат тези хора" и получил отговор, че гражданите мислят, че комбинатът ще се взриви. Той пък опитал да успокои хората: "Чакайте, стойте, нали, ако имаше такова нещо, аз нямаше да съм тука".
След трагедията в Свищов Живков променя изцяло политиката си по настаняването на висшите кадри. "Трябва от тук нататък да мислим, когато настаняваме хората в нашите блокове. Всички ръководни органи да бъдат разпределяни в различни райони на града. Защото в момента този град загуби най-знаещите, най-можещите хора, които имаше. Ние трябва да направим така, че да запълним техните места", заявява Тодор Живков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
