Тил Линдеман е човекът, на чиито вокали се гради страховитата мощ на "Рамщайн", които ще са в София след няма и две седмици. Линдеман просто рестартира всички концепции за метъл и с появата на бандата тежката музика получи онова освежаване, от която се нуждаеше след императори на жанра, пробили през 80-те като "Металика" и "Сепултура". Животът на Тил обаче далеч не е рафиниран, изпълнен е с превратности и сякаш именно това се усеща в музиката му: тя винаги е искрена и брутално честна. Каква е съдбата му?
Тил израства в артистично семейство - баща му, Вернер Линдеман е бил поет, а майка му, Бригите "Гита" Линдеман - художник и писател. Родителите му се развеждат, когато е на 12 години. Тогава той постъпва в спортно училище, където се профилира в плуването. През 78-а участва в младежкия плувен шампионат, провеждащ се във Флоренция, и става вицеевропейски шампион на 1500 м. Включен е в листата на националния отбор за олимпиадата в Москва, но се отказва заради множество травми, увредили вече тялото му. В онези години е далеч от музиката и започва работа в торфорежеща компания, но е уволнен след три дни. Работи също и като дърводелец, уредник на галерия и кошничар. На 22-годишна възраст Линдеман се сдобива с първата си дъщеря, Неле. Тил и приятелката му встъпват в брак малко след раждането на първата им рожба, но скоро това се разделят и Тил отглежда дъщеря си сам.
Занимава се с музика от 1983 г., но първоначалните му опити са на аматьорско ниво. В развлекателна индустрия навлиза професионално едва 7 години по-късно. През 1990 г., скоро след като Берлинската стена пада, започва да свири на барабани. Първо участва във "Фърст Арш" (First Arsch), световно неизвестна пънкарска група, където освен че свири на ударни, е и беквокал. Със състава реализира албума Saddle Up и прави парчето Lied von der unruhevollen Jugend (Песен за непокорната младеж). Благодарение на участието си в пънк бандата се запознава с Паул Ландес, Кристоф Шнайдер и Кристиан Лоренц, с които по-късно през 1994-та създава легендата "Рамщайн". Тил Линдеман е основният текстописец на групата, а възможностите му на инструменталист включват владеене на бас, електрическа китара и хармоника.
Стиховете, написани и изпети от него, често са скандални със своите тематика и звучене. Reise, Reise е посветена на извращенията, които се случват сред моряците по корабите. В Zwitter се разказва за хемафродит, а героят от Adios взима свръхдоза в добре познатата на феновете самоубийствена меланхолия.
Постепенно вокалистът на "Рамщайн" успява да създаде вече познатия имидж на бандата: брутални сексуални експерименти на сцената, умело експлоатиране на соцносталгията, тежка ирония спрямо Щатите и тамошната индустрия за музика и текстове, посветени на изроди от калибъра на Йозеф Фрицел. Как е възможно подобна амалгама от перверзии да покори света?
"Причината е в това, че сме искрени и не се притесняваме да изкараме на показ и най-тъмните човешки чувства и стремежи. Мнозина ни упрекват, че пишем песни като Mein Teil, посветена на канибала Арвин Майвес, но това не е история, която ние сме измислили, а част от реалността", каза Тил. Той твори винаги някъде в природата, разделя се от цивилизацията, взема лаптопа и пише музика. "Една песен би могла да има нещо общо с водата.
Или с някой мръсен тип, който обикаля с износен шлифер около детската градина",
отсича Линдеман. Често го сравняват с американския му еквивалент Мерилин Менсън и Тил няма нищо против - откаченяците се харесват един друг. Макар че Тил нееднократно критикува стила на Менсън: "Той постоянно трябва да ходи накичен като коледна елха, а аз просто събувам панталоните си след концерта и готово". Едно от нещата, които ужасно много се харесват на феновете, е, че Линдеман винаги звучи напълно натурално и е музикален, без да позволи на прекалената обиграност да направи музиката му стерилна. Мозъкът на "Рамщайн" има една много проста теория за доброто пеене, която изглежда така: "Когато пея, просто изкарвам възможно най-грубия си глас. Но не използвам някаква сложна вокална техника, а просто рева като пълен селяндур. Крещя за лошите неща, които задръстват подсъзнанието ми и ми тежат. Един вид автотерапия." Признава, че бандата често взема наркотици - всичко, с изключение на хероин. Това обаче се случва в ранните години и когато достигат до онзи момент, в който трябва да са на постоянни турнета пред поне 50 000 души публика, професионализмът им налага да спрат с глупостите. На интимните въпроси Тил отговаря лаконично: "Имам много деца. От много жени." Едва преди няколко години машината на "Рамщайн" се кротна. До 27 години по-малка от него красавица, с която твърди, че иска да остарее. Но в същото време заплашва, че е запазил мръсната дупка в съзнанието си и винаги е способен да се върне към стария си начин на живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
