Римски богаташ построил вила под магистрала "Струма"
Винаги в края на годината правя обзор на най-важните археологически открития, извършени през нея. Тази не е толкова изобилна на забележителни находки. Една от причините е силната ангажираност на българските учени към мащабните инфраструктурни проекти, изпълнявани от правителството в момента. Според закона инвеститорът е длъжен да финансира археологическото проучване на трасетата на крупните начинания като магистрали и газопроводи. Но и там понякога се появяват неочаквани изненади.
В годишния си преглед подбирам няколко важни находки от различни исторически периоди. Вече няколко години проф. Васил Николов проучва уникалното праисторическо селище "Провадия-Солницата". Той успява да разкрие единствена по рода си цитадела с каменни стени, датирани 4300 години пр.Хр. И през този сезон не липсват интересни предмети - върхове на стрели, украшения от кост, идеално запазен костен идол. Една находка обаче довежда учените до екстаз.
Древните хора от селището са създали високоразвито общество, добивайки скъпоценната за времето си сол. Това производство било предназначено не само за местна употреба, но и за далечни пазари. Стойността на белия прашец тогава се съотнасяла с тази на златото и не случайно от тази епоха са съкровищата от прочутия Варненски халколитен некропол. Дори според Васил Николов,
солта е играела ролята на разменна монета още преди такава да стане златото
И ето, че през 2015 г. от земята край Варна отново изскача праисторическо злато! В "Провадия-Солницата" е открито изящно бижу на възраст най-малко 6300 години. Става дума за красива висулка с тежина около 2 грама и проба 23-24 карата. Украшението може да се сравнява с находките от Варненския некропол и е носено от мъж или жена с висок ранг в обществото.
Споменах, че интересни открития се правят и при инфраструктурните проекти. Типичен пример е находката на моя дългогодишен заместник на Перперикон доц. Здравко Димитров. При разпределението на него се пада един от 18-те обекта по трасето на магистрала "Струма". Археологът и не предполага какво му готви съдбата, когато започват да излизат основите на масивна сграда от римския период. Постепенно се очертава цяло имение и за Здравко Димитров не остава съмнение, че е попаднал на огромна вила.
След разчистването става ясно, че ансамбъла е от IV в. и от епохата на император Константин I Велики. Очевидно той е бил поръчан от богат земевладелец, притежавал имоти в плодородната долина край река Струма. Само жилищната част на имението е разположена на площ от 2 декара, а съществува и стопанска половина за преработка на земеделската продукция., която попада главно извън трасето на магистралата. Апартаментите на богаташа са наистина внушителни със своите 7 спални и отделен салон за гости.
На фона на монументалната архитектура прави впечатление липсата на вътрешна декорация. Такива вили обикновено са богато украсени с мозайки и разноцветни мрамори. Здравко Димитров има две хипотези за този пропуск на строителите. Вилата или е останала недовършена поради смутните времена и варварските нашествия, или пък собственикът й е загубил богатството и не му е било възможно да приключи начинанието си.
В археологията винаги има и куриозни моменти. През август при мен дойде моят приятел от Варна Младен Станев и ми каза, че иска да покаже нещо, което е намерил случайно на лов през зимата. Когато отвори малка кутийка, аз буквално ахнах.
Вътре видях три масивни сребърни позлатени женски наушници от ХIII-ХIV в.,
изпълнени в съвършена ювелирна техника. Но най-голямата изненада бе, когато разбрах, че скъпоценностите са открити в района на варненското село Долище.
Това име ми бе добре познато. Вече няколко десетилетия в гористата местност край река Батова и в землищата на Долище и съседните села на плитка дълбочина излизат съкровища от великолепни сребърни и златни накити от ХIII-ХIV в. Те не се намират в някакъв контекст и явно са заравяни набързо при екстремни обстоятелства. Всъщност това са мъжки и женски накити, изразяващи аристократичния произход на техните притежатели. Правени са не само в ателиета по Черноморското крайбрежие, но и в такива средновековни художествени центрове като Венеция, Генуа и Дубровник.
Има две основни версии за заравянето на украшенията в земята. Според едната това се е случва по време на нашествие или на татарите, или на османците в края на ХIV в. Бягащите от завоевателите български боляри се укриват из гъстите гори, но са застигнати от потерята. Тогава те заравят набързо най-скъпите си вещи, но са убити или пленени и не успяват да си ги вземат. Другата хипотеза е за една от ужасните чумни епидемии в тези векове, при които загива три четвърти от населението на Европа. Заболелите са се надявали да си приберат съкровищата, но очевидно не са оживели при мора.
Днес 14-то поред открито съкровище от района на Долище е вече на сигурно място във Варненския музей. А Младен Станев добродушно разказва пред журналистите историята на откриването: "Докато дебнехме диви прасета, чакахме на пусия около час. Зимата е студеничко, не можеш да стоиш на едно място, разхождаш се. Така мернах на земята единия предмет. После поразрових наоколо и се показаха още два". Каквото и да се говори, явно човекът е бил роден с късмет!.
Сребърно римско съкровище насред София
Уникална находка излезе при разкопките в столицата. В гърне са укрити цели 2976 сребърни монети, събирани цял век от епохата на император Веспасиан (69-79) до управлението на император Комод (177-192). Представени са почти всички императори от династията на Антонините заедно със съпруги, дъщери и сестри. А върху съда е надраскано името на притежателя - Селвий Калист.
Византия плащала богато на предателите в Плиска
Забележителна находка изскочи и в околностите на старата столица Плиска. Златната монета на император Константин V Копроним (741-775) тежи 4.44 г и е от почти чисто злато. В България от този тип са известни едва 2-3 екземпляра. Вероятно с такива монети Византия е плащала на предателите в Плиска по време на размириците в българската държава в средата на VIII в.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
