Дядо Йоан хвърля кръста от боен катер

8 офицери с митрополита на кораба, военни пазят смелчаците

Дядо Йоан хвърля кръста от боен катер | StandartNews.com

Варна. Новият Варненски и Великопреславски митрополит Йоан ще продължи традицията на Богоявление от своя предшественик- покойния дядо Кирил, и най-вероятно ще хвърли кръста в морето от военен катер. "Ако е рекъл Господ, ще бъде за мен първият Йордановден във Варна", каза за "Стандарт" негово Високо преосвещенство. Да отслужи тържествения водосвет дядо Йоан е получил покана с празничната програма от община Варна и от командващия ВМС контраадмирал Румен Николов. Рано сутринта в храм "Св. Успение Богородично" започва тържествената богоявленска литургия, а след това е военният ритуал и благославяне на бойните знамена и бойната техника на площад "Св. Св. Кирил и Методий". След това тръгва шествието до Алеята на възрожденците и полагане на венци на паметника на Христо Ботев за 166-годишнина от рождението му. Точно по обяд е освещаването на всемирните води и изваждането на Христовия кръст от вълните в морето. Тогава по традиция на буна Първа се събира почти цяла Варна, а сега се очаква истински наплив от хора, за да получат благословията на новия митрополит.

Дядо Йоан като викарий на Софийска епархия и при покойния патриарх Максим, и при сегашния Неофит години наред е хвърлял кръста в ледените води на езерото в "Дружба" в столицата. Сега за празника край морето от ВМС са осигурили моторния катер, дълъг 27,9 м, с двигател 300 коня и скорост 12 възела. Екипажът е от 8 морски офицери. Още преди Йордановден, за да се избегнат всякакви инциденти в морето, предварително военни водолази правят подводен оглед за опасности на самото дъно. На брега също има строго наблюдение от военните, докато смелчаците скачат и търсят да хванат кръста. Всяка година се гмуркат поне двадесетина-трийсет плувци на възраст от 16 до 70 години.

Богоявление е един от най-почитаните празници край морето и създадените традиции за честването му повече от две десетилетия се свързват с паметта на покойния дядо Кирил. На 6 януари м.г. той за първи път обяви пред медиите, че е рекетиран от "много сериозни кръгове", които му поискали пари, за да не го хулят. Владиката обясни тогава, че не може да каже точните суми, които са му искали, но отсече, че тези, които са го изнудвали, "Бог достатъчно ги е наказал, защото те получиха наказание и се вразумиха".

В Перущица къпят младите зетьове в леден вир

Малко са районите у нас, които все още пазят един от най-древните ритуали по нашите земи, при който младите зетьове се къпят през зимата в река, за да възмъжеят. Традицията датира още от славянско време и днес се изпълнява на Ивановден, разказват жителите на пловдивското село Перущица, което години наред не е пропускало да организира изпълнение на ритуала, по-известен като къпанки. Те са се превърнали в един от най-атрактивните народни обичаи в региона. Всяка година събират цялата община при Чолаковия мост в центъра на родопското градче, където всички наблюдават възмъжаването на младите перущенски зетьове. Много мъже от публиката също се увличат от случващото се при реката, затова хвърлят дрехите и скачат заедно с младоженците във вира. Според традицията, за да докажат мъжествеността си и да се сдобият с още от нея, младите зетьове, минали под венчилото предишната година, моржуват в студените води. Още от сутринта цяла Перущица и много от жителите на околните села се събират край брега на реката в очакване на веселия екшън. Вярва се, че е задължително младите мъже, които са се оженили през годината, да се окъпят на Ивановден.

Онези, които откажат, са гонени от цялото село, докато не бъдат хвърлени в реката. В началото на ритуала деверът налива котел с червено вино, връзва го с китка чемшир, а вътре във виното слага китка здравец, вързана с червен конец. Близките пускат в котела стотинки за берекет. До девера крачи деверицата, която носи чиниите с мезето за почерпка по пътя обратно към дома. Към реката тръгват всички роднини на младото семейство. Всеки зет си хваща музиканти да му свирят. Хората с тъпани и гайди обикалят по къщите да канят гости, а всеки поканен носи на трапезата у младоженеца солена баница, тиквеник с орехи, които оставят там, и отиват заедно с музикантите да видят обредното къпане. Вирът в реката се прави от хора в махалата, на които младоженците плащат. Пред очите на насъбраните хора те се събличат голи до кръста и се хвърлят да се къпят в студената вода, която "закипява" от пляскането с ръцете. Деверът пък пуска котела с останалото вино, младоженците го разливат, пълнят го с вода от вира и пръскат околните за здраве. Когато се напият, приятелите на младоженците също скачат във водата. Ако през годината студът е много голям и реката замръзне, предварително се пробива дупка в леда и зетьовете се къпят в нея. Невестата не ходи на реката и не участва в къпането. Тя си стои у дома и чака окъпаният младоженец да се върне. Като го види, че идва, булката трябва да се хване за плодовито дърво или лозница.

Стопанинът пък започва да сипва в ръкава й вода, докато и тя се намокри. После той лисва върху нея всичката останала вода, която се стича по ръкавите и дрехите й. Тази обредност се извършва за плодородие и плодовитост в дома, а с това, че се е окъпал, младоженецът доказва своята мъжественост и гарантира за бъдещото поколение. На този ден всички са облечени празнично, никой не работи. Хората от селото разказват, че няма случай някой да се е разболял след ритуала.

В Калофер мъжко хоро вади разпятието от Тунджа

Единствено в град Калофер ритуалът по хвърлянето на кръста, който се изпълнява на Йордановден, е съчетан с уникалната местна традиция, известна като мъжко хоро. Танцът е единствен по рода си не само у нас, но и на целия Балкански полуостров, хвалят се съгражданите на Христо Ботев и допълват, че само смелчаци с буйна кръв могат да се хванат на леденото хоро. То се играе много рано сутринта в студените води на река Тунджа, която минава през града. Обикновено за загрявка танцьорите пият вино цялата нощ срещу 6 януари и така загрели, нагазват смело в реката, без да усещат студа. Последните години хорото се води от кмета Румен Стоянов, който влиза в реката заедно с гайдарския си оркестър. Музикантите увличат след себе си останалите мъже от Калофер, а дори и гости, дошли като публика от други градове. Водачът на хорото държи в свободната си ръка трибагреник, музикантите свирят патриотични песни, а танцьорите припяват заедно с познатите мелодии. Често е трудно да бъдат преброени мъжете в реката, която буквално почернява от народ.

През годините цифрата е стигала 500, като има мъже от всякакви възрасти - от малки момченца до старци на преклонна възраст. Никой обаче не помни някой да се е разболял, след като се е хванал на леденото хоро, което понякога продължава и половин час. Местната традиция повелява след хорото свещеникът да хвърли кръста и, който го улови, да го даде на най-младия участник в ритуала, който изнася разпятието на брега, обикновено качен на раменете на някой от по-възрастните мъже. С него попът ръси със светена вода хората, които са дошли, за да наблюдават леденото хоро.

Неофит освещава бойните знамена

Традиционно на Богоявление ще се проведе водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената светини на Българската армия. Благославянето ще направи лично Негово Светейшество патриарх Неофит в понеделник пред Паметника на незнайния воин в София от 11 часа. На ритуала ще присъстват президентът Росен Плевнелиев, министърът на отбраната Ангел Найденов, висши военни, депутати и общинари.

По време на водосвета ще бъдат осветени бойните знамена на гвардейците, Военната академия "Г. С. Раковски" и няколко военни формирования, както и на знамената светини на Стилияна Параскевова, на Първи конен полк, 23-ти пехотен Шипченски полк, 15-и Ломски полк, 13-ти пехотен Рилски полк, 24-ти пехотен Черноморски полк, 30-и пехотен Шейновски полк и 25-и пехотен Драгомански полк. Подобен ритуал ще се извърши и във всички гарнизони на Българската армия. Епископ Тихон пък ще хвърли кръста в езерото в софийския квартал "Дружба".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай