Зам.-шефът на отбраната пази книга с автограф от ген. Уесли Кларк
Помните ли Маверик Мичъл, дръзкия млад пилот, решил да стане най-добър сред най-добрите в американски филм "Топ Гън"? Том Круз пресъздаде амбициите и вълненията му блестящо. Точно такъв си представям и в по-младите му години един друг наш, български пилот, един от най-младите генерал-лейтенанти у нас - Константин Попов, заместник-шефът на отбраната. Всъщност той продължава да лети на изтребител, въпреки че след броени дни ще навърши 54 г. и е началник. И ще го прави, докато може. "Най-лесният начин да разсмееш Господ е да си правиш планове", твърди ген. Попов. Едва след трийсетина години вижда себе си "приземен", до камина, с пура и любимата си историческа книга.
Може би най-близките до ген. Константин Попов хора знаят, че той и US президентът Джордж Буш са свързани по някакъв начин. През 2006 г. американският подполковник Роджър Рабиего е начело на щабните операции в щаба на НАТО в полския град Бидгошч. Там негов шеф е подполковникът тогава Попов. 5 г. по-рано Рабиего е бил директор на личната охрана на Джордж Уокър Буш. Когато Попов си тръгвал от Бидгошч, американският офицер му подарил книга с посвещение: "Времето, прекарано с вас, беше най-хубавото в 22-годишната ми военна служба. Бяхме наистина страхотен екип.
Ще ви следвам до ада и обратно
По думите на ген. Попов, това е голямо признание за работата му. Освен подаръка от подп. Рабиего една от ценните вещи в кабинета на генерала в Министерство на отбраната (МО) е икона на св. Георги Победоносец. Това не е случайно. Генералът обича победите като всеки военен, а се надява, че св. Георги ще му дава сили за тях.
Попето, както го наричат приятелите му, е свикнал да побеждава още от дете. В шести клас е нямал колебание, че иска да стане пилот и едва на 16 г. влиза в аероклуб. "Бях си самопоставил задачата и винаги съм смятал, че е това е решението, няма друго. Възприемал съм го като съдба и така вървят нещата и до днес. Абсолютен късметлия се оказах, че никога не съм се колебал в моята съдба и бъдеще, за мен те са ясни", категоричен е ген. Попов. Той никога не си е представял, че ще бъде граждански пилот, винаги е искал да лети на изтребител. "Един колега казваше, че да караш изтребител, не изисква много, а всичко". В аероклуба, все още
ненавършил 17 г., лети на моторен самолет ZLIN-42
После логично кандидатства и е приет във ВНВВУ "Георги Бенковски" в Долна Митрополия. От първия самостоятелен полет с реактивния L-29 все още пази един много скъп спомен - снимка на самолета и карамфил, който му подарил инструкторът. След като завършва военното училище, е изпратен на курс в авиобазата в Узунджово, където се учи да лети на самолет МИГ-21, тогава продължава кариерата си на военен летец в авиобаза Граф Игнатиево. Там започва от младши пилот и стига до зам.-командир на ескадрила. "Доста често си мисля за това, че съм това, което съм и защото съм имал огромния късмет да работя с изключителни хора. Моите инструктори, моите бивши командири, са ме формирали по някакъв начин. Може би оттам ми идва и късметът. В едни интересни години до мен имаше много силни и можещи хора, хора лидери. Само в трудна ситуация си проличава кой е лидер и кой може. Късметът, че сме живели в трудни времена, ни дава шанса да бъдем по-добри", казва ген. Попов. Признанието за качествата му идва през 1996 г., когато става командир на авиобазата. Продължава и да се образова. Завършва и специалност "Оперативно изкуство" във Военната академия "Г. С. Раковски". Тогава идва и предложението да учи английски във Военновъздушния езиков колеж в Канада. После за година и половина завършва "Стратегически изследвания във ВВС" в Air War College към американския Air University в Монтгомъри, щата Алабама. Там среща уникални хора. Например ген. Уесли Кларк, който му подарява с автограф книгата си "Водене на модерната война". Като се връща от Щатите, 1 г. работи в Главния щаб на ВВС, защото междувременно въвеждат изискване само полковници да командват базата. Когато получава третата звезда на пагона си, пожелава да се върне в Граф Игнатиево. После следват
два мандата на командни длъжности в натовски щабове
- първия път в полския град Бидгошч, а втория - в Измир, Турция. Там се среща с американския генерал Лий Макфан. От него научил, че авиацията не е елементарно средство за унищожение, а цивилизационен избор при използване на въоръжените сили.
