Череши, кайсии и пшеница пострадаха най-много
Поройните дъждове и градушките удариха реколтата. Това ще доведе до скок на цените на плодовете и пшеницата, казват производители. Влагата увеличи и болестите по зеленчуците, заради което се налага повече пръскане с препарати. Така себестойността скача и удря по джоба фермерите.
Череши и кайсии пострадаха най-много от лошото време. В Силистра са напълно унищожени 70 декара овошки след последната градушка.
Черешите, които хранят Кюстендил, тази година са помлени. Няма ги хладилните камиони, които преди изнасяха хиляди тонове за Русия. Евтиният гръцки внос ни убива, оплакват се производители. Щети за милиони са нанесли дъждовете и върху масивите с пшеница в Добруджа, алармира шефът на областната дирекция "Земеделие" в Добрич Зия Халил.
За Кюстендил черешата е като политиката
Помолили един мъдрец да обясни каква е целта на човешкия живот. Той отвърнал лаконично, че не може. Тогава го попитали какъв е смисълът да се живее. Отговорът бил, че не знае. Питащите поискали да знаят какво все пак знае за живота. Мъдрецът се усмихнал и отговорил: "В живота не са толкова важни целта и смисълът му. Главното е да усещате вкуса му". И за да го разберат, допълнил с въпрос: "Нали е по-добре да ядете черешите, отколкото да разсъждавате за тях?" Тази притча припомнят производители на череши в Кюстендилския край. Заради черешовите дървета наричат региона овощната градина на България. По груба статистика в област Кюстендил ежегодно се произвеждат между 5 и 8 хиляди тона череши. Насажденията са между 16 и 18 хиляди декара и постоянно се увеличават. Приходите от черешовата реколта са между 7 до 10 млн. лева годишно.
Каквито са ни държавата и политиците, такива са и черешите, мърморят кюстендилци. Тази година надеждите им са попарени за добри печалби от градините. Топлата зима, дъждовете и градушките удариха реколтата. В пунктовете се предава плод само за преработка. Изкупуват 2-3 фирми монополисти. "Имаше и румънски търговци, бяха дошли на борсата в Първенец, но с бусове, а не с хладилни камиони, както когато българските череши се изнасят за Русия". Така започва разказа си един от хората, посветили се на черешите. Наследил градина от предците си, Иван постепенно увеличава броя на овошките. Масивът му се простира между няколко села. И понеже заложил всичко на черешата, а тя не се отплаща, решил да изневери на крехкия плод със сливи. Иван е недоволен от ниската изкупна цена. "Започна се с 60 ст. за килограм. Отпреди ден за по-късно узрелите череши вече се плаща с 30 ст. повече, но и това е малко. Само на берачите плащаме 30 ст. за килограм плод", обяснява стопанинът. Иначе никой не искал да се захваща. Сега наемат предимно роми и пенсионери.
Преди години много хора в Кюстендил си вземаха отпуска от работа, за да изкарат някой лев през кампанията. Сега обаче това не се случва. "Като се разплатим с берачите и пресметнем другите разходи, излиза, че за да отглеждаме череши трябва да имаме други доходи, за да дотираме сами производството", казва стопанинът. И твърди, че производителите в Гърция взимат 7 евро субсидия за всяко засадено черешово дърво, независимо от реколтата. Това им покрива по-голямата част от разходите и изкупната цена не ги вълнува. Гръцките череши също подбиват пазара у нас. Очакванията са в началото на юли цените да паднат до 1,00 - 1,10 лв. за кг, но ако не загният или не ги удари градушка. Затова се налага, докато се чака зреенето, непрекъснато да се пръска.
"У нас никой не мисли за овощарите. Гледат да се удовлетворяват исканията на зърнопроизводителите и животновъдите, а овощарството е последна грижа. Не можем да си позволим да наемем хора, защото няма с какво да им плащаме. Двамата с брат ми вършим всичко сами. Сега той пръска, коси. Аз съм на масива от февруари. Налагало ми се е по цял ден да копая. Всичко друго съм оставил, често окопавам на ръка", разказва Иван. Според него субсидиите са подигравка. Тази пролет им дали по 5 ст. за литър гориво, но той и не кандидатствал, защото не виждал смисъл.
Искал да наеме берачи от Вършец. Надявал се, че ще може да настани в сградата на старо селско училище около 50 човека, но то се оказало в много лошо състояние. Скоро научил, че на черешопроизводителите в Испания властите помагат за всичко. Стопаните заявяват в бюрото по труда нужните им работници и оттам ги изпращат. Работодателят поема възнагражденията за месец, а после те отново се връщат в службата като безработни. "У нас може да изпратят само хора, които ще съсипят стоката, нехаещи за работата и постоянно изнервени от мизерията", казва Иван.
Миналата година производителите били принудени да продадат черешите по 35-40 ст. за кг. Дали за мармалад заради липса на берачи. Стопанин с черешова градина в Пловдивско също се оплакал, че не може да намери берачи. Канил католици от Раковски, опитал да събере бригада в Стамболийски, но хората отказвали. Опитите да се направи сдружение на черешопроизводителите също не успявали, защото все се намирал някой, който подхождал с корист. Хубав е вкусът на черешите, но не и когато се разсъждава тях, спомня си притчата Иван.
Стопаните на по-малко овощни дръвчета предпочитат да продават стоката си сами. По пазарите, на сергия пред къщите по селата взимат по 2 лв. за килограм. Ако ги дадат на прекупвачи, те си слагали печалба от 1-1,5 лв.
Жандармеристи пазят градините
В сезона на черешите в Кюстендилско се води истинска война с апашите. Преди време заради кражба в масивите даже беше убит човек. Затова властите вземат сериозни мерки за опазване на реколтата. Освен полицаи и служители на Гранична полиция в охраната се включват и жандармеристи. Изкупвателните пунктове са със 120 по-малко от друга година заради по-слабата реколта. Полицейските коли патрулират денонощно. От община Кюстендил са с намерение да монтират и камери за видеонаблюдение на черешовите градини. По програмата "Сигурност" в областта бяха назначени като охранители по селата 180 човека, които досега са били без работа. Спецчастите ще останат в региона до 20 юли, когато ще приключи кампанията по черешобера.
Искат сертификат заради помощи
Производители опитват да получат подпомагане и по Схемата за подобряване на качеството на пресните плодове и зеленчуци, произвеждани в България, която се финансира от Държавен фонд "Земеделие". До момента в ОДБХ-Кюстендил са заявени за сертифициране 1767 декара площи с череши. Те са в селата с по-големи масиви - Шишковци, Соволяно, Таваличево, Коняво, с. Горна Гращица, с. Горна Козница, Лиляч, Четирци и няколко други. Общо 70 са подадените заявления за череши от производители и вече са издадени 31 сертификата за окачествяване на череши за 40,96 тона продукция.
Пороите обрулиха кайсиите край Дунав
Напълно унищожени са 70 декара от експерименталната градина на опитната станция по кайсията в Силистра. Дръвчетата са останали без плод след последната градушка в края на май, уточни директорът на националната развойна база Люляна Иванова.
Експертите признават, че тази година няма да е от най-добрите за овощарите от крайдунавска Добруджа. През март слани унищожиха близо една трета от ранните сортове цъфнали дръвчета в кайсиевите градини на общините Тутракан и Силистра. Два месеца по-късно летни бури и градушки, изсипали се през май, удариха за втори път масивите с трайните насаждения край брега на Дунав. От опитната станция в Силистра още не могат да прогнозират каква ще е реколтата през тази година. Прогнозите са, че средните добиви от декар ще стигнат 550 кг, но сезонът на брането е още в началото си и за окончателни резултати е рано да се говори. В крайдунавска Добруджа се отглеждат близо 30 000 декара кайсии. Засетите с ароматните овошки площи са се увеличили през последните няколко години със 7%.
В опитната станция по кайсиите, където се отглеждат 500 сорта от слънчевите плодове, тази година експериментират и два нови български - Дръстър и Истър. Специалистите твърдят, че става дума за плодове, които ще са изключително издръжливи при транспортиране и много вкусни. Техните характеристики са пазарно ориентирани и пригодени за експорт. Специалистите съветват стопаните да обновяват масивите си, като заложат и на новите високопродуктивни и ориентирани към търговската мрежа български сортове.
Житото с щети за милиони
Щети за милиони са нанесли дъждовете върху масивите с пшеница в Добруджа. Това коментира директорът на областната дирекция "Земеделие" в Добрич Зия Халил. "Имаме множество подадени заявления и извършваме огледи по места. Едва след като приключим, ще можем кажем за какви загуби става дума. Истината е, че има засегнати от валежите както пролетници - слънчоглед и царевица, така и есенници - пшеница, рапица и ечемик", каза Халил.
Има полягания на пшениците заради дъждовете в последните месец и половина, съобщи директорът на Добруджански земеделски институт доц. д-р Иван Киряков. "В години с много валежи посевите имат силен растеж и това води до полягане. Прави впечатление, че повечето от сортовете на чуждата селекция не са полегнали. Причините са, че сортовете на ДЗИ и на българската селекция са по-скоро степен тип, отколкото това, което се селектира в Европа, където има влажна пролет и влажно лято. Колкото и да казват за сортове от чуждата селекция, че са ранни, те се равняват на нашите късни сортове. Убеден съм, че тази година много чуждестранни сортове - френски, американски, ще бият по добив нашите или поне ще бъдат на същото ниво", каза доц. Киряков. Той заяви, че проблемите на земеделците тази година са предимно от появата на жълтата ръжда, като се е наложило вместо традиционното пръскане с фунгициди два пъти, фермерите да го направят по 4-5 пъти. Тепърва ще се види ще доведе ли до проблеми друго заболяване - фузариозата.
Според доц. Киряков при защитените от болести посеви и там, където не са паднали обилни валежи, добивите ще са на нива от миналата година - между 650 и 800 кг от декар.
В Добричкия регион обаче валежите са около 70 л/кв. м и имаше на доста места и градушки.
Самите стопани пък не смеят да прогнозират нищо и казват, че докато не приберат реколтата в хамбарите, не дават гаранция за добива. Най-големи са притесненията на земеделците относно качеството на зърното именно заради валежите и създадената среда за развитието на заболяванията по културите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
