Четем „Война“ на Яна Язова

Малко са книгите в литературната ни история, които са обречени на забвение в продължение на повече от половин век. Една от тях е „Война“ на Яна Язова /„Българска история“/ от дилогията „Соленият залив“. Първите откъси излизат в списание „Летописи“ в средата на 90-те. Сюжетът се развива на фона на Втората световна война, смъртта на цар Борис ІІІ, бомбардировките над София, нахлуването на Червената армия в България, преврата от 9 септември 1944-а, Народния съд.

Според литературната критика именно „Война“ е единственото произведение в рамките на 50 години, в което истината е представена без идеологически фалшификации и манипулации. Тъкмо поради това ръкописът дълго време остава неизвестен. Както се знае, Съдбата никак не е благосклонна към Люба Тодорова Ганчева, известна като Яна Язова, чиито произведения стават популярни сред читателите едва след вероятно насилствена й смърт през 1974-а.

Люба е родена в Лом на 23 май 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, майка ѝ, Радка Бешикташлиева, е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Люба – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Семейството се установява в София през 1930 година.

В столицата бъдещата писателка завършва „Славянска филология“ в Софийския университет. Старите столичани казвали, че когато Яна ходи по жълтите павета, те въздишат под стъпките й. Заради цвета на косата й, отблъснатият й ухажор Николай Фол я нарича „черно отровно цвете“. Професор Александър Балабанов също се влюбва в нея от пръв поглед и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за момичето – меценат, вдъхновител и прототип е на повечето от героите ѝ. Той я кръщава Яна Язова, а разликата между тях е 33 години. Талантът, хубостта й плюс покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много писатели по онова време. Наричат я „единствената правописна грешка“ на Балабанов. Въпреки че след 1944-а обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор, любовта им не е консумирана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938-а обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба. После Яна се сприятелява с художника маринист Марио Жеков, но Балабанов отново се намесва. Яна ще напише на професора: „Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича“. „Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде“, заплашва я Балабанов. Язова обаче се омъжва през 1943-а за инженер Христо Йорданов, един от директорите на Радио „София“.

След преврата на 9 септември тя трябва да избира – социалистически реализъм или свобода. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа ръкописът на вече приетия й в „Народна култура“ роман е върнат. След трилогията „Балкани“ - „Левски“  /Еретичната идея да сравнява Дякона с Христос й е подсказана от последователи на Петър Дънов. Появата на романа през 1987-а се превръща в най-голямата българска литературна сензация в края на миналия век/, „Бенковски“ и „Шипка“ Яна пише „Соления залив“. Георги Мишев казва за него: „Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд - бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Тепърва ще я оценяваме“.  Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства през 1974-а. Тялото ѝ е открито в дома ѝ, като по него има следи от насилие. Досието й е унищожено.