Ген. Попов има зад гърба си повече от 1250 летателни часа. В един момент е престанал да ги брои. "Хората, които са летци, имат нещо заложено у тях генетично, което ги прави различни. Хората с пагони боравят с едни категории, които са силни, общочовешки - себеотдаване, защита, суверенитет, отговорност, саможертва и всичко това по някакъв начин ги прави различни. Разбира се, има и нормалното отношение към работата и бита, живота, но над всичко това стои една малко по-друга философия, която им дава сила да минат по този път", казва Попов. На въпроса ми как в изтребителите възприемат смъртта, след като са на една крачка от нея с всеки един полет, генералът казва, че дори не знае точния отговор. "В човека има и бяло и черно, те са смесени. Ако възприемем, че смъртта е черното, а животът е бялото, има сиви хора, има такива, които са разделени с някаква граница, при нас, летците, може би изглежда по-скоро като ярко отделени черни и бели квадратчета, като шахматно поле. Защото при нас разликата между живота и смъртта е рязко очертана и те съществуват заедно в комплект и са добре подредени", казва ген. Попов. "Стига да не звучи вестникарски, но на това шахматно поле всеки си има роля и функция, офицерите
гледаме да сме в ролята на белия офицер
който е по белите полета", с хумор отбелязва генералът.
Той смята, че е късметлия и с голямото си семейство - съпругата си Лилия и трите си деца - дъщерята Роза на 22 г. и момчетата близнаци Калоян и Веселин по на 18 г. С Лилия, която е икономист, се женят през 1991 г. Запознават се през 1989 г. на сватбата на техни колеги. И така вече са заедно 26 г. Никой от децата обаче не е наследил професията му. Дъщеря му Роза учи архитектура. Баща й я определя като много целенасочена, момиче, което преследва целите си. Близнаците Веселин и Калоян учат в Търговско-банковата гимназия. "На тях разчитам да забогатеем най-накрая", шегува се ген. Попов. "Семейството ми е фантастично. Приятно ни е винаги, когато сме заедно, но не сме планинари, не ходим да обикаляме родината. Връщаме се от Измир с Лили и казвам: "Да отидем в Париж за една седмица". Тя споделя, че е била в чужбина достатъчно. Предлагам: "Лили
ще отидем двамата в Париж, без децата, на меден месец
Тя казва: "Без децата никъде не ходя". Не отидохме в Париж, взех карта за Созопол. Така се наложи, че не успях да отида с тях, защото имаше много работа в щаба на ВВС, заминаха сами. И това го преживях. Най-трудното, което не можех да преживея, че тя ми се обаждаше всеки ден и ми казваше: "Да знаеш колко е готино тук!". Винаги правим планове как ще ходим някъде, но много рядко ми се случва", с огорчение казва ген. Попов.
Той не обича да го наричат "най-младия генерал-лейтенант". "Първо, това не е вярно, а и човек може да загуби връзка с действителността. На достатъчно години съм, натрупал съм някакъв опит, за съжаление не съм на 23 г.", казва Попов. На 28 август генералът има рожден ден. Иска да бъде заобиколен с обичните си хора - семейството. Най-ценното в кабинета му е тяхната снимка, с четирилистна детелина в нея - пази я от времето, когато е работил в авиобазата в Граф Игнатиево. Смята, че му носи късмет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
