Алена с един нов приятел - световния кинаджия Ян Енглерт на фестивала "Златната липа" 2019
„Сватбата. Ритуали за щастие, суеверия, тегоба“ е най-новата книга на Светлана Тилкова. Дамата, която е редовен член на Германския съюз на астролозите и на Световната астрологична асоциация, посвещава поредната си разработка на суеверията и на грешките, които пречат на хармоничния брак, като същевременно дава съвети как те да бъдат спестени в името на щастливото бъдеще. Алена коментира за „Стандарт“ и две от най-нашумелите нестандартни теми в публичното пространство –„дупката“ в Царичина и така наречените вампири.
- Госпожо Тилкова, от къде тръгнаха импулсът и вдъхновението, за да напишете най-новата си книга?
- Читателите на моето списание пожелаха да събера всички съвети, предупреждения, тълкувания, традиции - въобще всичко, което се отнася до сватбата. Доста време мина от тогава, а върху „Сватбата - ритуали да щастие, суеверия, тегоба“ работих три години. Оказа се, че има твърде много пострадали от злополучни модерни или „стародавни“ правила. С годините се натрупаха много негативни емоции при немалко семейства, които искаха съвет от мен как да продължат и яснота от къде идват проблемите им, но нямаше как да им отделя повече часове и дни в общата си заетост. Сега работя за 2021 година и плановете ми за тогава са неподчиняеми на случки или поводи да ги променям. Но все пак и за тази моя книга важи поговорката „Всяко нещо с времето“. „Сватбата“ се роди, за да помага на младите, на обвързаните, на сгодените, на възрастните, които мечтаят да срещнат партньор и да остареят заедно, ако са самотни. Всеки има право на споделено щастие и хармония в семейните отношения.
- Какви са ритуалите, които са задължителни във венчавката, за да бъде бракът успешен?
- При гражданската церемония няма причини за стрес и притеснения, ако денят за подписа е правилно изчислен, съгласно датите на раждане на партньорите. И да не е събота – ден на Сатурн и на мъртвите. Задължителни изисквания са:
да не се забравят чашите за шампанско
и халките, които трябва да са еднакви. Ето и едно изключително важно правило – булката да не се извежда от дома на своя бъдещ съпруг, дори и да живеят заедно. Ако родителите й са в друг град, по-добре е да бъде настанена на неутрално място за нощта преди бракосъчетанието. Ако бъде изведена от дома на своя съпруг, който след това двамата ще обитават, бракът е орисан на проблеми и дори на разпад.
- Какви са грешките, които допускат младоженците в своята еуфория?
- Ако гражданския и църковния брак се случват в един и същ ден, е важно много да се внимава за намесата на сватбената агенция в тържеството в ресторанта. Може да се случат неочакваности във вреда на младоженците – под предлог, че ритуалът трябва да бъде „оригинален“ и да останат „спомени“. Да си дойдем на думата – гаранцията за семейно щастие е толкова по-голяма, колкото по-разтоварен от чужда мода е ритуалът. Провеждането му съгласно автентичните български традиции от древността е обещание за хармония. Постоянен е рискът за проблеми в отношенията, със здравето на булката, със зачеването, с износването на плода заради ритането на менче, заради пускането на два гълъба, заради егоизма на младоженката вместо да се раздели със своя букет, да хвърли на момите друг от изкуствени цветя. И всичко това не идва от еуфорията, а от неразбиране на правилата или от мерака за оригиналничене. Малко се иска, за да бъде щастливо бъдещото семейство. Нека му бъде позволено то да избира ритуала.
- Кои са привнесените от чужбина традиции в бракосъчетанието, които не бихте препоръчали?
- Едната, както вече споменах, е пускането на два гълъба при излизането на младоженците от църквата. Ако единият бъде наранен, както се случва неведнъж, бракът е обречен на бездетие и липса на баланс. Другата е хвърлянето на жартиера – жест, който никога не е бил в българската традиция. За това говори и нежеланието на не малко двойки да го изпълнят –срамуват се или го причисляват към нещо прекалено интимно, за да бъде показно... И за да има „спомени“, нечие „оригинално“ мислене е заменило жартиера с вратовръзката на младоженеца.
- Когато някой реши, че е открил „своята половинка“, трябва ли двамата да си направят хороскоп за съвместното им бъдеще?
- Всички млади влюбени смятат, че са открили „своята половинка“, но след като силните страсти утихнат, немалко от тях осъзнават, че са сгрешили. Винаги е полезно да се изготви партньорски хороскоп – без да е задължително. Но е абсолютно задължително да се знае преди сватбата дали партньорите не са в периоди на Съдбовна забрана за брак – признак, че не са един за друг и че след отпадането й ще се разделят. Но дори и ако са си „половинки“, съветвам да изчакат отпадането на забраната и тогава да създадат семейство, като сключат задължително граждански брак. В редки случаи съм давала разрешение за създаване на потомство преди отпадането на забраната, но това са индивидуални астрологични съвети, които винаги са животоспасяващи.
- Как тълкувате „модерната“ концепция, че бракът е анахронизъм? Къде са нейните корени?
