Леонид Йовчев се пробва като най-големия интелектуалец на своето литературно поколение
Духът на Гео Милев напоследък витае около Народния театър. Там вървят последните репетиции на "Гео" - спектакълът на Иван Добчев по романа на Христо Карастоянов "Една и съща нощ", чиито премиери са на 12 и 13 ноември. Известният режисьор нарича случващото се на сцената "мистериално действо" - 120 години след рождението на най-изявения интелектуалец на своето поколение и девет десетилетия след убийството му.
В ролята на Гео влиза Леонид Йовчев - особено коментиран не само като Хамлет. Неговият баща е Марин Янев, а като жена му Мила излиза Алиса Атанасова - доста зрялата за крехката си възраст внучка на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. Валентин Ганев е сатанистът Никола Гешев, чийто живот е ясен само до 1944-а, а след това преминава в сферата на мистификацията.
Масовката, както винаги при Добчев, е като на кино - шумна, реагираща, резонираща... Има хористи, войници, момичета, вещери. Декорите и костюмите са на Венелин Шурелов и Петя Боюкова, а музиката е на Христо Намлиев.
Иван Добчев пише: "Там, в не така далечната 1925 година, е заровена в общ гроб - засипан с боклуци и трупове на убити кучета - мечтата за една друга, свободна България. От този общ гроб засега сме изровили само череп номер 17 с прословутото стъклено око на Гео Милев - поетът, който даде видимост на тази мечта чрез списанията си "Везни" и "Пламък", през поезията и публицистиката си, в своите рисунки, с целия си 30-годишен живот, обречен на битката със старото, домораслото изкуство на България. Тази битка беше загубена".
Христо Карастоянов уточнява, книгата му не е биографичен роман, а история за двама млади мъже, обсебени от своите идеи и намерения. В крайна сметка те се оказват на една и съща позиция - убеден бунт срещу статуквото. И тъкмо заради предизвестения провал на битката загиват по един и същи начин - погубени от едни и същи хора. В една и съща нощ през 1925 година.
Надали има съмнение, че Добчев отнася към тук и сега гневните думи на Гео Милев: "Българи! Изкуството е в опасност! Днес народът ни стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Всички до днес управлявали партии са окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в обща купчина гнила слама, която трябва да се изгори. Защото те - всички досегашни "политически дейци" - нямат нищо общо с народа.
Забранено е -
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете, а най-сетне и
да се живее.
Като режисьор Гео Милев успява да осъществи единствена постановка в Народния - "Мъртвешки танц" на Стриндберг. Премиерата е на 11 януари 1920 г., в главните роли са Коста Стоянов като Едгар, Златина Недева и Адриана Будевска, които се редуват като Алис, Кръстьо Сарафов е Курт, а Донка Сарафова е Джени. В исторически план постановката на Гео се отчита за значителна крачка към модернизацията на националната сцена. През 1923-а ръководството на трупата възлага на големия поет едноактната трагедия на Хуго фон Хофманстал "Електра". Преводът в стихове е негов, а под прожекторите са примадоните Вела Ушева, Марта Попова, Петя Герганова, Адриана Будевска... Но до премиера не се стига - членовете на Артистическия комитет решават, че Стриндберг трябва да бъде "изключен от репертоара". Въпреки ударите от цензорите, присъствието на Гео в Народния е много силно - неговите преводи на Шекспир са перфектни. Самият Николай Масалитинов поставя по тях "Хамлет" през 1930- и 1943-а. "Монна Ванна" на Метерлинк в превод на Гео е осъществена от Сирак Скитник през 1924-а, а Владимир Тенев работи "Егмонт" от Гьоте през 1932-а.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
