Единствената сватба за годината прати невеста от селото в Холандия
100 мъже търсят булки, но момите бягат в Ардино, Кърджали и чужбина
Както навсякъде у нас, и в Източните Родопи селата бавно се обезлюдяват, а младите отлагат създаването на семейство. По показател раждаемост все още регионът е в челните места, но скоро и това ще се промени. Основната причина е липсата на поминък, което кара родопчани да търсят препитание в големите градовете на страната или в чужбина. Една част от тях се установяват да живеят там временно, други за постоянно. Последната статистика сочи, че в Кърджалийско още 11 села са останали без жители. Не са малко и тези с по един-двама души. А в големите села, които изненадват гостите с двукатни и хубави къщи, вече трайно се наблюдава ръст на неженените мъже.
"Проблемът с ергените е един от най-трудните", разказва кметът на ардинското село Горно Прахово Ибрям Мурад. Въпреки че е от големите населени места в община Ардино тази година в Горно Прахово не е сключен нито един граждански брак.
"Как да се оженя. Нямам спестени пари, апартамент в града, нито лека кола", казва 50-годишният Садет. "Почти не останаха незадомени от моите набори. Всички вече са с по две деца.
Искам и аз да имам семейство
но няма моми. Всичките кандидат-невести в района предпочитат да се омъжат в Ардино, Кърджали или в Турция, никой не иска да остане тук", казва 32-годишният Бирол Керим. В момента той работи в местното кметство по програмите за временна заетост и е само един от 100-ната ергени в родопското село, които не могат да си намерят булка. "Градовете примамват нашите момичета с по-добрите си възможности. Никоя жена не иска да остане тук, а ние какво да правим", пита Бирол. "Искам спътницата ми да бъде работлива и добра", обяснява мъжът. Той е най-малкият от трима братя. Най-големият Йълмаз Керим е на 44, а средният Байрам гони 40. За кратко време загубили родителите си и вече над 10 години живеят заедно в бащината къща. Работи само Бирол, другите са на социални помощи. Така с общ доход от 400-450 месечно поддържат домакинството. "Като нямаш пари, никой не ти обръща внимание. Невестите отиват при по-богатите ергени, много от мъжете работят в чужбина и там печелят добре", обяснява баткото. Въпреки ограничените средства, с които разполагат, тримата са успели да си купят пералня. Тя е една от най-ценните им придобивки. Заделили са пари също за бойлер, а в ергенската стая на втория етаж има и плазмен телевизор. Байрам пък се опитва да се шегува: "Имаме заможен вуйчо в Турция, който обеща да ни помогне да направим сватбите, но първо да си намерим съпруги".
Тримата братя Керим се редуват в кухнята. Част от продуктите - лук, картофи, зелен фасул, домати, пипер, произвеждат сами в градината. Яйца също не се налага да купуват. И в двора, и в неголемия бекярски дом има ред, сякаш е пипала женска ръка.
Липсата на работа кара мъжете от селото да тръгват на гурбет. Работят най-вече по строителните обекти в Холандия, Белгия и Германия. И така, докато се устроят навън и припечелят по някой лев, отлагат женитбата. Селото си има вече и 5-6 снахи от чужбина. "Нашите момчета са добри и работливи.
Лятото идват на гости за по месец-два
със съпругите си от Европа, но после пак тръгват", разказва възрастен родопчанин, който пие кафе пред магазина в центъра на Горно Прахово. "Няма къща без човек навън. Моите деца също работят в чужбина. Преди 35-40 години тук имаше над 2000 жители, а сега реално живеят малко над 600. Много тютюн се гледаше, имаше даже кавги за ниви, за земя, а в момента никой не сее", казва Мюмюн Махмуд, вече пенсионер. "Училището сега е средищно и защитено, в него се учат около 40 деца. А някога само толкова бяха в един клас", спомня си Гюрсел Мюмюн, продавач в магазина. Той с гордост разлиства и показва книга, събрала историята на селото. "Няма препитание за хората тук и затова не се женят мъжете. Не можем да упрекваме момичетата, че избират съпрузи от по-големите градове. С право, жената иска стабилност за себе си и за децата си", смята Раиф Рамадан. Той е на 57, но безработен. "Не мога да се пенсионирам, жена ми е шивачка в цех "Ахрида", но с нейните 220 лв. за цял месец какво да платим най-напред", пита Раиф. Докато разговаряме, на площадчето спира бял бус. Собственикът му Емин Осман има частен бизнес, продава строителни материали. Оказа се, че 39-годишният симпатяга също е в местния клуб на ергените.
В последната събота на август в Горно Прахово обаче има особено оживление. Чува се музика, свирят клаксони,
празнично облечени жени се суетят в горната махала
Оказва се, че има сватба, първата за годината. Пред дома на Фехиме се събират роднини и гости, а малко преди 11 пристигна и младоженецът Нурай от Ардино. "Да са щастливи, но и те няма да останат тук. След сватбата тръгват за Холандия, защото момчето работи там", обяснява Гюлер, колежка на булката от шивашкия цех за мъжки ризи. "Нека се обичат младите, но е малко тъжно, че поредната хубава мома си отива от селото. Дано и нашите ергени по-скоро се задомят, за да има повече сватби", коментира един от личните зетьове в Горно Прахово. Пристигнал от равнината преди повече от 25-30 години, намерил си момиче и останал. Работил по големите строежи, пътувал, но планината го теглела. "Тук хората са изключително сърдечни, а природата много красива", не крие вълнението си мъжът с посребрената коса. Вярва, че селото има бъдеще и показва хубавите къщи, голямата сграда на училището, пътя, който се преасфалтира. И сигурно има право, защото само на 25 км е Ардино, а на 32 - Кърджали. От десетина години околността привлича все повече посетители не само заради Дяволския мост и крепостта "Кривус", но и заради възможностите за развитие на ловен, селски и воден туризъм. Тези предимства вече са оценили семейство англичани и са си купили къща в съседното село Любино. Любители на статистиката казват, че проблемът на Горно Прахово не е изключение и за други села в Кърджалийско. "Всяка година си идвам в България за по няколко месеца, но виждам, че броят на ергените се увеличава. Като ги питам защо отлагат сватбата, оправдават се с липсата на работа. А може и на съвременните младежи така да им е по-добре?", недоумява 80-годишният бай Юмер Хасан, който от години живее в Турция.
Десетки чешми посрещат госта
Пътувайки от Млечино до Горно Прахово, пристигналият за първи път се изненадва от десетките чешми край пътя. "По нашия край това е вековна традиция. Хората ги правят за хаир", сподели възрастен учител, който от години събира любопитни факти от миналото на Горно Прахово и Източните Родопи. На една от тях майстор чешмар е написал: "Нека глътката вода върне силите на жадния". Хубаво би било, ако това пожелание има продължение - "Нека любовта събира хората и носи надежда за щастие".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
