Вторник,

Земеделската земя е актив убежище по време на кризи

От: Даниела Денева -
885
Земеделската земя е актив убежище по време на кризи
A
A
A

Поскъпват ли земеделските земи по време на криза, как да се подпомогне агросекторът в тежка ситуация, каквато имаме в момента и какви са коментарите за промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. На тези и други въпроси отговаря пред "Стандарт" Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

 

  • Управляващите трябва да припознаят представителните НПО за свои партньори
  • 15 години БАСЗЗ защитава правата и интересите на членовете си
  • В момент на несигурност МЗм можеше да създаде кризисна група с всички участници в продоволствената верига
  • С готвената промяна в ЗСПЗЗ се прокарват лобистки интереси, казва Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Господин Стайков, как ще коментирате решението на държавата да изкупи зърно за резерва?

- Сигурността, здравето, благосъстоянието и продоволствената осигуреност на населението трябва да са приоритет за всяко правителство. От тази гледна точка общественият интерес е водещ. Друг е въпросът по какъв начин, с какви средства и техники той се защитава.

По принцип основно правило за успех при интервенция на държавата, особено при борсово търгувани суровини и стоки, каквито са зърнените, е да се направи максимално бързо и без излишен шум. От 1997 г. до днес има редица подобни примери с преструктурирането и управлението на външния дълг на България, на държавният резерв и други, част от тях положителни, други не толкова.

В случая виждаме точно обратното. Информация се изливаше от най-различни източници, което доведе до масови интерпретации и възможност за спекула. Износът не бе забранен, но бе затруднен и максимално удължен под формата на проверки. В момент, когато производителите трябва да продадат остатъците от старата реколта в очакване на новата и със средствата да платят вноски по заемите, заплати, осигуровки, семена, торове и препарати.

В такъв момент на несигурност и опасения за продоволствената осигуреност, МЗм можеше да създаде работна/кризисна група по темата. Аз бих включил всички в продоволствената верига - собственици на земи, зърнопроизводители, производители на картофи, ориз и брашно, търговци. С участието на тези неправителствени организации, екипът и експертите на МЗм можеха да намерят работещи решения, гарантиращи обществения интерес през призмата на оцеляването на земеделските участници в продоволствената верига.

- Какви са прогнозите Ви - ще има ли още поскъпване на нивите?

- Земеделската земя е ограничен природен ресурс, от който зависи продоволствената сигурност на населението. Цените й са стабилни, а рентите и наемите са функция от стойността й. При пазарни отношения на свободен пазар нивата се определят от търсенето и предлагането. Там, където има  благоприятни фактори, като плодородна почва, напояване, конкуренция между земеделски производители и арендатори, ще има повишение и обратното. Във втория брой на "Алманах за земята", периодичното издание на БАСЗЗ, през декември 2021 г. публикувахме статистическа информация по данни на сдружението.

От друга страна земеделската земя е актив убежище по време на кризи. Тя има ниска (обратна) корелация спрямо основните класове инвестиционни активи.

- Какво още трябва да се направи, за да се развива този стратегически сектор, особено в тежка ситуация като сегашната?

- Основното е законодателната и изпълнителната власт да припознаят представителните НПО от земеделския бранш за свои партньори. Да открият обществената полза от работата в екип и да се възползват от експертността им. Да се спре с политиките "разделяй и владей". На базата на прогнозиране и планиране да се пристъпи към програмно управление в земеделието. Да се начертаят краткосрочни, средносрочни и дългосрочни политики и да се стартира изпълнението им. Постави ли се здравият фундамент, решенията ще дойдат.

Изминаха първите 100 дни на правителството. Нормално е браншът да очаква реални действия, съгласувани с него по основните проблеми и да изисква повече.

- БАСЗЗ публикува официално становище на 11 март 2022 г. относно Проект на Решение на МС за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), публикуван на портала за обществени консултации на 04.03.2022 г. Бихте ли разказали повече?

- БАСЗЗ бе изненадана от публикувания по такъв начин за обществено обсъждане ЗИД на ЗСПЗЗ без предварително съгласуване с бранша, само броени дни след срещата между ръководствата на асоциацията и БСК с д-р Иванов и екипа му. Със становището си БАСЗЗ категорично се противопостави на предложения ЗИД на ЗСПЗЗ. Сдружението смята, че с така предложената част от зaконопроекта ще се възобновят масовите злоупотреби с фалшиви договори за отдаване под наем и аренда на земеделска земя. Застрашават се правата на собствениците и дребните ползватели на земеделска земя. Предпоставя се риск от корупционни практики. Ще се създаде допълнителен хаос в поземлените отношения и ще затрудни възможността за комасирано ползване на земеделските земи. Демонстрира желание на държавни органи, каквито са специализираните структури в системата на МЗм, да абдикират от ролята си да осъществяват контрол.

Очевидно се прокарват лобистки интереси. В средносрочен аспект ще доведат до последици, несъвместими с принципите на правовата държава (доколкото способстват за злоупотреби спрямо право на собственост и фиктивни облигационни отношения с цел получаване на европейски субсидии) и биха били основание за преустановяване на достъп до европейски средства за България. В допълнение към гореизложените пороци на предложените законодателни промени БАСЗЗ обръща внимание и на следните аргументи: Разпоредбите на чл.36б, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ, както и разпоредбите на чл.4а и 4б от същия закон, бяха въведени през 2018 г. като механизъм за противодействие на масова практика по регистрация на фалшиви договори за ползване на земеделски земи през 2017 г. с цел получаване на европейски субсидии.

Именно поради зависимостта на правото на подпомагане от наличието на правно основание за ползването на земята и стремежа за ползване на повече площи, през 2017 г. получи разпространение схема за контрол на ползването чрез отдаването под наем на чужди имоти, без знанието и съгласието на собствениците им, а често и в ущърб на добросъвестни малки ползватели, което предизвика масови протести на земеделски стопани. Като противодействие законодателят предприе коментираните изменения и допълнения, с които се повишават правните гаранции против описаните практики за неправомерен достъп до "заграбване" на земеделски земи чрез формално допустими правни средства.

Сега, с предложената проекторазпоредба на пар. 1 от ЗИД на ЗСПЗЗ, на практика се цели обезсилване на въведената през 2018 г. система от правни и институционални гаранции, като се отменя фазата на институционален контрол по законосъобразност, осъществяван от специализираните областни и общински структури към МЗм. В мотивите към ЗИД на ЗСПЗЗ, в частта, обуславяща отмяната на чл. 36б, ал. 6, основната аргументация е свързана с обезпечаването на процеса по предоставяне на европейски субсидии във връзка с имотите, включени в споразумения за ползване по чл.37 от закона. ЗСПЗЗ урежда обществените отношения във връзка със собствеността и ползването на земеделските земи, а не начините и механизмите за получаване на европейско финансиране. За тази част има други закони и подзаконова нормативна уредба.

Обръщаме внимание и на обстоятелството, че в нарушение на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, в мотивите към ЗИД на ЗСПЗЗ не са посочени аргументи за наличие на "изключителни случаи", обуславящи налагането на минималния (14-дневен) срок за обществени консултации, вместо задължителните по закон 30 дни. От тук става категорично ясно, че текстовете на пар. 1 и 2 от въпросния ЗИД на ЗСПЗЗ нямат място в него и че тяхното вмъкване преследва цели, които са чужди на идеята за защита на обществения интерес. ЗИД на ЗСПЗЗ е повод да препотвърдим необходимостта от цялостно преразглеждане на действащите правила за управление на поземлените отношения, преосмисляне на механизма на споразуменията за ползване на земеделски земи по чл.37в от ЗСПЗЗ и отмяна на режима на т. нар. "бели петна". Те са доведени до положение, при което в нарушение на основни правни институти и Конституцията на България и с цел усвояване на субсидии, правото на собственост и наличието на валиден договор между собственик и ползвател са се превърнали в "досадна подробност" от второстепенно значение. Целият текст на становището може да прочетете на сайта на БАСЗЗ - baszz.net.

- През 2022 г. БАСЗЗ има 15-годишнина. Много или малко време е това?

- През тези години се учехме, развивахме и помъдрявахме, развивайки поземлените отношения, защитавайки правата и интересите на членовете ни. В процеса на израстване вече почти всички наши членове са и успешни земеделски производители. Утвърдихме се като разпознаваема и уважавана НПО, заемайки винаги национално отговорни позиции.

Станахме членове на Европейската организация на собствениците на земи (ЕЛО) и на Българска стопанска камара (БСК). От 2021 г. издаваме и периодично издание на БАСЗЗ - "Алманах за земята". Преценихме, че асоциация като нашата има нужда и от своя трибуна, в която могат да се открият официалните позиции на сдружението, интервюта, анализи, полезна информация, срокове. Трибуна, отворена към законодателната и изпълнителната власт, неправителствения сектор, науката. Трибуна, която да стане настолно четиво за всеки собственик и земеделец. Горд съм с постигнатото, с екипа и членовете на БАСЗЗ.


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички