"Хубава си моя горо" е само една от българските песни, които можете да чуете, докато се разхождате по малките улички на сръбския Димитровград, който у нас е по-познат като Цариброд. Причината за родната реч е, че в 10-хилядния град половината жители са с българско самосъзнание, както показва последното преброяване.
Събираме се с други приятелки българки, пеем народни песни, рецитираме стихове и си говорим на български, разказва 62-годишната Златка Шукарева. Тя останала без работа веднага след закриването на местната фабрика и до пенсия не успяла да намери друго препитание. Нейната съдба имат още много нейни съгражданки. Немотията е най-големият проблем и на българите зад граница, стана ясно при посещението на премиера Пламен Орешарски в Цариброд. Заедно със сръбския му колега Ивица Дачич двамата откриха паметник на Васил Левски в града. Бюстът на Апостола, който вече се извисява в центъра на Цариброд, е дарен от компанията "Трейс Груп Холд" АД по инициатива на председателя на Съвета на директорите Николай Михайлов. Негов автор е проф. Валентин Старчев, който е известен с паметника пред НДК и този на Капитан Петко Войвода в Рим.
Златка Шукарева бе първата, която посрещна Орешарски пред гимназията "Св. Св. Кирил и Методий". "Здравейте, г-н премиер. Може ли една истинска българка да ви стисне ръката", каза Златка на премиера, без да се съобразява с охраната. След като Орешарски прие протегната й длан, Шукарева продължи - "Ние вече се познаваме с вас. Срещали сме се в България през 90-те, когато се надявахме, че синята идея ще промени страната", обясни Златка. Заедно с брат си Марко Шукарев тя придружи премиера в школото, където навършилите 15 г. българчета могат да изучават родна реч. Коридорите на училището са украсени с портретите на Христо Ботев, цар Борис и други свързани с историята на България личности и места.
Междувременно Злата обяснява, че познава и други известни българи. Бившият служебен премиер Марин Райков е бил чест гост в къщата й, докато е бил посланик в Сърбия. "Като имаше спешна работа в София се е случвало да оставя децата си у нас, защото ми има доверие", казва Злата.
От 30 години чакаме паметник на Левски в града, това е голяма гордост и плод на дългогодишните ни усилия, в един глас казват българите от Цариброд, след като бюстът на Апостола е открит тържествено. "Ей там, до гробището, където сега има борове, имаше паметник на българските войници, но го взривиха", обясняват още царибродци. "Сега се учи български два часа дневно, а по конституция трябва да е 4. Всички надписи трябва и да са двуезични. Защо в Италия има табели на албански, а тук липсват на български", роптае Марко. Сестра му пък разказа, че в любов към българския език ги възпитал баща им, който бил гимназиален учител. "Едно време учихме български още от първи клас и макар и да имахме само една читанка, знаехме всички национални поети, писатели и герои. Сега повечето деца дори не знаят кой е Левски", с огорчение в гласа добавят няколко жени, дошли до паметника.
"На мен любимият ми поет е Христо Ботев. Имам и българска лична карта, синът ми се изучи в България. От осем години е стоматолог, но не може да си намери работа ни тук, ни Горе (Така местните наричат България)", обяснява Шукарева. Брат й Марко, който е гинеколог, също се жалва, че тук на българите патриоти не се гледа с добро око. "Викат пенсионер гинеколог от Пирот само да не съм аз. Защото съм българин", обяснява Шукарев.
Злата разведрява малко горчивината, като с усмивка заявява, че се оженила за македонец, но "каквато е жената, такъв е родът, та сега се има за българин".
Иначе цените в Цариброд са малко по-ниски от тези в България. На пръсти се броят хората, които имат работа.
Третият паметник на Апостола, след тези в Белград и Босилеград, се оказа един от малкото поводи, които успя да обедини българите в Цариброд. Въпреки че диаспората ни има своя телевизия и радио, изложба, посветена на Васил Левски в галерията на града и почти всеки говори на родния език, се оказва, че българите в Сърбия и в частност в Цариброд си имат и две партии - Демократична партия на българите и Демократически съюз на българите. И естествено се обвиняват едни друг в липса на достатъчно патриотизъм и интересчийство.
На въпроса какво може България да направи за сънародниците ни в Цариброд, Злата се замисля. Тук няма инвестиции и работа, ама ние знаем, че икономическото положение и Горе не е добро, отговаря тя. Но могат да ни помогнат да изучаваме езика си и да настояват за това. Дори и учебниците не са толкова важни. Още от семейството родителите трябва да знаят и да учат децата си, че колкото повече знаеш езика, толкова струваш, категорична е Шукарева. А това може да се случи, ако е както навремето - всички предмети да се учат на български, а сръбският да се изучава само 5 часа седмично, а сега е точно обратното. Както и да ремонтираме черквата и да служи български поп в нея, защото сега църквата се руши, казва Злата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
