Вен­цис­лав Вен­ков чо­век на кон­сен­су­са и об­щи­те ре­ше­ния

• Да го­во­рим по-мал­ко и да чу­ем хо­ра­та, е прин­ци­път на кан­ди­да­та от "БСП за Бъл­га­рия" за кмет на Шу­мен

Той е жур­на­лист с вну­ши­те­лен опит - по­ве­че от 20 го­ди­ни. 15 го­ди­ни е во­дил пре­да­ва­ния на жи­во в ефи­ра на мес­т­ни се­ве­ро­из­точ­ни те­ле­ви­зии, бил е об­лас­тен уп­ра­ви­тел, но­си­тел е на мно­го наг­ра­ди. Днес е кан­ди­дат за кмет на град Шу­мен от "БСП за Бъл­га­рия". Из­к­лю­чи­тел­но скро­мен и вни­ма­те­лен, той пред­ла­га да во­дим не­фор­мал­но пред­с­то­я­щия раз­го­вор. Каз­ва, че в се­ме­ен план се чув­с­т­ва ус­пял - има прек­рас­ни две де­ца и съп­ру­га. Се­бе си оп­ре­де­ля ка­то шу­ме­нец, кой­то е пре­ка­рал це­лия си съз­на­те­лен жи­вот в гра­да:

"Всич­ко, ко­е­то е ста­на­ло в Шу­мен, е ми­на­ло пред очи­те ми"

За Шу­мен го­во­ри с ис­к­ре­на обич - "Гра­дът е уни­ка­лен - има по­ве­че ис­то­рия и кул­ту­ра, от­кол­ко­то мо­жем да по­не­сем, ше­гу­ва се Вен­ков - тук са се слу­чи­ли тол­ко­ва мно­го не­ща за пър­ви път, а днес на те­ри­то­ри­я­та на гра­да за­ед­но и мир­но жи­ве­ят раз­лич­ни ре­ли­гии".

"Афек­ти­ра ме, че се взи­мат ре­ше­ния в име­то на хо­ра­та, без да се пи­тат хо­ра­та"

Вен­ци, как­то го на­ри­чат ко­ле­ги­те и при­я­те­ли­те му, оп­ре­де­ля се­бе си ка­то ре­а­лист. Но в раз­го­вор зву­чи из­к­лю­чи­тел­но по­зи­ти­вен - как­то в жи­тейс­ки план, та­ка и в про­фе­си­о­на­лен, за бъ­де­ще­то на род­ния си град. С ра­зо­ча­ро­ва­ние оба­че го­во­ри за оно­ва, ко­е­то най-мно­го не одоб­ря­ва в при­йо­ми­те на се­гаш­но­то уп­рав­ле­ние на об­щи­на Шу­мен - че се взи­мат ре­ше­ния без да се пи­тат хо­ра­та. 

"Смя­там, че в ра­ни­ца­та на все­ки жур­на­лист стои кмет­с­ки­ят же­зъл"

След три­де­се­та­та си го­ди­на Вен­ци за­поч­ва да се за­ни­ма­ва с жур­на­лис­ти­ка... и та­ка до днес.

"В сво­бод­но­то си вре­ме съм ску­чен - мно­го оби­чам да че­та"

Вен­ци каз­ва, че оби­ча да че­те ис­то­ри­чес­ка ли­те­ра­ту­ра, но се връ­ща и до дет­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра. Лю­бов­та му към кни­ги­те е го­ля­ма - от­бе­ляз­ва, че по­ня­ко­га че­те до три-че­ти­ри про­из­ве­де­ния па­ра­лел­но.

"Кон­сен­су­сен чо­век съм - тър­ся ви­на­ги об­що­то ре­ше­ние. Не съм дик­та­тор - не ис­кам да на­ла­гам соб­с­т­ве­ни ре­ше­ния. Кол­ко­то по­ве­че хо­ра взи­мат ре­ше­ни­е­то, тол­ко­ва по-доб­ре"

Той се оп­ре­де­ля ка­то един чо­век на 62 го­ди­ни, кой­то е ви­дял дос­та не­ща и смя­та, че мо­же да пред­ло­жи на хо­ра­та доб­ри ре­ше­ния, без да ги на­ла­га си­ло­во.

Кан­ди­да­тът за гра­до­на­чал­ник на ле­ви­ца­та каз­ва, че пър­во­то не­що, с ко­е­то ще се зах­ва­не ка­то гра­до­на­чал­ник е да про­ве­ри с еки­па си фи­нан­си­те на об­щи­на­та - да­ли има не­из­пъл­не­ни за­дъл­же­ния, смет­ки, до­го­во­ри - "за да зна­ем с как­во раз­по­ла­га­ме в края на го­ди­на­та и как­во мо­жем да пред­ло­жим на хо­ра­та".

"За­ло­жил съм един прин­цип в моя екип: "Да си зат­во­рим ус­та­та и да си от­во­рим уши­те - да го­во­рим по-мал­ко и да чу­ем хо­ра­та"

За пре­жи­вя­но­то в кам­па­ни­я­та Вен­ци пра­ви дъл­га па­у­за, сни­ша­ва гла­са си и от­каз­ва да го­во­ри от­ри­ца­тел­но за опо­нен­ти­те си. Каз­ва с ра­зо­ча­ро­ва­ние оба­че, че има мно­го хо­ра, ко­и­то обе­ща­ват всич­ко на всич­ки, ко­е­то "не е чес­т­но".

И в края на ед­на не­ле­ка кам­па­ния Вен­цис­лав Вен­ков не гу­би за­ря­да си: "Ус­мих­не­те се - жи­во­тът про­дъл­жа­ва и след из­бо­ри­те!"