Старообредниците намерили убежище на брега на Варненското езеро- Селото и днес подслонява бягащи от войната
Малкото варненско село Казашко е едно от многото населени места у нас, които в последните седмици предоставиха подслон на бежанци от Украйна. За тях то е особено гостоприемно, защото обитателите на спретнатите къщички край Варненснкото езерото говорят помежду си, както на български, така и на руски.
Голяма част от тях са потомци бежанци от Руската империя, включително от територията на днешна Украйна, изповядващи староверсво. Много варненци смятат погрешно, че "казаците" с дълги бради от селото край езерото са избягали у нас по време на Гражднаската война след Октомврийската революция от 1917 г. В действителност обаче те са се заселили там преди това. Началото на изселването им от Руската империя датира още от вртората половина на XVII век, по времето на Петър Велики.
Преследвани от Петър Велики
Тогава в Руското царство тече процес на религиозни реформи и "европеизация". Властта не е благосклонно настроена към старообредниците, носещи дълги бради и изповядващи по-стари вярвания и обичаи. Много от тях се разселват във Влашко, някои стигат чак до Мала Азия.
Именно староверци от Влашко, наричани "липовани" впоследствие идват у нас, водени от Матвей Русов и основават свое село. Това става през 1905 г.
Събитията обаче имат предистория, която описва в своя книга сегашната кметица на Казашко Гергана Петкова. През 1894 г. руските староверци, живеещи на територията на Румъния възроптали срещу новия закон за гражданска регистрация и група старци се жалвали на тамошния министър. Той ги приел, но не уважил исканията им. Разочаровани, те се връщат и съветът на старейшините взема решение да изпратят група староверци да преговарят с българското правителство. На 16.11.1897 г. Матвей Русов повежда група мъже за София . Приети са радушно и им е поставено условие да съберат минимум 100 семейства, за да имат свое селище, свои регистри, в които сами да вписват родените и починалите. Старците поставили и друго искане - да учат черковнославянски и пеене и да имат своя църква с 5-6 камбани. Преселението става факт едва през 1905 г.
Приемат българска схана чак след половин век
Така десетилетия наред казаците си живеят спокойно на брега на Варненското езеро, спазвайки древните си обичаи в своята Казашка махала. Селото получава това име официално през 1908 г. с указ на Цар Фердинанд. Жители на съседното село Тополи, намиращо се само на 1 километър, продължават да го наричат така и до днес, макар, че през 1952 г. официално е прекръстено на Казашко.
Три години по-рано обаче се случава друго значимо събитие в селото, чиито жители дотогава се женят само помежду си. През 1949 г. казакът Карней довежда първата българска снаха в селото. След това в Казашко вече се допускат смесени бракове.
Кметица атаман ръководи селото
Разрешава се заселването и на български семейства, сред които е това на дядото на сегашната кметица Гергана Петкова. Тя ръководи най-малкото село в община Варна от повече от две десетилетия.
Макар да е етническа българка тя работи усилено за съхраняване на казашките традиции. В селото има и интересна музейна сбирка. Във фейсбук страницата му пък редовно се съобщават интересни факти, свързани с миналото на Казашко.
През 2006 г. в Москва кметицата е удостоена официално и с титлата атаман, давана някога на военачалниците на казаците. Сега задачата ѝ е да се погрижи за бягащите от войната и търсещи убежище у нас. Каквото са намерили предците на съселяните ѝ в началото на миналия век.
Марашал Толбухин и украински войници намират убежище тук
По време на Втората световна война, през зимата на 1944/45 г.,цял ешелон руски и украински войници, под командването на ген.Толбухин са били приети от хората в Казашко, за да ги лекуват и хранят.
Имало е много ранени, като самият генерал (по - късно маршал) също е бил в тежко състояние. Еуфорията по селото е продължила с нагостявате на гостите, къпане в руските бани и обгрижване на нуждаещите се кой с каквото може в скромните си бели къщурки с тръстикови покриви и малки сини прозорчета. Командващият 3- ти и 4-ти украински фронт, преминавайки победоносно през Румъния, България, на път за Сърбия, Унгария и Австрия, пада на колене пред старинните икони в казашката църква с думите: "Господи, помоги нашим добраться до Берлина", спомнят си стари жители на Казашко.
Цар Борис III идвал редовно
Цар Борис III един ден случайно се запознава с казаците - липовани от с. Казашко и им поръчва изработването на лодка. След това започва често да ги посещава и общува с тях. Идва по тези места на лов из тръстиките и се разхожда по селските улици и къщурките с камъшени покриви. В един такъв ден Негово величество минава край дома на Герасим Ивлев ( на ул.Бреза). Многодетното семейство със 7 деца не живеело богато. По- големите били на училище, в люлката спяло малко момиченце, а по двора бягала 5 годишната Саломонида Герасимова. Царят бил покорен от красотата на малкото синеоко ангелче, което износвало дрехите на по- големите деца. Иска разрешение от родителите и отвежда детето до града, за да му купи красива рокля. Този благороден жест на внимание цял живот топли спомените на възрастната баба Саломонида от Казашко, която доживя до 86 г.
Камбаните в църквата изкупуват грях за убити делфини
В средата на ХХ век е бил разрешен уловът на делфини в Черно море.
Известни като добри рибари, 11 мъже от с. Казашко са били избрани за стрелци и капитани на гемии към варненски риболовни кооперации. Отстреляните делфини са били закачани с метална кука и изтегляни от водата. Чувството на вина от убиването на благородните животни, техните жални крикове подсещат моряците да извършат една благородна постъпка, с която да измолят от Бога прошка. Те събират отстреляните гилзи и предават за преработка и отливане на 5- те църковни камбани. Днес само те и металната кука в музея напомнят за този тъжен и слава Богу вече забранен занаят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
