Чудната история на ритона с глава на сърна

Гробница на тракийски войн със златен венец прославя Рахманлий в цяла Европа

Чудната история на ритона с глава на сърна | StandartNews.com
  • Гробница на тракийски войн със златен венец прославя Рахманлий в цяла Европа

През 2022 г. се навършват 130 г. от създаването на Националния археологически музей. Сред експонатите в първата експозиция са находките от с. Розовец, Пловдивско.

За експонат на месец януари 2022 г. е определен ритонът, открит в Южната могила през 1878 г., съобщават от Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/. Сребърният съд се свързва с тракийската аристокрация. Висок е 11,2 см, има диаметър от 9 см и тегло над 449 г. Датиран е към първата половина на IV в. пр. Хр. Долната му част е във вид на сърнешка глава. Челото и лявата страна са малко смачкани. Част от задната страна липсва. По цилиндричната част на ритона са изобразени три фигури. По средата е представен стар силен с конска опашка, на плешивата му глава има бръшлянов венец. Отляво и отдясно към него се приближават с диви скокове два танцуващи сатира. Над фигурите има бръшлянова гирлянда с големи листа, която опасва цялото гърло на ритона. Сърнешката глава е  моделирана реалистично и с голямо умение. Очите са били вероятно инкрустирани, а ушите - изработени отделно и след това припоени. Над долната устна има малък отвор за изливане на течността. Ръбът на устието, гирляндът, трите фигури и вътрешната страна на ушите са били позлатени.

Съдът е сред най-ценните експонати от античността, отбелязват от НАИМ-БАН.

Разположеното в закътана котловина между билото на Средна гора и два рида село Розовец е било истинска съкровищница на тракийското ни наследство. То е на 50 км от Пловдив, старото му име е Рахманлий. За съжаление много от находките там са открити случайно и изгубени, други са намерени от иманяри и разпродадени. Данните за тях са преплетени с местния фолклор, преувеличени от легендите и преданията.

Откритията започват още по турско време, а надгробните могили около селото са описани в книга на братя Шкорпил.

Руски барон предал находките на библиотеката

След Освобождението на България руският управител на Пловдив барон Людингхаузен Волф нарежда повторно разкопаване на Южната могила, която веднъж вече е претърсена от турските власти. Намерени са уникални предмети, сред които и ритонът със сърнешка глава. Сред другите находки са златен венец с около 100 листа и около 20 топчести зърна, който бил върху сребърен шлем при главата на скелет, два сребърни съда - единият с форма на малка кана, а другият - на малко тасче, сребърна дръжка и сребърна халка, продълговата сребърна пластинка с "пъпче" в средата, снабдена отдолу с халка, осем кръгли сребърни пластинки от същия вид с диаметър около 8 сантиметра, бронзова кофа, три бронзови съда, от които единият бил с две дръжки, другият с формата на кана, а третият - с формата на леген, железен меч, дълъг около 50 и широк около 8 см, железен връх на стрела или копие, две глинени островърхи амфори, фрагменти от шлем и разни други предмети от бронз и желязо.

Данните за изброените предмети, намерени при разкопаването на Южната могила, се съдържат в дописка на Н. М. Шишеджиев, поместена във вестник "Марица", а също така и в книгата на братя Шкорпил "Могили".

Находките са изложени за няколко дни в Пловдив, а после изпратени на изложение в Ермитажа в Санкт Петербург. После се оказало, че не всичко, което заминало, било върнато. Според архивите, барон Людингхаузен Волф предава на Националната библиотека в София над 50 предмета за създаване на археологическа сбирка. Сред тях е и ритонът. Те попадат в Археологическия музей без да се знае, че са от могилите на Розовец. През 30-те години на XX век бъдещият директор на музея д-р Иван Велков обходил целия район и направил описание на откритите в землището старини. Днес описаните предмети са собственост на Националния археологически институт с музей в София и са показани в неговата експозиция.

