"Форум" в София посреща в сряда почитателите на братята, родени в Пазарджик и покорили далечни земи
Никола и Добромир за първи път правят обща изложба
Двама братя в една галерия не се събират твърде често. Още повече, когато единият живее в Париж, а другият - в Америка. И все пак картините на Никола и Добромир Маневи ще посрещнат приятели, колекционери и почитатели в сряда в галерия "Форум" на улица "Васил Левски". Това е първата съвместна изява на родените в Пазарджик таланти. Хората от най-близкото им обкръжение не крият изненадата си, знаейки какъв индивидуалист, да не кажем единак, е творецът Никола Манев. Известно е, че чуждата компания не е присъща на изложбите му. В случая обаче роднинството може би се е оказало решаващ фактор. Запитал брат си дали е съгласен да участва в общата експозиция и Добри веднага отвърнал: "Защо не?". За съжаление парижките дела няма да позволят на Никола да пристигне в София за откриването. Картините му ще говорят вместо него.
Галеристът Спартак Атанасов определя предстоящото събитие като "изложба със селекция". Дипломираният юрист, загърбил кариерата на магистрат, е пленен от идеята да служи на красотата и изкуството. Семейната галерия "Форум" вече е давала подслон на доста експозиции, събиращи по няколко от изявените наши артисти. Резултатът е доста впечатляващ.
Маневи са подбрали платна, създавани през последните 3-4 години. Никола представя мащабни живописни картини и пейзажи, почиващи на характерната негова техника: рисунка върху корк. Творбите на Добромир са само маслени. Между тях има както натюрморти, така и фигуративни работи. Рисувани са по цял свят: от Тайланд, Америка, Париж и София до село Славейково, където от години има къща.
Рисуването е на почит в семейството на архитекта Стефан Манев открай време. Самият той е изящен майстор, чиито графики и днес биха стояли достойно до работите на неговите синове. Преди година-две дори имало идея за изложба на цялата фамилията Маневи, но намеренията били осуетени. В детските спомени на Никола е съхранена първата среща с близък приятел на баща му - Васил Стоилов. Той е майсторът, който пръв му е показал как да държи молива. Нека във всяка картина има по нещо твое, казал му професорът. На 17 Никола продава първата си картина. Сделката става в шкембеджийница "Дамарче". Леко пийнал мъж му плаща за пейзаж от Бачковския манастир с непълна кутия цигари "Бузлуджа". Добромир пък бил омаян от чара на учителя си по рисуване Рафаел Михайлов. Естествено, и той смятал да стане художник, но на раздяла с юношеството неочаквано свърнал към театъра. Скоро след професионалните се разделили и житейските пътища на братята. Никола заминал в Париж. Мечтаел да види Едит Пиаф. Работил във фабрика за обуща. Учил френската Академия за изящни изкуства в класа на професор Морис Бриашон, а после дълго и упорито водил битка за утвърждаването си на творец от висока класа. Добромир влязъл във ВИТИЗ - в прочутия клас на Методи Андонов, където е със Стефан Данаилов, Милен Пенев, Марин Янев, Стефан Мавродиев... В киното бил любовник, милиционер, хулиган. Някъде в началото на 90-те последвал любовта си зад океана и, странно защо, в багажа му имало и куфарче с бои. Започва да рисува тайно. Когато близки приятели виждат платната му, веднага го съветват да ги изкара "на светло". Негова картина се класира за изложба в Лос Анджелис, като преди това се надпреварва с повече от хиляда автори. От тогава има изложби във Варна, Париж, София... Сцената е забравена, дори не я е рисувал. Пред камерата се появява рядко. Но сънува и двете. Актьорът печели за първи път като художник цели триста долара. После българска лекарка, живееща зад океана, му плаща за едно платно 3700. Това е и най-голямата му печалба.
Не ни сравнявайте
- Господин Манев, притеснен ли сте да наредите картините си до тези на толкова известен художник като вашия брат?
Добромир Манев: Не искам да се сравнявам с него, а естествено той пък въобще няма да иска да се сравнява с мен. Чест е да съм с толкова голям творец, какъвто е брат ми. Ние сме коренно различни. Хората няма да ни объркат. Когато му предложих общата изява, той ми каза: "Щом имаш, кураж, направи го".
- И все пак сравненията са неизбежни...
- Колкото повече мнения, толкова по-добре за авторите и галерията. Това, че някой ще хареса единия, не значи, че отрича другия. Обратното е мислене на ниско художествено ниво. Всъщност кои са истинските капацитети? Тези, които ще извадят пари и ще си купят някоя картина. Останалите само приказват. Рисувал съм картини, които не ме радват. Намирам ги празни, готов съм да ги изхвърля. Но се оказва, че точно те се харесват на някой. Това е магията на изкуството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
