Семейство Аво от Белгия създава Сoncours Mondial de Bruxelles
Юристката Меглена Михова накара света да заговори за БГ избите и Пловдив
Преди месец приключи поредното издание на големия Concours Mondial de Bruxelles, което се проведе в Пловдив. Благодарение на конкурса в света на виното се заговори за България. На церемония миналата сряда пък бяха раздадени 109 златни и сребърни медали на родните изби. Отличията бяха спечелени след люта надпревара в която участваха близо 9000 проби на вина от 55 страни. Какво представлява състезанието, наричано "Световното по вино" и как Пловдив успя да стане за три дни винена столица на света, разказват трима от "виновниците" за това. Бодуен Аво е основен организатор и инициатор на събитието, българката Меглена Михова и съпругът й Кристоф Сепулведа пък са нашата връзка с него.
Преди 23 години семейство Аво решава да направи Сoncours Mondial de Bruxelles. Инициатор е бащата - Луи Бодуен, който и до днес е в бизнеса и се занимава главно с издателска дейност. "Малка група от белгийски и френски дегустатори и енолози започнали да оценяват вина и да събират мостри. Конкурсът тръгва покрай Салона за вино на Световното изложение от Брюксел", разказва синът Бодуен Аво. Първоначално ентусиастите решили да направят конкурс с вината, които са изложени на самия Салон. В последствие отворили състезанието и към фирми, които не са изложители. "Моето семейство е много сериозно въвлечено във винената история", казва Бодуен. Той е завършил агрономство в Бордо, но не е винопроизводител. Точно това е и парадоксът на конкурса - самата Белгия не произвежда вина, макар че гражданите й са големи консуматори. Според г-н Аво една страна-производител трудно би организирала конкурс, защото във всички случаи ще има конфликт на интереси.
Бодуен обяснява каква е разликата между Сoncours Mondial de Bruxelles и другите конкурси. "Ние нямаме за цел да подпомагаме производителите. Ако медалите помагат на винарите да продават по-добре вината си - окей. Но
нашата цел е да помогнем на хората да пият по-качествени вина"
обобщава Аво кредото на създателите.
Конкурсът постепенно се разраства, включва се изложение за бира, за високоалкохолни напитки, организират се национални състезания - на Чили, на Бразилия, на Мексико. Прави се международен конкурс на "Совиньон Блан". Сравняват се различните стилове, сортове, тенденции в производството. Организаторите се стремят да развиват винената култура в райони, където не се консумира вино, макар че се произвежда.
Аво е визионерът, който е решил конкурсът да пътува. Това е станало преди 10 години.
Досега събитието се е провеждало във Франция, Италия, Испания, Португалия. Преди Пловдив, Братислава (Словакия) е единствената дестинация извън традиционните страни-производители на вино. "За много хора тази промяна беше шок. Един от големите ни партньори - търговец на вино от Холандия, който внася по 60 млн. бутилки годишно, разказваше, че когато обявил заминаването си за България за поредния конкурс, новината предизвикала огромно учудване и въпроса: "Къде е това и какво има там?". От няколкостотин дегустатори и участници, които дойдоха на конкурса в Пловдив, само десетина бяха стъпвали преди в България. За останалите страната беше едно страхотно откритие", казва Меглена Михова. Тя е основната причина за пробивът на българските вина в Брюксел. Изборът на Пловдив за винена столица веднага дава резултати. Всичко, което се писа след приключването на конкурса, е много позитивно, отзивите са превъзходни, включително и за гостоприемството ни, казва Меглена. И разказва как професор Алексиева боядисала 2000 яйца заради Великден, когато се проведоха дегустациите, и ги раздала на участниците. "Заведохме в полунощ цялото жури на църква. Посещенията по различни изби силно впечатлиха гостите. В момента
навсякъде по света се тиражират по медиите прекрасни неща за България
Това е едно от най-добрите издания на конкурса, твърдят организаторите и гостите - производители, търговци, дегустатори, журналисти, който бяха в Пловдив по Великден", щастлива е Михова. Тя разказва как представителите на "Карфур" за Белгия, които били на конкурса, за да изберат вина за веригата, споделили, че посещават изложението от пет години, но по-успешно издание не са виждали. "И ми казаха: "Трябва да сте горди с това, което успяхте да направите!"
Конкурсът е важен особено за страни като България, които нямат стратегия за развитие и маркетинг във винопроизводството. В такава ситуация консуматорите могат да ни асоциират само с емблемата на Concours de Bruxelles. Когато тя е върху бутилката българско вино, това помага много. Така хората, даже и да не са чували за български вина, спокойно си купуват вино без да знаят нищо за страната или за нейните традиции в производството. Това вино вече е избрано от капацитети, тяхната оценка е повече от всичко, обяснява Меглена.
Всъщност тя и съпругът й Кристоф са адвокати,
юридическа е и фирмата им Probegex. "Откакто я открихме преди 11 години, започнахме да внасяме вина в Бенелюкс. Ние внесохме в Белгия първото българско Пино Ноар. Наехме малък щанд на Салон "Мегавино", който се организира от конкурса. От тогава се познаваме със семейство Аво и сме техни клиенти. Сега не само сме участници, но и организираме майсторски класове, каним експерти.
Успяхме миналата година да докараме в Брюксел 11 български винопроизводители
на огромен щанд, за който всеки от тях плати по 1500 евро, а не по 17 хил., каквато бе таксата", разказва юристката.
Съпругът й Кристоф пък си припомня ваканциите в къщата на родителите на Меглена в пловдивското село Брестовица. "Навремето избата в Брестовица пусна чудесно вино - "Максиминус Тракс". То беше наградено на конкурс, организиран от белгийското посолство в София с експерти от Белгия. Бяхме пробвали и домашни вина, някои десетгодишни, които бяха без етикет, без доказан сорт, но невероятни. Тези вина бяха гаранция за качество и традиция и затова решихме, че няма как другите да са лоши. До преди две години българските вина бяха на малки и невзрачни щандчета. Но си дадох сметка, че ако искаме да ни забележат, трябва да сме при големите. Това беше основната стъпка - към голям общ щанд, въпреки че самите производители не искаха да са един до друг, а да са конкуренция. Но с този похват пробихме на "Мегавино". Тогава един от най-престижните и авторитетни купувачи от веригата Шампион Мезтдаг, французин от Елзас, който е бил първи сомелиер на Франция, пробва с екипа си първо червените вина, след това белите, въпреки че се прави точно обратното. Веднага изброиха няколко вина, които вземат. И изборът им беше невероятен, революционен - за разлика от всички останали купувачи, които взимаха само познати и традиционни наименования. Този човек взе от български изби шампанско, Пино Ноар и дори написа статия със заглавие: "Най-накрая едно хубаво Пино!" В случая и цената беше от значение, защото този сорт е доста скъп, а българското беше на нормална цена.
Това беше преди около шест години, но даде тласъка на листването на български наистина качествени вина в Европа. И не само това - те минаха в друга, по-висока ценова категория, излязоха от тази на евтините вина."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
