* Посещението в Лувъра е безплатно за хората до 25 г., за останалите билетът струва 20 евро
* Музеят ще ви изпълни с гордост за сътвореното от човешката цивилизация
Да отидеш в Париж и да не посетиш Лувъра е като да си в Рим и да не видиш папата. Музеят със стъклената пирамида на Пей, чиято 30-годишнина бе отбелязана в началото на април, е най-големият във Франция и средно годишно е посещаван от над 9 милиона туристи. Докато вървите по коридорите му ще чуете китайски, италинаски, хинди и доста малко английска реч. Както, впрочем, навсякъде в Париж.
Добре е да знаете, че туристи на възраст до 25 г. не плащат такса за музея. За останалите желаещи да видят прочутата Мона Лиза, билетът е близо 20 евро.
Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи. За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. Сега там на площ от 60 600 квадратни метра са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.
Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ на архитекта Йау Минг Пей, реализиран със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.
Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.
Днес в музея се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени в осем колекции, разпределени в различни зали или на цели етажи. И така, докато се разхождате сред мумии и саркофази от Древен Египет, ще се пренесете при императорите Клавдий, Цезар и Траян, ще минете през Сократ и Аристотел и ще стигнете до Персия. Впечатляват големият брой скулптури, както и малки фигурки, плод на древното декоративно изкуство. Разбира се, най-много са картините, но за тях след малко.
Множество от художествените шедьоври са на християнска тематика - Тайната вечеря, икони на Богородица, Спасителя, Кръста и светци, и то не само в ренесансов стил, но и дори в един чисто каноничен вид. На евангелските сцени също е акцентирано.
За да стигнете до гвоздея на програмата – Мона Лиза, ще ви трябва малко упътване. Но не питайте уредниците, ако не знаете френски, защото те ще ви упътят единствено и само на родния си език. Табели до залата, където е положена картината, има из целия музей.
Джокондата на Леонардо да Винчи е разположена в отделна зала зад защитно стъкло. Художникът взима със себе си картината във Франция през 1516 г., когато крал Франсоа I го кани да работи в Кло Люс близо до замъка си в Амбоаз.
Владетелят купува картината за 4000 екю /паричната единица е използвана във Франция от 1263 г. до около 1640 г./
След смъртта на Леонардо са отрязани части от двете страни на картината - колони, ограждащи Мона Лиза, познати на изкуствоведите от ранните копия на творбата. Краищата на постаментите обаче се виждат.
Картината първоначално е изложена във Фонтенбло, а по-късно - във Версайския дворец. След Френската революция е преместена в Лувъра. Наполеон I я слага в спалнята си в Тюйлери. По-късно отново е върната в Лувъра. По време на Френско-пруската война от 1870–1871, картината е извадена от Лувъра и скрита някъде из Франция.
Мона Лиза не е особено известна до средата на 19 век, когато е оценена от символистите в изкуствата. Те я свързват със своите идеи за женската загадъчност.
Друга известна картина на Леонардо също може да бъде видяна в Лувъра. „Йоан Кръстител“ е нарисувана от Леонардо да Винчи с маслени бои върху дърво.
Създадена е в между 1513 и 1516 г. по време на Италианския Ренесанс и е последната картина на Леонардо. Оригиналните размери са 56,9 x 57,7 cm. Изобразява Йоан Кръстител в усамотение. Пророкът е гол, с дълга къдрава коса и се усмихва загадъчно, като по този начин наподобява на Мона Лиза. Той дори изглежда женствено. Държи християнски кръст в лявата си ръка, а с дясната сочи небето. Смята се, че кръстът е добавен по-късно от неизвестен художник. Преди тази картина Леонардо прави друг Йоан Кръстител - в цял ръст и не е на тъмен фон. Тази картина за последен път поставя Лонардо между живота и смъртта.
В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.
Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала.
Тя съдържа 40 000 гравюри, 3000 картини и 500 илюстрирани книги. Освен художествени, в Лувъра се провеждат археологически, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.
Важно уточнение е, че там е разрешено снимането с фотоапарати и камери при условие, че не се използват светкавици.
Разбира се, Луварът не може да бъде разгледан за един ден. Но пък ще ви изпълни с чувство на гордост за сътвореното от човешката цивилизация, защото само в няколко етажа са събрани шедьоври от 19 г. пр. Христа, та чак до наши дни.
Посещението на Лувъра може да съчетаете и с разходка по Сена. В следобедните часове стотици гости и жители на града на любовта слушат уличните музиканти, пият бира (задължително със сирене за мезе!) или пък си бъбрят.
И това, което ви споделям не е идилия от нечий роман, а самата действителност.Защото колкото и разноцветен да е Париж, той все пак си остава един спокоен френски град – столица на изкуството, културата и, разбира се, любовта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
