Космическо око алармира за потоп

София. Какво се случва, ако, докато си седиш у дома, мобилният ти телефон закрещи "Пожар!" или "Наводнение!". Сигналът е част от концепцията на БАН за аерокосмически мониторинг, включваща всички стъпки от момента на определяне на критичната инфраструктура до ранното алармиране за аварии.

Учените са готови с предложение, съгласно което съобщенията за бедствие ще идват до нас директно по мобилните телефони. При това, без да чакат някой министър да вземе тежкото решение има ли критична ситуация, или пък да звъни на премиера, за да търси съвет. Алармите ще се задействат директно, когато в системата за наблюдение постъпят достатъчно данни за бедствено положение, разказва шефът на Института за космически и слънчево-земни изследвания проф. Петър Гецов.

"Вече 10 години ходим по мъките с нашата концепция, за това време можеше да има изградена работеща система. Щеше да струва по-малко от тези 10-15 милиона, които сега държавата ще даде за пострадалите в село Бисер", разказва проф. Гецов. Тяхната идея е и в основата на т.нар. космическо око - Центърът за аерокосмически наблюдения, изграден по времето, когато министър на бедствията беше Емел Етем, а в момента е на подчинение на "Гражданска защита".

"За съжаление високите технологии стават високи само когато са изградени от А до Я. А ние, българите, нищо не довършваме - дори на песните си знаем само първия куплет", шегува се проф. Гецов. "Космическото око" по неговите думи е един от тези високотехнологични проекти, които така и са останали недоизградени.

"То е вързано към сателити, но не към тези, които трябва. Свързани са с американски спътници, които са безплатни, но показват картината с точност до 250 м. А това не е достатъчно, в такива случаи например разливът на язовир не може да бъде видян достатъчно добре", разказва проф. Гецов. Освен това когато е облачно, от тези сателити, иначе минаващи по 4 пъти над България, не се вижда почти нищо - нужни са и радарни изображения. Те обаче струват пари - абонаментът за една "сцена", както я нарича Гецов, струва $7000-8000.

"Ние от 10 г. предлагаме да се направи български спътник, който ще използваме за тези цели. Даже сме му дали име -"БалканСАТ". Той ще ни дава картина с точност до 20-30 м, което ще стесни много мащаба и ще помага да виждаме нещата по-ясно. Освен това другите държави по неговата орбита може да ни плащат, за да го ползват, така че дори ще ни носи печалба", казва проф. Гецов.

В момента самият космически институт има възможност да изгради система, при която всеки от язовирите ще се сдобие с "досие". За целта учените ще разположат на цифровата карта всички водни обекти и ще ги свържат към геоинформационна система. "Те ще бъдат свързани с тези географски координати, както човекът с ЕГН-то си, и от този момент ще започне да се трупа уникална информация за тях. Всичко - от това кой го е строил и го стопанисва до подробности за релефа по дъното."

Там ще се трупа и цялата информация, извлечена от космическите снимки, за онова, което се случва с язовира. Така вместо в критичен момент институциите да си прехвърлят отговорността, ще може просто да се отвори компютърът и да се извадят всички данни за него, казва шефът на института. БАН е готова да изработи и модели на потенциално опасните язовири, които казват какво би станало с тях при преливане, какъв е релефът по дъното им и накъде биха потекли в случай на бедствие.

"Трябва да се направи инвентаризация, но не "по ловджийски" - да тръгнат някакви групи да обикалят язовирите и да гледат, защото в такъв случай винаги могат да пропуснат нещо." Снимката от Космоса дава много по-ясна възможност да се види къде какви язовири има - от водното огледало до дъното. Според проф. Гецов това ще спести и труда на институциите да тичат на място всеки път, когато има наводнение или пожар. "Всъщност, отивайки там, те реално не могат да видят проблема в пълното му измерение. Ако такава система се изгради, властите ще могат да стоят в кризисния щаб и да следят на монитора какво се случва. А на място ще ходят оперативните групи."

Системата е пригодена така, че да предложи за всяка авария варианти на решение, а човекът само ще подбере най-доброто.
"Обясняваме тези неща на всички институции. Но в момента, в който го разберат, идват избори и хората по върховете се сменят. И се налага да обясняваме наново - разказва ученият за ходенето им по мъките. - Вероятно и ние имаме вина, че не сме достатъчно настоятелни, но ни писна. При това винаги в такива ситуации се появяват разни самозвани експерти, които са като готвачите по телевизията. Нали знаете, че вече по всички канали някой готви и в повечето случаи никога в живота си не го е правил. Нещо подобно виждаме и с тези експерти - дори бях свидетел как състезател по кану-каяк говореше за язовири", смее се ученият.

Според него най-важното при подобна система е тя да бъде на по-високо ниво от това, което й дава "Гражданска защита" - да бъде подчинена на Министерския съвет и директно на премиера. "Иначе се получава размиване на отговорността или търсене на изкупителни жертви." Проектът им, предназначен най-вече за реагиране при пожари и наводнения, може да послужи и при евентуални аварийни ситуации в АЕЦ, и при енергопреносните мрежи, и дори при пътищата. "С него можем да видим как се използват шосета и магистрали при възникване на критична ситуация", разказва той.
"Навремето председателят на БАН акад. Балевски казваше, че на държавата й трябват фарове за дълго, и за късо виждане. Трябва да обединим цялата знаеща общност, за да й помогнем да има фарове, тоест виждане", казва Гецов. А проектът на института може да й даде и двете - начин да действа оперативно в критични моменти, но и начин да ги предвиди и да ги избегне.