В новата си книга „Тайни и загадки на „Тихия фронт“ Венелин Митев разказва за известни български разузнавачи и контраразузнавачи – личности с висока степен на емоционална интелигентност, които ценят работата в екип, винаги спазват закона и не страдат от липса на морал за разлика от Джеймс Бонд. Много страници са посветени и на топ ченгетата на Царска България, сред които особено се откроява митичният Никола Гешев, както и на трима от разкритите в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век шпиони, работили срещу България. Предлагаме ви интригуващи откъси от томчето на „Книгомания“. „Читателите от по-старото поколение сигурно си спомнят, че веднага след промените у нас, в началото на 1990-а в България пристигна на посещение държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър. Малцина обаче знаят, че още на другия ден след като той си заминава, тогавашният премиер Андрей Луканов вика ръководството на научно-техническото разузнаване (НТР) и му съобщава, че Бейкър твърдо му е заявил, че ако в най-кратък срок българското НТР не бъде разформировано, на страната ни ще бъде нанесен „непоправим удар“. Шефовете на НТР се противопоставят, обясняват, че това е суверенен проблем и едва ли има държава, която би се отказала от такава високоефективна национална структура. Луканов обаче отсича: „Разберете, славното време приключи“ и се разпорежда да пристъпят към незабавно ликвидиране на службата и да му докладват за изпълнението. Ето по такъв начин бе решена съдбата на българското НТР, при положение, че приносът му за икономиката на страната е неизмерим. Добре запознати специалисти твърдят, че приходите от осигуряваната в резултат на дейността на НТР информация далеч надхвърлят общите разходи за българското разузнаване. На практика разузнаването се самоиздържа. По придобити от НТР данни и технологии в България се създават модерни предприятия, откриват се десетки хиляди нови работни места и се обновяват цели клонове на индустрията. Дейността на НТР има много широк обхват: електроника, комуникации, биотехнологии, роботика, химия, лазерна техника, фармация. Именно тогава в областта на електронноизчислителната техника България става третата страна в света, след САЩ и Япония, която произвежда записващи устройства с особено висока плътност на записа. Благодарение на НТР страната ни се снабдява с множество нови технологии и нови сортове житни култури, понякога по доста куриозен начин. Като например този: В една западна държава, известна с много високите си добиви, разрешават на наши хора да посетят техни полета, но категорично им забраняват да снимат или да вземат каквито и да е образци. Първо им предлагат семена, но на баснословна цена, която нашата страна не може да плати. Намира се обаче изобретателен човек, чиито панталони са с по-широки маншети. И както си върви, той тръска класовете и зърната падат в маншетите му. Събират се достатъчно. Но този човек казва това на още двама души от делегацията. И става същото, както някога с Марко Поло, който преди осем века пренесъл бубено семе в тояжката си, с която се е подпирал по пътищата. През 1972 г. в гигантски фармацевтичен завод край Лондон гостува българска делегация и един от нейните членове, оперативен работник от НТР, изостава и потапя носната си кърпа в съд с пеницилин “Г 43 000” единици, неизвестен дотогава у нас. По това време България произвежда пеницилин до 20 000 единици. Човекът от делегацията се връща в посолството и пеницилинът бързо заминава с дипломатическа поща за България. У нас той успешно е възпроизведен, внедрен и заводът в Разград започва неговото производство.
В секретен на времето документ от 1982 г., публикуван в сборника „Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване”, четем: „В резултат на успешна агентурно-оперативна дейност в периода 1977–1981 г. бяха придобити технологии за производство на пеницилин, амоксицилин, утицилин, стерилен амоксицилин, ампицилин, тубоцин, тетрациклин и други антибиотици. Тези технологии са внедрени в редовно производство...“ Дейността на НТР е тясно свързана с работата на висококвалифицирани специалисти от различни научни институти – 900 доценти и професори, 5000 хабилитирани научни работници и около 10 000 дипломирани инженери. За съжаление, след 10 ноември 1989 г. мнозина учени заминаха зад граница. Над 5000 души българи с ниво от доктор на науките нагоре работят в Съединените щати. Като се има предвид, че стойността на производство на един доктор на науките там е минимум 1 милион долара, като ги умножим, получаваме 5 милиарда. И това е минимум – само за подготовката им.
Хачо Бояджиев 8 години се е подвизавал на „Тихия фронт“
Не е за вярване, но известният телевизионен, театрален и кинорежисьор професор Хачо Бояджиев в младежките си години е бил вербуван от Държавна сигурност и дълго време е бил нелегал. Ако не знаете какво е „нелагал“, ще кажа, че това е оперативен работник или агент на разузнаването, който пребивава със съответни задачи в друга държава под чужда самоличност и е легендиран като местен или гражданин на друга страна. Животът на нелегала е изпълнен с необикновени приключения, той е принуден да преодолява най-различни пречки и да се измъква от безнадеждни ситуации, които разни специални служби му устройват. Той няма дипломатически паспорт. Ако загази, консулът няма да дойде да го спаси. Държавата няма да се намеси. Той е извън закона. Действа сам и няма на кого да разчита.
Хачо попада в разузнаването в годината, когато завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Личните му качества, богатата култура и езиците, които знае, го правят подходящ за нелегален разузнавач. Известният разузнавач Димитър Вандов, който по това време работи в най-дълбоко засекретения отдел на външното разузнаване, започва проучването му с всички средства, с които ДС разполага. Налага се да отиде в Нови пазар, където е преминало детството и юношеството на Хачо. Отзивите за него са повече от положителни. От регистрите на общината научава, че Хачо е извънбрачно дете. Роден е в София на 20 януари 1932 г. от майка чужда гражданка, тогава едва 18-годишна. Тя живее у нас, след като родителите й – фалирали фабриканти – се преселват в България. Хачо е роден с името Имре Соколов и когато е само на двайсет дни, го осиновява семейство Бояджиян. Този факт го прави още по-подходящ за нелегален разузнавач, защото по линия на родната си майка има право на чуждо гражданство и чужд задграничен паспорт. По-късно Вандов установява и кой е бащата на Хачо. Оказва се, че това е известен български спортист – Димитър Соколов, републикански и балкански шампион по автомобилизъм и мотоциклетизъм през 30-те години на XX век.
Още при първата си среща с Хачо Вандов му говори откровено, ясно и конкретно. Казва му, че подробно го е проучил и че има всички качества да стане нелегален разузнавач. Обяснява му и в коя страна възнамеряват да го изпратят. Посочва му също, че семейство Бояджиян, които са го отгледали, не са рождените му родители. Назовава имената на истинските му майка и баща и обещава да го запознае с тях. По-късно такава среща наистина е уредена. Казва му също, че може да получи гражданството на майка си и да вземе чужд задграничен паспорт, който да използва. По законите на конспирацията нелегалите не трябва да влизат в сградата на разузнаването, за да не бъдат разкрити дори от колегите, затова Вандов му осигурява тайна квартира, където го подготвя за нелегален разузнавач. Подготовката продължава три години. През това време Хачо изучава страната, чийто паспорт ще притежава, и държавата, където ще разузнава. Подробно се запознава с „легендата” на новата си самоличност, с официалните мотиви за пребиваването си във въпросната страна, чието име Вандов не разкрива по обясними причини. Хачо усвоява и основните тънкости на работата – как се създават връзки с интересни лица, как се вербуват агенти, и то главно под „чужд флаг”, как се организира връзка с Центъра и т.н. Специалисти го подготвят по радиовръзка, микрофотография и тайникови операции. В подготовката му има и много часове за овладяване на чужди езици. За междинна страна по извеждането му е използвана Австрия. Няколко пъти го командироват във Виена вече с новата самоличност и чуждия паспорт. Задачата му е да установи делови контакти с фирми, от които ще получава стоки за своя бизнес в страната, където ще разузнава. Дават му и пари, които той внася във виенска банка. С тях трябва да развива бизнеса си и да посреща оперативните и личните си нужди. Когато подготовката му вече е завършена, го изпращат в „тила на врага”, където много бързо се ориентира в обстановката, устройва се съобразно легендата, че е бизнесмен, и започва активна разузнавателна дейност. В тази страна той работи четири години. След това го прехвърлят във втора натовска държава, където при нелегални условия работи още четири години. И в двете държави е много активен, настъпателен, дисциплиниран, точен и ефективен, бързо създава подходящи връзки, точно оценява кои от тях могат да бъдат вербувани и кои могат да бъдат използвани „на тъмно”. Успява да привлече няколко ценни агенти и получава от тях строго секретна информация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
