Това е техният боксов ринг, разказва Ангел
Системен бой, липса на реформи и мъки. Така репортаж на АФП представя обстановката в единствения младежки затвор в България- поправителния дом в Бойчиновци.
17-годишният Ангел трябва да бъде освободен скоро и не се бои да говори за насилието.
"Набиха ме седмица след пристигането ми. Казаха ми да отида в банята, това е техният боксов ринг", разказа Ангел, един от 62-мата младежи, затворени в дома, след като репортери от АФП бяха допуснати в сградата.
"Ако кажеш нещо лошо за затвора по телефона, служителят долу прекъсва връзката и те привиква", допълни високият слаб тийнейджър.
Но други, страхуващи се от последиците от говоренето с външни лица, не бяха толкова разговорливи. Освен Ангел, само на няколко души, избрани от персонала, им бе позволено да говорят, на нито един от тях насаме.
"Не са ме били и не съм виждал надзирателите да използват пръчки", заяви плахо 20-годишният Севдалин, който е излежал половината от 9-годишната си присъда за престъпление, което той окачествява като "най-тежкото".
Директорът на затвора също отрече персоналът да е упражнявал насилие.
Осем години след като България се присъедини към ЕС, като най-бедната страна-членка, тя все още се бори да реформира неефективната си и корумпирана съдебна система и да подобри мизерните условия в затворите.
Но домът в Бойчиновци стана обект на критики, след като стана тема на два изобличаващи доклада, което провокира проверка от Министерството на правосъдието и разследване на прокуратурата. Според един от докладите, публикуван през декември от правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК), персоналът редовно е биел затворниците, включително с бухалки, дръжки на метли и други предмети.
Това са наказания за "говорене на висок глас", "пушене в стаята за гледане на телевизия" или "лошо почистване", заяви за АФП експертът от БХК Женя Иванова. След посещението на БХК, момчетата са били заплашвани. "Казали са им "Не забравяйте, че те си тръгват, а вие оставате, ще си тръгнете оттук в инвалидна количка", заяви Иванова.
Според втория доклад от Комисията за защита от изтезания към Съвета на Европа, публикуван в края на януари, друго обичайно наказание, прилагано "често" е поставянето в изолатор. То се е провеждало в "студени и занемарени килии с решетки, оборудвани с нисък дървен нар и необособени, мръсни и зловонни тоалетни", съобщава доклада на комисията, като нарича затвора "изключително занемарен и мръсен".
Съоръжението се намира в изолиран селски район в северна България и се състои от стари казарми, построени преди Втората световна война в различен стадий на разруха.
Затворниците, предимно на възраст между 14 и 18 години излежават присъди за кражби, нападения, дори и убийства.
Те се оплакали на БХК за нечовешкия студ в помещенията и разказват, че през деня седят с якета и спят по двама в легло, за да с топлят. Отоплението е било пуснато по време на посещението на АФП, но вместо стъкла на някои прозорци имало залепен картон. В стаите единствените предмети били два празни гардероба и четири легла. Нямало лични вещи.
Момчетата разказват, че перат дрехите си със студена вода. Имало топла вода в баните само в понеделник и четвъртък. Комисията за защита от изтезания казва, че те са "в плачевно състояние". Според един от надзирателите, западналите съоръжения са в състоянието, в което са "оставени от комунизма", който приключи преди 25 години.
Тъй като оранжериите са изоставени и работилниците са изоставени е ясно, че нищо не се прави за подготовката на затворниците за пускането им във външния свят. Всички затворници получават образование, но рядко на ниво, което съответства на възрастта им, тъй като повечето от тях влизат там неграмотни. Курсовете за професионално обучение бяха преустановени преди няколко години.
На 20 години, Севдалин, който трябваше да отиде в затвор за пълнолетни на 18 години в момента взима уроци за 14-годишни. Директорът на затвора Мими Цочева отрича персонала да е малтретирал затворниците и обвини тежкия недостиг на средства за състоянието на затвора и липсата на професионално обучение. "Не съм получавала конкретни оплаквания от затворници, че са малтретирани или бити", заяви Цочева пред АФП в кабинета си. Същевременно тя допълни, че много от проблемите са по вина на злините в българското общество, най-вече тези от ромската общност. "Когато дойдат тук, повечето момчета са неграмотни, не могат да четат или пишат. Някои от тях не са ходили на училище", допълни Цочева
Тя обвини "престъпната небрежност" на предимно бедните ромски семейства за това, че момчетата попадат тук. Осем от настоящите затворници са попадали в Бойчиновци повече от веднъж. Нито едно от момчетата не е посещавано то семейството си, въпреки че това може би се дължи на факта, че затворът е труднодостъпен.
"Те идват от нищото и се връщат в нищото - излизат през тази врата, когато присъдата им изтече и никой не ги чака", коментира надзирател, пожелал да остане анонимен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