Златният венец е с дължина 31 см и тежи 95,5 грама. От него са останали 63 листа и 9 плода. Запазени са и двете му крайни части, едната е с малка халкичка, а другата е извита във вид на кука. Към този венец има още една част (дълга 10,4 см, с тегло 7,50 грама), която се състои от две завързани една за друга златни, отвътре кухи пръчици, краищата на които са разширени и украсени с концентрични линии. Има версия обаче, че това е част от първия венец, изваден от Средната могила, а барон Людингхаузен Волф е успял да откупи части от него.

Историята на златния венец

На 9 март 1851 г. млад мъж на име Стоян, докато орал бащината си нива край високата могила, с ралото си закачил голям камък. Когато го отместил, се разкрила дълбока дупка. Стоян съзрял нещо вътре да блести. Повикал баща си и кмета чорбаджи Деню. Тримата извадили с прът блещукащия предмет от дупката. Оказало се, че това е златен венец, който след много препирни успели да разделят на три части и да скрият. Тези части били пазени дълго време в семействата. По-късно били раздробени на още по-малки парчета, за да се дават на дъщери и синове. Частта на чорбаджи Деню е носена от жените в рода като накит. Твърди се, че има и родови снимки, на които се вижда фрагмент от раздробения венец. Съдбата на другите две парчета е неизвестна. Вероятно те са попаднали у хора, които по-късно може би са ги продали на руския барон. Имената им са неизвестни.

Съществува и втора версия, описана в "Цариградски вестник" от 31 март 1891 г. Според нея селянинът от Рахманлий дядо Стоил вадил камъни за строеж около могилата и открил златен венец. Според преобладаващи в научните среди мнения обаче става дума не за втора, а за същата находка.

Братя Шкорпил съобщават някои подробности за златния венец. От разговора си с Манто Денев, син на чорбаджи Деню, те узнали, че венецът представлявал две лаврови клонки, които можели да се закопчават и бил украсен с топчести зърна.

Слухът за находката се разнесъл и стигнал до турската власт, която изпратила свой човек да разследва случая. Говори се, че турчинът накарал рахманлиеца Кара Маню да влезе в дупката и оттам отново били извадени множество предмети. Находката била толкова значима, че за нея написали в международната преса. Според сведенията, била открита гробница с куполовидна форма с тесен вход, в която са намерени човешки скелет с бронзов шлем на главата, желязна ризница и бронзови предпазители за ръцете до раменете. Открити са още три сребърни и пет бронзови съда, множество бронзови върхове за стрели.

Пръстенът със скитския княз и богинята

След няколко месеца пристигнал пловдивският паша, който наредил отново да бъде претърсена гробницата. Този път е намерен пръстен с конник, който в последствие е продаден на френския вицеконсул в Пловдив и изпратен във Франция. По-късно става ясно, че този вицеконсул е Шарл Шампоазо, който увековечава името си в археологията с откриването на знаменитата статуя на Нике от Самотраки. Вицеконсулът изпратил пръстена за експертиза в Париж, където казали, че "бил собственост на скитски княз и струва няколко хиляди лева". Върху него, без да се споменава на какъв език, пишело АФЛА. Ето как го описва Богдан Филов: "Върху него е изобразен конник в спокойна поза, облечен в дълъг панталон и в дреха с дълги ръкави. Тялото му е с мантия, долният край на която се развява назад. В дясната ръка държи поводите на коня, а лявата е простряна напред с разтворена длан с жест на адорация (обожествяване). Конникът е с къса заострена брада, с дълги мустаци и дълга коса, която пада в безпорядък върху плещите му. Той е определен според облеклото и косата като варварин. Пред коня върви жена, облечена в дълга препасана дреха. На главата си има диадема. Жестът на конника и диадемата характеризират жената като богиня. Дясната й ръка е сложена върху гърдите, а лявата е спусната надолу. В нея тя изглежда държи някакъв предмет".

Този пръстен сега е в Лувъра.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай