Четем „Война“ на Яна Язова

Малко са книгите в литературната ни история, които са обречени на забвение в продължение на повече от половин век. Една от тях е „Война“ на Яна Язова /„Българска история“/ от дилогията „Соленият залив“. Първите откъси излизат в списание „Летописи“ в средата на 90-те. Сюжетът се развива на фона на Втората световна война, смъртта на цар Борис ІІІ, бомбардировките над София, нахлуването на Червената армия в България, преврата от 9 септември 1944-а, Народния съд.
Според литературната критика именно „Война“ е единственото произведение в рамките на 50 години, в което истината е представена без идеологически фалшификации и манипулации. Тъкмо поради това ръкописът дълго време остава неизвестен. Както се знае, Съдбата никак не е благосклонна към Люба Тодорова Ганчева, известна като Яна Язова, чиито произведения стават популярни сред читателите едва след вероятно насилствена й смърт през 1974-а.
Люба е родена в Лом на 23 май 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, майка ѝ, Радка Бешикташлиева, е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Люба – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Семейството се установява в София през 1930 година.
В столицата бъдещата писателка завършва „Славянска филология“ в Софийския университет. Старите столичани казвали, че когато Яна ходи по жълтите павета, те въздишат под стъпките й. Заради цвета на косата й, отблъснатият й ухажор Николай Фол я нарича „черно отровно цвете“. Професор Александър Балабанов също се влюбва в нея от пръв поглед и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за момичето – меценат, вдъхновител и прототип е на повечето от героите ѝ. Той я кръщава Яна Язова, а разликата между тях е 33 години. Талантът, хубостта й плюс покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много писатели по онова време. Наричат я „единствената правописна грешка“ на Балабанов. Въпреки че след 1944-а обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор, любовта им не е консумирана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938-а обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба. После Яна се сприятелява с художника маринист Марио Жеков, но Балабанов отново се намесва. Яна ще напише на професора: „Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича“. „Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде“, заплашва я Балабанов. Язова обаче се омъжва през 1943-а за инженер Христо Йорданов, един от директорите на Радио „София“.
След преврата на 9 септември тя трябва да избира – социалистически реализъм или свобода. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа ръкописът на вече приетия й в „Народна култура“ роман е върнат. След трилогията „Балкани“ - „Левски“ /Еретичната идея да сравнява Дякона с Христос й е подсказана от последователи на Петър Дънов. Появата на романа през 1987-а се превръща в най-голямата българска литературна сензация в края на миналия век/, „Бенковски“ и „Шипка“ Яна пише „Соления залив“. Георги Мишев казва за него: „Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд - бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Тепърва ще я оценяваме“. Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства през 1974-а. Тялото ѝ е открито в дома ѝ, като по него има следи от насилие. Досието й е унищожено.
Голяма новина за жилищните и потребителски кредити
Габриел със знаково изказване в САЩ. Стратегическите...
Голяма промяна в рекламата на туризма. Какво направи...
Наши духовници при Митрофанова. Поискаха ключовете
Марко Ван Бастен побесня! Нечувано изказване
Байдън изненада света! Решението за Полша
Вярвате ли? Трансджендър от САЩ зае висш пост в Украй...