Грамадни блокове врачански варовик се превръщат в Пантеон на героите на България
Има места, на които историята стои зад стъкло. В Раювци тя стои под небето.
Сред меките гънки на Еленския Балкан, над водите на язовир „Йовковци“, каменни лица гледат към планината. Войводи, хайдути, революционери, владетели, духовни учители.
Някои ги познаваме още от първите страници на учебниците. Други са почти изчезнали от националната памет. А трети са останали повече в песента и легендата, отколкото в архивите.
Едно малко балканско село постепенно се е превърнало в нещо между музей без покрив, пантеон и съвременен каменен летопис.
Раювци е на около 16 километра от Елена, край язовир „Йовковци“. Днес туристите идват тук най-вече заради Мемориалния комплекс „Вълчан войвода“ и Раювския кромлех – внушителен съвременен каменен кръг, изграден от огромни блокове и често наричан „Българския Стоунхендж“. Върху камъните са издълбани мисли и послания на известни личности от българската история. Кромлехът е изграден през 2017 г. по подобие на древните мегалитни съоръжения, но самият той не е археологически паметник.
Но каменният кръг е само началото на необикновената каменна история на Раювци. С годините мястото се превръща в истинска галерия под открито небе. Само към 2024 г. тук вече са създадени над 150 монументални произведения от врачански варовик, а колекцията продължава да расте.
Всичко започва с Вълчан войвода
Над всичко сякаш стои един човек. Или по-точно – една легенда.
На Вълчова поляна през 2015 г. е открит монументът на Вълчан войвода, дело на скулпторите Димо Бойчев и Владо Мъников. Огромната фигура е от бял камък, а мястото не е избрано случайно – народната памет свързва именно този край с последните години от хайдушкия път на прочутия войвода.
Около Вълчан истината и легендата отдавна са се оплели в толкова здрава тъкан, че трудно могат да бъдат разделени. Историческите сведения за живота му са противоречиви, а фолклорът му приписва приключения, достойни за балкански Робин Худ – разбити хазни, скрити съкровища, тайни пещери, помощ за бедните и огромно богатство, предназначено за свободата на България.
По-сигурната нишка отвежда към началото на XIX век. След провала на Странджанския заговор през 1810 г. преданията и местните исторически сведения го отвеждат в Еленския Балкан. Именно оттук тръгва и силната връзка между името му и Раювци.
И затова паметникът му тук изглежда почти естествен. Вълчан не е затворен в градски площад между автомобили и светофари. Зад гърба му е Балканът. Пред него-просторът. А наоколо са лицата на онези, които идват след него.
После войводите започват да излизат от камъка
От края на второто десетилетие на XXI век Раювци започва да събира скулптори от цялата страна. Фондация „Звезди под звездите“ организира пленери, а огромните блокове врачански варовик постепенно се превръщат в Пантеон на българските войводи.
Към 2021 г. само образите на поборници за свобода вече са 42. Там могат да се видят Панайот Хитов, капитан Петко войвода, Филип Тотю, Бачо Киро, Индже войвода, Жельо войвода, Момчил войвода, Георги Мамарчев, Васил Петлешков, Сидер войвода, Таньо войвода, Дельо хайдутин, Чавдар войвода, Румена войвода, Донка, Кера, Янка, Рада и други. По-късни сведения за комплекса посочват още Хаджи Димитър, Христо Ботев, Радан и редица по-малко познати фигури.
Жените, които водели чети
Сред най-интересните каменни образи са тези на жените войводи.
Донка войвода например е изваяна от Стефан Стефанов. Самият скулптор разказва пред БТА колко трудно е да бъде намерен балансът между женствеността на лицето и твърдостта на човек, заставал начело на въоръжена чета
Още по-загадъчни са Боряна и Кера войвода.
За Боряна сведенията са толкова оскъдни, че при създаването на скулптурата художничката Олга Йорданова разполага основно с две народни песни. Няма фотография, няма сигурен портрет. Камъкът трябва да получи лице на жена, чиито черти историята не е запазила.
При Кера войвода задачата е подобна. Преданието разказва, че след убийството на годеника си тя събрала женска чета в Странджа. Но как е изглеждала? Никой не знае. И така скулпторът е принуден не просто да копира историята, а да я доизмисли внимателно – без да предава характера й.
Момчил, Раковски и Миткалото получават втори живот
Един от образите в ранните пленери е Момчил войвода – средновековният владетел и воин, около когото също се натрупват легенди. Неговото присъствие разширява идеята на комплекса назад във времето – отвъд хайдутството и Възраждането.
Особено място заема Георги Сава Раковски. Неговата скулптура е сред най-внушителните в пантеона. За създаването й авторите първо моделират главата от глина, след което пренасят формата в камък. Така човекът, който подрежда революцията първо като идея, а после като организация, символично застава начело на каменната дружина.
Наблизо се издига и над триметровият Матей Преображенски-Миткалото – монахът, революционерът, книжовникът и близък съратник на Левски. Дори прякорът му звучи сякаш създаден за Балкана – човек, който непрекъснато „митка“, обикаля, носи книги, идеи и революция.
В Раювци тези фигури не са подредени по начина, по който сме свикнали да ги виждаме в музей. Те са навън, между трева, вятър и дървета. И точно това им придава странно усещане за движение – сякаш четата просто е спряла за малко.
До войводите застават ханове и царе
С времето проектът излиза извън рамките на хайдушката епоха.
Появява се Алея на българските владетели. Сред първите изваяни са хан Крум, хан Омуртаг и цар Симеон, а проектът се разраства като пантеон на войводи, ханове и царе.
Идеята вече е далеч по-мащабна – не отделен паметник, а своеобразна разходка през столетията.
При едно завъртане на глава посетителят може да попадне от Средновековието във Възраждането, а след няколко крачки – в съвсем друга духовна традиция.
А камъните? Те не са праисторически
И тук идва най-фотографираното място – огромният каменен кръг.
Раювският кромлех често е рекламиран като „Българския Стоунхендж“. Приличието е очевидно – грамадни каменни блокове, подредени в кръг, някои свързани с хоризонтални плочи.
Само че има една важна подробност: това не е древно тракийско светилище и не е археологическа находка.
Кромлехът е съвременна конструкция, изградена по подобие на древните каменни съоръжения. В туристическата стратегия на община Елена той и паметникът на Вълчан войвода са посочени като обекти, изградени след 2015 г.,
Повече от 4000 букви в скалата
По грамадните блокове са издълбани хиляди букви, знаци, символи и мисли. Скулпторът Атанас Стоянов е издялал над 4000 от тях. Сред посланията са думи, свързвани с цар Борис III, Петър Дънов, Слава Севрюкова, Преподобна Стойна, дядо Влайчо, Вера Кочовска, Ванга, Стоян Михайловски и други.
Така кромлехът е по-малко копие на Стоунхендж и повече каменна библиотека.
Човек влиза в кръга и започва да чете.
Едни думи звучат мъдро. Други – мистично. Трети те карат да спориш с тях. Но това е част от чара на мястото: Раювци не предлага една единствена версия на България. То наслагва върху една поляна история, фолклор, патриотизъм, изкуство, вяра и легенда.
Селото също има своя легенда
Дори името Раювци има свой разказ.
Според местната история след падането на Търново в Еленския Балкан търсят убежище боляри, книжовни хора и българи, които искат да стоят далеч от османската власт. Преданието свързва основаването на селото с Райо Иванов – човек, който наказал местен властник и след дълги скитания се заселил в този край. От неговото име според разказа дошло и Раювци. В района се споменават още стар римски път, хайдушки пещери и множество местности, около които народната памет е натрупала истории за Вълчан войвода и неговите хора.
Може би най-точното определение за Раювци е дадено още в първите години на скулптурните пленери – „учебник на открито“.
Само че това е учебник без последна страница.
Привечер белият варовик започва да променя цвета си. Язовирът потъмнява. Сенките на камъните се удължават. Вълчан войвода продължава да гледа от поляната, а около него стражата става все по-многобройна.
