Какво се случва с живота на хората, когато времето внезапно спре? „Авеню Версай“ на Деметра Дулева /“Хермес“/ разказва за съдбите на осем човека, които пандемията от ковид затваря за три месеца в Париж. Те са на различна възраст – художникът Балтазар е на 90 години, а Анна-Мария е на 22. Едни са родени в България, други са французи, някои от тях са семейство, други не се познават. Общото между тях е, че са свързани по някакъв начин с очертаното от разкошни липи авеню „Версай“. Това е случайност, освен ако не приемем, че съдбата често събира хората, защото има неизвестен план за тях. Екстремната ситуация ще ги постави в неочаквани връзки и безпощадно ще поиска от тях отговори на най-важните въпроси: кой съм аз, кое е най-ценното в живота, за какво си струва да се бориш и за кого да се жертваш. Авеню „Версай“ е книга за пътуването към минало, бъдеще, себе си и другите.
Деметра Дулева е филолог, писател и дипломат. Първият й роман – „Странстващият албатрос“ /„Хермес“, 2019/, печели „Перото“ за дебют. Отличен е и с втора награда в категория „Проза“ на Портал „Култура“ и е номиниран за роман на годината на Фонд „13 века България“. През 2021 г. излиза втората й книга – „Преобърнати съзвездия“, която затвърждава позициите ѝ в съвременната българска литература.
„Преживявах с цяла Франция един от най-тежките ѝ периоди от Втората световна война насам – пандемията от коронавирус. Наблюдавах света през прозореца, общувах с другите през екрана. В условията на физическа и социална изолация научих много за себе си и за хората около мен. Пандемията е само фон, причината, която сложи света на пауза и внезапно промени живота ни. Екстремната ситуация постави безпощадно пред всеки един от нас поредица от въпроси: кое е най-ценното в живота ти, за какво си готов да се бориш, за кого можеш да се жертваш… Беше време за отрезвяване, за равносметка, за преодоляване на неизбежното самозалъгване в живота. Затворени в ограничени пространства, бяхме принудени да осъзнаем крехкостта на съществуването, да се изправим лице в лице със себе си, да изречем с думи какво виждаме в миналото си и как мислим за бъдещето си“, казва Деметра Дулева. Няколко теми се повтарят във всичките й романи: тоталитарната държава, затворените общества, властта и подчинението, емиграцията, положението на жената… И най-важната – любовта. „Това са моите собствени белези. Чувствам, че имам дълг да пиша за тях, това е начинът ми за осмисляне на света. Стигмата за емигранта е жива, но днес тя е по-сложна: вече не е само клеймо на „човек от малка държава“, а по-широко чувство за непринадлежност. Чужденецът, който отчаяно търси своята родина. Често емигрантът е белязан с двойно отчуждение: от страната, която е напуснал, и от страната, в която живее. Това разкъсване е болезнено, но е много продуктивно за литературата. Именно тази двойственост ме прави писател – да живея между светове и да превръщам опита си в романи“, категорична е Деметра Дулева.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
