Вера Шандел от хитовата формация Sentimental Swingers е родена в Кюстендил, където живее до 6, а след това между 10 и 13. Именно там открива, че музиката е неизменна нейна същност, въпреки че по-късно ще стане финансист. Сценичната й кариера стартира в "Сребърни звънчета" и е много разочарована, че трябва да напусне групата, когато заминава с родителите си за Алжир, където те започват работа. Всяко лято обаче Вера и брат й се връщат при баба им в Кюстендил.
През 2010-а създава Sentimental Swingers заедно с Андрония Попова и Десислава Андонова. Завинаги помни как за първия им концерт обикалят с Рони магазините, за да търсят еднакви обувки и рокли в определен стил. Тогава все още са само двете. А трите плюс музикантите от секстета на Михаил Йосифов възраждат златните години на суинга, припомнят красотата на джаза, съживяват градските шлагери. Днес се занимава с кинопродуцентство и развива своя клубен сценичен проект Jazz Boudoir в компанията на Ангел Заберски (пиано), Димитър Семов (ударни) и Веселин Веселинов-Еко (контрабас). В момента по БГ екраните вървят два филма, чиито продуцент е Вера Шандел. Първият е „Малко късмет за по-късно“ по мотиви на Палми Ранчев от едноименния сборник с разкази и новели. Лентата надниква зад кулисите на бокса, разкривайки 24 часа от живота на двама бивши състезатели. Второто заглавие, на което Вера Шандел е продуцент, е „Животът е безкраен танц“. Под приятелския, различен и чувствителен поглед на белгийския режисьор Андре Шандел музикантите Андрония Попова (Рони), Десислава Андонова, Вера Шандел, Михаил Йосифов (тромпет), Велислав Стоянов (тромбон) и Димитър Шанов (контрабас) отронват зрънцата на спомените, надеждите и бляновете си.
- Вера, вие отдавна работите в киното, но този път сте главният командващ - как толкова изискана дама като вас командори цяла група боксьори? Къде са корените на вашата смелост да се пробвате в този толкова мъжки занаят продуцентството?
- Киното, както и концертите, са екипна работа – всеки има знания, умения, талант за нещо, всеки е важен. Работата на продуцента е да събере хората и средствата, за да се сътвори филм. Не смятам, че командва - просто компетентността му е в определена област, свързана и с парите. Тъй като в момента на социално ниво се смята, че парите ръководят хората, следва, че продуцентът командва парада. Моята ценностна система е друга – човекът винаги стои преди парите. И затова не смятам, че командвам, а по-скоро водя всички към нашата обща цел – създаването на филм. И съответно не смятам, че продуцентският занаят е специфично мъжки, той е човешки. По-скоро бих казала, че е
занаят на общуване, психология и вяра
И знам, че благодарение на тези три неща успяхме да “имаме филм”, както се казва в кинаджийските среди – и това е „Малко късмет за по-късно“. Боксьорите оставих а режисьора – Александър Смолянов.
- Вторият филм е за вашето трио - как тръгна всичко с Рони и Деси, съдбовна ли беше срещата ви?
- Да! Харесва ми това определение – съдбовна среща. Може би повечето ми срещи са съдбовни... И тази категорично е една от тях. Всичко започна от сцена, която съпругът ми, режисьорът Андре Шандел, ми “подари” в негов филм – 1945 година, фоайе на хотел в Нюрнберг, роял, пианист (Ангел Заберски) и певица (аз) във вечерна рокля с букли и червени устни изпълняват Sentimental Journey.
Рони беше моята учителка по пеене
а вече и приятелка. След това по време на записа на песента Мишо Йосифов (тромпет) установи, че само мен са чакали с Рони и Деси, за да направят проект с песните на „Андрюс систерс“. И така стана – събрахме се и се получи „Сентиментъл суингърс“. Годината беше 2010-а.
- Какво е суингът за вас трите - за Рони не можем да говорим в минало време...
- Суингът е радост, хармония, танци и много, много музика – красива и жива – оркестри от трио до биг бендове! Красиви коси, чорапи с ръб, държани от жартиери, рокли, костюми, стилни обувки... Всичко, което пренася за нула време в 30-те години на миналия век!
-Защо ви наричат "бесните лелки"?
- Измисли го Мишо, партньорът на Рони, китаристът. Вероятно защото сме от квартала, по-възрастни от него и много диви... Това, което направихме, изисква някакъв вид лудост... А ние заедно я притежавахме.
- Каква е равносметката 30 години по-късно - какво изгубихме по пътя?
- Много съм щастлива, че Берлинската стена падна, че социалистическият лагер се развали и че Европа се обедини. Ние всички сме различни политически, полово, расово, но всички сме хора и всяко разделение крие опасност за човешкия род. Пътят ни - 30 години по-късно - е извървян и всеки е изгубил по нещо. Но сигурна съм, че и е получил нещо ново. Животът е променлив, той е вечно движение - и това е основната характеристика на живото състояние. Спрем ли – не е живот. Нашата работа е да се приспособяваме, да се променяме, така, че да намираме начин да се чувстваме добре и да живеем в радост. Аз 30 години това правя – губя и печеля!
- Вашият съпруг не е българин и можете да живеете, където си поискате в Европа - защо останахте в България?
- Радвам се, че живея в България. Аз, която
непрестанно се приспособявам
към обстоятелствата, вярвам, че свободата, която имам тук, не бих могла да ползвам на което и да било друго място. Тук аз си осъществих мечтата да пея и това да ми бъде работа. Много съм живяла в чужбина като дете. Сега съм щастлива да живея тук и сега.
- Как изглежда родната култура от вашата камбанария?
- Родната култура от гледна точка на масата, косумираща нейните продукти, е такава, че хората с лекота дават много пари за “кетъринг” и в пъти по-малко (и с горчивина) за жива музика. Обичат по-скоро риалити предаванията, с които хранят воайорските си и клюкарски страсти, отколкото киното, което може да нахрани сърцето и да им даде виждане, различно от ежедневието. А тези, които правят културата, са на много високо ниво – говоря само за тях, а не за другите, които превръщат изкуството само в бизнес. Чудесно е да се храниш от изкуството си, но когато преди него те интересува бизнеса, то става второстепенно и качеството му неизменно пада.
- Готвите ли нов музикален проект?
- Замесена съм в две музикални проекта. „Джаз будоар“ е с Ангел Заберски трио – изпълняваме френски шансони в джаз аранжименти, както и джаз стандарти в по-кабаретен стил. Вторият – в него съм продуцент (този път музикален), заедно с Михаил Йосифов (тромпет) и Елисавета Петрушева. Работим с млади супер талантливи хора от Музикалната академия, между които е невероятната Велека Цанкова. Казва се „БГ винтидж“ и сме се ориентирали към българската “естрадна” музика, към песни от 30-те години на миналия век до ден днешен, аранжирани от Мишо и изпълнени с много стил, красота, радост и талант.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