- Съжителството на семейни начала без брак беше привнесено от скандинавските държави, където манталитетът е съвсем различен от българския. Била съм в тези страни много пъти и винаги с учудване съм приемала този тип съжителство – защото въпреки високия стандарт, много от създадените в съжителството без венчавка деца не са щастливи. Мои приятели - шведи, датчани, норвежци, финландци, през последните години
започнаха да „вярват“ в брака
и да слагат подписа си под брачен договор. От 2008-а насам съм дала прогнози на над 80 двойки от Скандинавския полуостров, които са щастливо оженени и си имат наследници. В България тази „модерна“ концепция е съсипала хиляди вече създали дете жени: заради изчезването на мъжа, с когото са се събрали в периодите си на Съдбовна забрана и който е срещнал половинката си след отпадането им или заради безотговорност и нежелание на същия този мъж да се занимава с „подрастващи ревливи хлапета“ без никакви последици и отговорности за него. Често пъти тарикатлъкът „защо да харчим пари за сватба, след като се обичаме“ или „и така си ни е добре“ е оправдание за отказа на мъжа да се обвърже с брачни отговорности. Но и това ще мине. Семействата със сключен брак ще се множат за сметка на живеещите на партньорски начала.
- Прави ли ви впечатление, че малко от половината световни политици имат стабилни бракове, а доста от другата половина – разбира се, образно казано – са разведени? Ето, например, Бойко Борисов от дълго време насам не афишира сантиментална връзка...
- А защо да го прави? За да дава хляб на хейтъри и тролове ли? Правилно постъпва. Разводите и разделите ще продължат и в необозримо бъдеще. Основната причина, майката на причините, е, че преобладаващото количество от браковете – говоря за доброволните, а не принудителните заради традициите - се сключват, когато двамата партньори са все още в периодите си на Съдбовна забрана за брак. Сватба в период на Съдбовна забрана е почти 100% гаранция за развод. Тази причина е водеща и при нашите, и при световните политици, които нямат деца. Другата е, че когато са могли да създадат потомство, те са били отдадени на израстването си в кариерата и са жертвали едното за другото, което в някои случаи не е лесен избор.
- Какви политически сезони се задават – горещо лято и още по-гореща есен...
- Предизборната битка за кметския вот започна ден след еврогласуването. Заради годината на Юпитер и вибрацията 3 – на засилено общуване, но често с неподходящи хора - много обещания ще бъдат дадени за подкрепа, но малко от тях ще се осъществят в изборния ден през есента. Изборната есен няма да е гореща - тя ще е изпепеляващ мозъчните клетки и разума зной.
- По телевизиите отново се заговори за прословутата акция в Царичина – вашето мнение по темата?
- За първи път бях попитана за копането в Царичина - все още между двата полюса на „осанна“ и „разпни го“ - след края на редовното обучение по астрология и психоанализа в Ню Йорк през 1993 година. Да припомним: На 6 декември 1990 започва операция „Слънчев лъч“ в почти безлюдното село Царичина под кодовото име „Кабел“. Целта е откриването на съкровището на цар Самуил, което трябва да се случи за три дни. Зимата е люта, а вратата до съкровището на царя уж е само на 30 сантиметра, но така и никога не е достигната. Трите дни отдавна са отминали. Копачите, висши и редови военни, се питат какво търсят. Легендите са различни. „Говореше се, че търсим първия човек, който е двуяйчен (един индивид, но и като мъж, и като жена). По-късно се говореше само за първия човешки индивид, назован Адам, Ариел, Авраам, Ной, Иисус. Последва нова информация, че тук търсим първия Вселенски човешки индивид. Бил съхранен на това място“, споделя полковник Цветко Кънев, участник от първия до последния ден на операцията „Слънчев лъч“ в книгата си „Феноменът Царичина“. "330 дни – 330 лъжи“, добавя той в дневника си. Работата приключва на 19 ноември 1992 година - точно 715 дни робски труд, без да бъде открито нищо. Нищо, само смърт и продължаващо страдание на оцелелите. Изкопаният на ръка от офицери и войници тунел, спускащ се хаотично в дълбочина, надвишаваща 70 метра и дължина повече от 160 метра, не води до никакви открития. Посоката на копането е променяна повече от 30 пъти. Броят на починалите войници и офицери след приключване на разкопките - от страх, от нелечими заболявания, от лечим здравословен проблем, превърнал се в нелечим, както и на останалите с психиатрични затруднения, завинаги ще остане тайна. Царичина е срам за българското офицерство, срам за обществото ни, оказало се в ролята на зрител в театър на абсурда, преплел мечти за докосване до незрим живот и забранено минало с контактьорски манипулации. Разумът от време на време надаваше немощен зов за просветление, но нямаше кой да го чуе. Царичина не е повод за гордост, каквито и да са въжделенията ни за общение с извънземен разум или мечтата за неподозирани археологически находки, които неземна сила е отредила да бъдат скрити на българска земя. Контактьори, екстрасенси, съновидци - толкова глупотевна на едно място трудно се събира. Но събере ли се – тогава манипулациите на личността и обществото не спират. И така – до днес, а и в бъдеще.
- Какво мислите за вампирите на покойния професор Божидар Димитров?
- За разлика от „темата“ Царичина, между новата ми книга „Сватбата“ и намерените два скелета, припознати от професор Димитров като вампирски, има допирна точка. Те са мъж и жена, кармични половинки, събрали се по любов и изживели стойностен и смислен живот. С професор Димитров, светла му памет, имахме остър словесен сблъсък и в медиите, и на живо. Трактовките на скелетите, интерпретирани като вампирски, са напълно погрешни. Той припозна двата скелета в Созопол като вампири и всички се юрнаха да му пригласят. „Скелетите от погребенията в Созопол са археологически факт, който интерпретираме в аспекта вампири“, казва Димитър Недев, директор на Археологическия музей в Созопол. Като чуя думата „интерпретирам“, излязла от устата или из под перото на учен, винаги тръпки ме побиват. На обикновен език това означава: „Ние, учените, нямаме факти, за да обясним това, което сме открили, поради което фантазираме. Опитваме се да подчиним намереното на „здравия разум“, народните традиции и собствените си вярвания“. Когато една измислица след многократно повторение залепне като репей в паметта на хората, иди доказвай, че погребаните уж вампири не са вампири и причината за случилото се с тях и намерено от нас, потомците, няма нищо общо с вампиризъм. При археологически разкопки в Созопол край църквата „Свети Николай Чудотворец” е намерено гробище, в което са разкрити около 70 погребения. Само две от тях са „вампирски“ - на знатни хора. Зад олтара обикновен човек не се погребва - да те погребат там е голяма привилегия, огромна чест. Двата скелета са пронизани от тежки железни предмети в областта на сърцето.
Скелетите не са на вампири. Нито пък са причина за проклятие над България, каквито прокоби чухме. Един до друг са погребани семейство звездобройци. Били са сред най-изтъкнатите граждани на някогашния Созопол - интелектуалци, които са си позволили да се отдадат на хобито си и са станали звездобройци. Заради точните си прогнози са били високо ценени и търсени. В това свое прераждане са били обявени за свръх хора, орисани от Бога да помагат в трудни ситуации.
Мъжът е бил
личният звездоброец на цар Симеон Велики
предначертал победния ход на войната през август 917 г. и заложил не само своята чест, но и главата си за верността на изчисленията си. Победната битка от 20 август, в която са изклани и унищожени повече от 35 хиляди ромеи, е отшумяла. Войската се е прибрала, а звездоброецът, богато надарен от царя победител, вече е в родния си Созопол. Нечовешкото напрежение, на което е бил подложен почти месец, си казва думата. Неочаквано за всички съпругът получава инфаркт. Малко след него е паднала бездиханна и съпругата му. Заради кармичната им връзка са си отишли заедно. Смъртта им е предизвикала шок, ужас и страх за бъдещето сред населението на града – от наместника до последния просяк. Хората са вярвали, че семейството звездобройци е изпратено по Божията милост да ги пази от злини. Тогава по тези земи, независимо под чия власт са били, е битувало вярването, че ако бъде прободен трупът на починалия човек още докато кръвта е топла, неговата Душа няма да бъде освободена да излети в Ефира, а винаги ще обикаля в близост. Ще съветва и помага от незримото или пък бързо ще се въплъти в тялото на избран от Душата млад човек, който ще продължи да бъде полезен - в случая с предсказанията си, за да пази от опасности обществото. Нямало е време за губене, защото кръвта в починалия човек бързо изстива. Сложили са двете тела на тарги и са ги проболи с първото, което са намерили подръка, като изискването е то да не бъде оръжие. Трупът на мъжа е прободен в сърцето, а жената в областта на сърдечната чакра. Кръвта е бликнала за успокоение на всички присъстващи, които са приели случилото се за добър знак. Едва тогава е започнала церемонията по поклонението и погребението на тези двама изтъкнати граждани –звездобройци пазители на Созопол от 10 век. Днес в общественото съзнание е вменено, че пробождането на тялото с метален или дървен кол е с цел да се обезсили злата Душа, тъй че да не може да вреди и след смъртта си, като се превърне във вампир. Някога са пробождали мъртвото тяло, за да може
да задържат Душата
на човека, който е бил изключително ценен за обществото - за да помага тя от незримия свят или да я принудят бързо да се въплъти в зряло тяло. Ето ви пример, в който за хиляда години смисълът на едно нещо се е превърнал в друго, при това съвсем различно. Пробождането на тялото като акт за вяра и надежда за помощ се е деформирало през вековете и днес е възприемано като действие – пазител от вампирясване. Ще се радвам, ако по черепите на мъжа и жената професор Йорданов възстанови техните образи. Бихме искали - не само аз заради прехода, който правя във времето и пространството, а и хиляди други хора да видят как са изглеждали високо уважавани българи, интелектуалци отпреди близо 1100 години. Звездобройците, изковали със своите знания най-значимата военна победа на цар Симеон Велики.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
