София. Държавата да отпусне колана и да прави повече социални харчове. Това е преобладаващото мнение на повече българи според изследване на "Галъп Интернешънъл" на тема "Нагласи и очаквания на широката общественост от Бюджета за 2014 г." по поръчка на финансовото министерство.
Одобрението за всякакви нови социални разходи на държавата е масово, като те са считани за полезни за страната. Не се забелязват съществени разлики в разбивките сред различни групи по възраст, образование, личен месечен доход, партийна принадлежност и т.н., сочи проучването.
Енергийните помощи, културата и таванът на пенсиите са темите, по които се наблюдават малко по-високи относителни дялове на несъгласни.
Сред мерките, свързани с намаляване на разходи на държавата, единствено съкращаването на държавната администрация предизвиква одобрение, сочи анализът на данните. Не личат съществени разлики в позициите между различните партии и групите с различна политическа идентификация, както и между различните обществени групи въобще. Откроява се изводът, че хората с по-високи доходи и образование изглеждат в по-голяма степен склонни да подкрепят непопулярни мерки.
Широко одобрение среща запазването на данъчното облагане в настоящия вид. Минималните осигурителни прагове и максималният месечен осигурителен доход очевидно са теми, които не срещат достатъчно разбиране и запознатост сред обществото. Съществува одобрение "по принцип" по въпроси за увеличаване на минималната работна заплата, създаване на целеви фондове, намаляване на административната тежест пред фирмите, отпадането на данъка върху лихвите.
Най-голямо впечатление в последните месеци сред анкетираните са направили промените в цените на тока, повишаването на майчинските, подпомагането на земеделските производители, актуализацията на бюджета за 2013 г.
Мненията за създаването и на частни здравноосигурителни каси са поделени, като при десномислещите и хората с по-високо образование са по-склонни да приемат подобни мерки. Според анализа на "Галъп" кабинетът "Орешарски" е успял да комуникира социалните послания, което е важно обстоятелство в изграждането на търсения публичен имидж, но в същото време би могъл да вложи повече усилия в разясняването на политиките, свързани с бизнеса като цяло.
В изследването бяха включени и въпроси за политическия, публичния и обществен образ на министъра на финансите Петър Чобанов. Резултатите сочат, че той е сред най-разпознаваемите министри, като заявяваното доверие в него достига 19%, а недоверието - 42%.
Въпросите за отговорност за политическата криза в страната и за бедността демонстрират общо обвинение към политическия елит в страната - ясно се открояват отговорите от типа "всички са виновни".
40% от анкетираните са на мнение, че протестите оказват негативно влияние, докато една трета са на мнение, че те не оказват никакво влияние.
Наблюдава се приоритет на политическото над икономическото съзнание, което затруднява картината и прави нагласите към отделни дейности на властта и нагласите към обобщения й образ трудно отделими, сочи анализът. От тук се прави изводът, че каквито и политики да предлага и прилага кабинетът, те ще срещнат поляризирано обществено съзнание. Според проучването политическата криза пречи на рационалното осмисляне на управленската дейност и в известна степен обезценява всяко публично действие и говорене. Според анализаторите в такава ситуация следва да се търси максимална икономическа ефективност, дори при трайна невъзможност за постигане на положителен политически ефект, включително и по отношение на бюджета за 2014 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
