Никой не може да го замести в душата ми, признава прочутият актьор за авера си
Иван Ласкин не крие, че днес като че ли повече се вълнува от режисурата, отколкото от актьорлъка. Той се занимава и с бизнес, за който все още не иска да говори. Най-важни за него обаче си остават трите му дами - двете му дъщери и жена му Александра Сърчаджиева. Изключителната сладурана София демонстрира страхотно любопитство към живота, въпреки че все още дори не ходи на училище. А току-що завършилата испанската гимназия чаровна и интелигентна Люба проявява недвусмислена зрялост. Момичето на Ласкин от първия му брак избра пътешествие пред досадните сбирки из софийските чалготеки. Сашка пък се готви за новия реалити сезон в Нова. Неотдавна на рождения й ден Ласкин се обясни в любов на съпругата си със затрогващо нежни и мъжествени думи. Тя и досега се просълзява, когато говори за това. Артистичното семейство беше сред специалните гости на Международния фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора. Ето част от някои споделени в паузите между филмите истории на Иван и Александра.
Андонов предрече целия ни живот в "Дунав мост"
Дори да прозвучи високопарно, аз съм един от най-щастливите - вече не съвсем млади актьори. Играл съм с титаните - Асен Миланов, бай Пандо, Никола Тодев... Те постоянно те учат, без да ти преподават. Или възприемаш правилно, или не ги разбираш. За разлика от днешните студенти в НАТФИЗ, които нямат нито представа, нито компетентност, нито желание да прочетат за историята на театъра и киното ни, винаги съм бил наясно с миналото и неговите колоси. За да можеш да бъдеш в професията ни, трябва да работиш над себе си, да си осигуриш познанието за нея. Сам, без да го очакваш от когото и да било.
Днес за учените и интелигентите би трябвало да се казва "с извинение".
А да бъдеш с Велко Кънев пред камерите е неистово преживяване. Да партнираш в два филма на Наум Шопов - също. Ами Петър Слабаков - той е измислил органиката на киното. Пет пъти съм бил с Георги Русев - още от 83-а. Абсолютна гордост. Да си спомним за неговата ерудиция, за начина му на общуване. В Пернишкия театър и досега го обожават. Великан. Кой ще ме догони от "Под прикритие"?
Не успяхме да се засечем с Катето Паскалева - но тя беше изключително нежно същество на екрана и на сцената. Това е самата истина. Не си чупя на две езика - честността в поведението е най-важното. Катето беше и остава откровена и трепереща като чучулига.
Магията на "Опасен чар" беше в абсолютната хармония между сценария, режисурата и артистите. Всички работят заедно - и така се стига до триумфа. Обожавам Иван Андонов. Той никога не спираше актьора. А колко вярно и органично говори в "Отклонение" - чисто и естествено. Чувствам паметта на киното ни в себе си. За да си верен на изкуството, за да останеш в него, трябва да четеш непрекъснато.
Днес някои от филмите, отново с огромно извинение, са кухи. Не може режисьорът да е и продуцент. Първият иска да му стане сцената, а вторият си гледа бюджета.
Ами таланта? Закъснява Чочето за снимки, "фрас" камерата тръгва - и той изгрява. Точен, великолепен. А другите - скучни. Куцат като катъри със счупени копита. Няма кой да замести Чочо в душата ми. Той е звезда. Най-обичахме да се събираме в моя гараж. Пиехме зелев сок - собствено производство. Седим, тясно ни е, джипката изпълва цялото пространство. Никога няма да разкажа какво си говорехме.
На първия снимачен ден на "Дунав мост" започнаха бомбардировките над Сърбия. Как да помниш нещо различно? Това е най-добрата тв продукция в контекста на прехода. Тя го описа. По великолепен начин - от любовта и изневерите до мутрите. В "Дунав мост" Иван Андонов предрече бъдещето на българския сериал. Както и на целия ни живот. Защото Иван е вселена. Предрече и съдбите на актьорите в тв поредиците. В "Дунав мост" се видя кой какво може и кой какво не може. Андонов обичаше талантливите. Радваше ни се постоянно. Един се спъне, друг направи лапсус - а той се усмихва. За него актьорът е и четка, и боя. Затова Иван си остава изключителен художник.
По едно време колега ми се подиграваше, че съм Торайма Торес - защото играя в много сериали. Първо "Васко да Гама от село Рупча", "Дунав мост", "Църква за вълци"... А "Хайка за вълци" - божествено истинско. Виждали ли сте очите на Ивайло Петров? Работехме край река по пътя за Ловеч. Ивайло дойде, за да почувства как се справяме. Иван Шибилев е самият той. Аз го играех. Той ме хареса, одобри ме. Сега притежавам три от най-хубавите му картини - две театрални маски и една гола жена. Съпругата на Ивайло ми ги подари.
Режисурата ме вълнува
Всяка гардеробиерка в Армията всяка вечер знаеше какво се играе, кой е авторът, какви са героите - абе, разбираха от драматургия. Театърът за тях беше религия. Сега липсата на култура е съсипваща. Много-много вече не ми се играе на сцената. Бутиков актьор съм. Предпочитам да гледам кой как го прави - тоест вълнува ме режисурата.
Азарян ме отказа от излишните мускули
Отивам една сутрин в театъра рано-рано - за да вдигам тежести. Идва Крикор Азарян и ме пита: "Ласкин, какво правиш тук в осем и половина сутринта?" "Тренирам, професоре - нали ще играя Тригорин!" Тогава той се приближи до мен и ми рече: "Абе, майна, кой е казал как изглежда Тригорин?!" и ме освободи от мъката.
Никита Михалков вика Александра да снима в Москва
Александра е във втори курс, когато Никита Михалков идва във ВИТИЗ. Всички се събират в аулата и понеже е първи март, някой трябва да му подари мартеница - Сашка. "Михалков така ме гушна - огромен, сърдечен и усмихнат, че направо светът ми се преобърна. В този момент нищо друго не ме интересуваше. Можех да остана така в обятията му - страшно стабилен и надежден. После имах минимално участие в "Турски гамбит" - момиче, което преминава, нищо особено. Михалков беше продуцент на филма. Една вечер дойде при екипа - разказа истории, пя, забавлява ни като никой друг. Хората от екипите за специалните ефекти бяха работили във всичките продукции на Спилбърг. Те споделиха, че толкова нормален и позитивен човек като Михалков не са виждали в кариерата си. А той ми предложи: "Ела да снимаш в Москва". "Не мога, още съм студентка", отвърнах му аз. А всъщност ме хвана шубето.
Поздравява Джигарханян с "пишка" на арменски
Първият филм на Сашка е "Мечтатели" - Стела Благоева почти като бебе. Ласкин често я подкача: "Така е, като си с връзки". Когато Армен Джигарханян идва в Армията, Коко Азарян призовава Александра: "Хайде, моето момиче, кажи сега нещо на арменски - нали Иван те учи". Толкова се притесних, че изведнъж забравих и малкото, което знаех. Мълча, почервеняла като домат. И изведнъж изтърсва дума, която в превод означава пишка. Пада голям смях. А Армен я хвали: "Браво, знаеш най-важното". Ласкин я е научил - той е попил арменския от майка си. И постоянно разговаря с любимия си професор на езика на дедите.
В "Розите цъфтят през всички режими" - режисьор Георги Стоянов и продуцент Станка Шопова - Сашка партнира на Михаил Улянов, Васил Михайлов, Грета Ганчева... "Когато Улянов слезе от самолета, се подпираше на бастунче. Когато на снимачната площадка се чуваше "камера работи", той се превръщаше в абсолютно различен човек - изправен, силен, могъщ, с огромни сини очи. Чудовище на киното. След три седмици парите рязко свършиха".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
