Това можеше да бъде историята само на двама влюбени съпрузи от Благоевград. Но на 15 август, навръх Голяма Богородица, им се роди син, когото кръстиха Денис. Знак от съдбата или знак от бога? Най-верният отговор е – естествен резултат от любовта между 24-годишния Феим и 28-годишната Нурел. Малчуганът, който скоро ще стане на месец, осмисля, усмихва и изпълва дните и нощите на родителите му. Защо разказваме тази наглед прозаична история? Защото всъщност става въпрос за много романтика в отношенията на Феим и Нурел, които са лишени от зрение. Но това по никакъв начин не ги прави по-различни от останалите, нито пък им пречи да обичат, да вярват, да учат, да са щастливи.
„Това, че сме без зрение, не означава, че не виждаме, че не гледаме. Правим го със сърцата си", обича да казва таткото на Денис. Той и съпругата му се радват на своята рожба, но са здраво стъпили на земята, тъй като за тях всеки ден е битка. Чувстват се нормално като родители, но вече имат повече отговорности, повече ангажименти. Вълнуват се от появата на своята първа рожба. „Заведохме Денис на преглед при очен лекар. Изследваха го с най-модерната апаратура за ранна диагностика. Лекарят бе категоричен, че синът ни ще вижда прекрасно, има перфектно зрение. Благодарим от сърце и на хората, които подеха кампания в наша подкрепа. Не сме молили никой за това, но сме впечатлени и трогнати от съпричастността на токлова много хора към нашата съдба", казва Феим. Минути преди нашия разговор представители на хранителен магазин ги посетили в студентското общежитие и им оставили куп хранителни продукти. Редовно се носи и храна за малкия Денис.
Столична фирма предложила да осигури всички необходими строителни материали за ремонта на новото жилище на семейството. Друг бизнесмен е готов да дари необходимите мебели. „Денис промени живота ни, който върви в правилна посока. Децата са всичко на този свят. Синът ни се храни много, често кърмата не му стига. Яде през 3 часа, а понякога и през два часа. Отсега проявява характер. Не му ли хареса нещо, иска да е на неговото. Нурел се справя много добре с него, сега е навън да се разходи, аз го пазя. Получихме общинско жилище в благоевградския квартал „Еленово".
Благодаря на кмета Атанас Камбитов и на председателя на Съюза на слепите - Боби Лазаров, защото приеха нещата присърце и всичко се случи много бързо. Хиляди благодарности към тях и техните екипи. Сега на мен нищо друго не ми остава освен да осигуря добри условия, за да се преместим там", споделя развълнуваният баща.
Той се връща назад във времето
Тогава, когато той все още бил в родния си град Варна, където срещнал Нурел, която е от Шумен. Нещата между тях потръгнали още от самото начало. „Историята е много дълга. Тя ме помоли да й помогна за нещо. И така от ден на ден, от разговор на разговор, от тема в тема, нещата се случиха. Тя като завърши средното си образование, дойде да следва в Благоевград, записа „Приложна лингвистика /"Английски език с руски език"/, после магистратура „Журналистика", която завърши. И аз дойдох при нея. Тя ме попита: Какво ще учиш? Отвърнах: Дошъл съм да запиша „Право". Останах тук с нея", спомня си Феим. Двамата решили да останат в Благоевград и да се устроят тук. Градът им харесва много, хората – също. „Имах много малко време за подготовка за кандидатстудентските изпити – само три месеца. Хванах една малка книжка на професор Гюзелев, по най-бързия начин по нея се подготвих, завърших трети курс, имам още 2 години. На 11 септември започвам с лекциите", разказва таткото на Денис. Той и Нурел са женени от 3 години, но любовта между тях пламнала много по-рано. Минали и през период, в който загубили връзката помежду си. Тя сменила номера на мобилния си телефон, той имал проблем с телефонния си апарат. Но както се казва: „Господ си знае работата". И един ден Феим получил обаждане от непознат номер, вдигнал и веднага разбрал, че е Нурел. Усетили, че са един за друг. „Когато ми се обади, каза, че е в Благоевград и ми заяви, че ако все още изпитвам нещо към нея, може да се направи нещо по въпроса. Аз хванах влака и дойдох при нея в Благоевград", разкрива той. Болката на двамата е, че родителите им не са до тях, не ги подкрепят. Но те и сами се справят. „Надявам се някога да имат добри сърца и да ни потърсят, да се обърнат към нас", издава желанието си Феим.
Съпрузите въобще не се оплакват, че са незрящи. За тях, ако човек има желанието и доброто сърце да се справи, ще се справи. Трудности има и за тях, и за всички други. Трудно е на всички.
В живота няма нищо лесно
Първо да се родиш, да те изгледат, да те пратят в училище, след това в университета, никъде не е лесно. „Дори и да станеш успешна личност, няма лесно в живота. Нищо лесно няма. Не ни е по-трудно в сравнение с другите хора. В момента тримата живеем с 500 лева – инвалидната ми пенсия и стипендията ми. Но има хора, които нямат и това, което ние имаме. Не сме оставени на призвола на съдбата, страхотна подкрепа получаваме от все повече хора", казва Феим. Кърмата на Нурел не достига. Купуват адаптирани млека, които са доста скъпи. Но човек трябва да е благодарен на това, което има. Семейството има и асистент, който работи на 4 часа, много им помага, често остава и повече от тези четири часа, за да е до тях. Феим много харесва мисълта на големия ни писател Алеко Константинов – „Разни хора – разни идеали". Защото е вярна, тъй като хората са различни.
Феим усеща тези, които имат добри сърца. Според него обстоятелствата в България затрудняват хората. Това е самата истина. Няма лоши хора, но има такива, които мислят само за себе си, но обстоятелствата ги превръщат в егоисти. „Всичко трябва да се промени, всичко е в ръцете на политиците горе. Не всеки политик има разбиране за политика", казва Феим. Той учи „Право" и се интересува от всичко. Неговата специалност върви ръка за ръка с живота и няма как да не се интересува и от политиката. Все пак повечето политици са и видни юристи. "Трябва да се променят нещата в здравеопазването, образованието и производството. Една държава няма ли производство, няма как да има просперитет. А за да има производство, трябва да има образование и здравеопазване, което трява да бъде абсолютно безплатно, достъпно за всички, не само за мен, защото аз не виждам, а за абсолютно всички хора. Както и висшето образование трябва да бъде безплатно. Оптимист съм, че някога нещата ще се случат, ще се подредят. В момента нещата не вървят на добре в България, правят се на парче. Бих работил като юрист, има какво да дам от себе си като такъв. Знам какво искам и най-вече знам как да го постигна", твърди младият мъж.
Той и Нурел са щастливи. Имат най-важното на този свят – рожба. Имат и подкрепата на толкова много хора. „Винаги една кампания тръгва с добри сърца. За мен няма нищо по-хубаво от това да направиш едно добро дело. Няма значение какво, важното е да си предприемчив, креативен, позитивен, да знаеш какво искаш и да го правиш в полза на другите", смята Феим, който гледа с оптимизъм към утрешния ден. Защото има любовта на Нурел, усмивката на сина си Денис и обичта на много добри хора.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
