Кристалина поведе Дайчовото в Брюксел

Кристалина поведе Дайчовото в Брюксел | StandartNews.com

Над 400 души се хванаха на 10-ото юбилейно хоро

Хванеш ли се на хорото, трябва да го играеш! Така звучи една наша поговорка, която в повечето случаи се изрича за назидание. Не така я възприемат обаче българите от клуба "На хорото в Брюксел", които хванат ли се, го карат до край. Доказателството е Десетото юбилейно хоро, което клубът организира преди дни в белгийската столица, което привлече и техни съмишленици от Мюнхен, Лондон и Антверпен. Освен удоволствието от надиграването обаче тазгодишното хоро показа и голямата нужда на българската общност в Брюксел от културен център. "Юбилейният ни спектакъл доказа колко много хора се интересуват от българския фолклор, но не е по силите на един неформален клуб да се справи с голяма организация.

Четири фолклорни групи с 56 танцьори и шестима музиканти спряха дъха на дошлите преди дни в зала "Фабри" в брюкселския квартал "Волюве Сан Пиер". 353 души останаха във възторг от уменията на танцьорите от "На хорото в Брюксел", "Лазарка" от Мюнхен, "Танец" от Лондон и "Светулка" от Антверпен. Юбилейното десето хоро стана достъпно благодарение на финансовата подкрепа на българските евродепутати, а въпреки натоварената си програма еврокомисарят и зам.-председател на ЕК Кристалина Георгиева и българският посланик Веселин Вълканов успяха да се включат в надиграването.

Откриването направиха домакините. "Спектакълът включваше танци от различни етнографски области в изпълнение на четирите ансамбъла. Така подредихме танците, че да има време за преобличане, защото всички сменяха костюми", разказа Мария Цветкова, която дърпа конците в "На хорото в Брюксел". Брюкселският клуб

изигра своите "Шопски лазарки"

и "Тракийска закачка". "Лазарка" показа умения в "Долапчийската ръченица" и "Добруджанските ритми". Танцьорите от "Светулка" пък тропаха "Петрунино хоро" и "Добруджанска сюита", а лондонският клуб представи "Коледари", "Македонски танци" и "Копаница". "Завършихме с "Шопските ритми на "Лазарка". А освен това всяка от групите беше решила да изпълни Варненски танц. По този начин видяхме четири различни интерпретации, което ме накара да мисля се харесва най-много на танцьорите. Публиката обаче посрещна най-горещо шопския финал. А във Фейсбук, където за първи път направихме класация, като любимо хоро бе определено "Чичовото", уточни Мария.

Дайчовото пък поведе българският еврокомисар Кристалина Георгиева, с което се даде началото на общото хоро. Втората част на вечерта по традиция дава възможност на зрителите да се включат в надиграването. И този път публиката бе смесена, като освен българи, довели свои чуждестранни приятели, имаше немалко белгийци, които харесват българския фолклор. Хапването и пийването на подобни събития е задължително, тъй като никой не поставя под съмнение поговорката "Гладна мечка хоро не играе". "Донеси и сподели с другите по възможност нещо българско", е призивът преди традиционното събиране.

"Много хора по време на хорото ме спряха да ми кажат, че не са очаквали такова ниво на спектакъла. След това във Фейсбук и електронната поща получихме доста благодарности за цялата организация. Двойка възрастни

белгийци, които танцуват наши танци от 40 г.

благодариха и казаха, че са изумени от нивото, тъй като в крайна сметка ние сме аматьорски групи", казва още Мария.
За успеха на предколедното хоро голяма заслуга имат и гостуващите групи. "През март бяхме поканени на пролетен фолклорен български фестивал в Лондон, организиран от един от техните клубове. Там се запознахме с "Танец" и "Лазарка" и бяхме много впечатлени, защото това са групи на много високо ниво. Решихме да ги поканим, а това пък от своя страна вдигна нивото на нашето събитие", казват доволно организаторите. "Фактите показват, че има нужда от Български културен институт. Ние сме един неформален клуб, който получава все повече писма с предложения за съдействия или пък с молба да поканим някого. Имахме запитване да представим книга, пак свързана с фолклора, което обаче не е по силите ни", споделят българите от клуба, съществуващ благодарение на добрата им воля. "Има търсене. Има и хора, които предлагат,

но липсва координиращото звено

каквото би бил един културен център. Искрено се надяваме, че нашето хоро ще се извие към създаването на културен център", твърди Мария.

"В каквото хоро се хванеш, такова и щеш да играеш", казва пък друга наша поговорка. За българите Брюксел засега е ясно едно - следващото хоро е на 25 април, а след него се стяга надиграване на 6 юни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай