- Работодателите предлагат максималният праг да се коригира по швейцарското правило като пенсиите
- Бизнесът: Няма обективни критерии за 710 лв. минимална заплата. Фирмите не искат да плащат болнични 3 дни
Вдигането на осигуровките, което се предвижда в бюджет 2022, се оказа най-спорната тема в проекта на финансовия министър Асен Василев.
Според него от 1 април 2022 г. максималният осигурителен доход се увеличава от 3000 на 3400 лева, като промяната засяга хората с по-високи заплати, например работещите в IT сектора. Минималният осигурителен доход на тютюнопроизводителите и земеделските стопани се увеличава от 420 на 710 лева, т.е. ще скочи с 290 лв., като се приравнява с минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, който се повишава като минималната заплата от 650 на 710 лева.
"Има значително увеличение на средната работна заплата. Максималният осигурителен доход и минималната работна заплата трябва да се движат в тандем със средната заплата", обясни Асен Василев при представянето на проекта, който се очаква да бъде внесен в Народното събрание на 31 януари. По думите му, вдигането на максималния осигурителен доход е било обсъдено на срещи с компании от сектора на информационните технологии. "Компании, които произвеждат продукт, нямат нищо против. Компаниите, които работят на ишлеме, имат против. Истината е, че България няма как да стане богата държава, ако се занимаваме само с аутсорсинг и даваме ниски работни заплати", посочи Асен Василев. Вдигането на максималния осигурителен праг на 3400 лв. означава, че хората с високи доходи ще плащат по 55 лева повече на месец за осигуровки към държавата. Което пък ще намали заплатите им с тази сума. Работодателите също ще трябва да плащат с близо 75 лева повече в хазната.
При земеделците увеличението е още по-голямо - в момента за осигуровки без общо заболяване и майчинство те внасят 27,8% от 420 лева, или 116,76 лв. Ако прагът се вдигне на 710 лв., ще дължат 197,38 лв., или с около 80 лева повече.
Няколко часа след представянето на бюджета от финансовият министър, дойде и реакцията от IT сектора. От Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) коментираха, че с тях не е съгласувано увеличението на максималният осигурителен праг. От асоциацията са засегнати и от думите на вицепремиера, с които дружествата от софтуерния бранш се противопоставят едно на друго.
След това и седемте браншови организации в сектора - AIBEST, БАИТ, БАСКОМ, БЕСКО, ИКТ Клъстер и БРАИТ, излязоха с отворено писмо до отговорните представители на изпълнителната и законодателната власт, в което заявяват че са твърдо против заложеното в рамката на бюджета за 2022 г. увеличение на максималния осигурителен праг от 1 април 2022 г. "До този момент не сме потърсени и не сме участвали в разговори с Министерство на финансите. Смятаме, че анонсираното повишаване на максималния осигурителен праг, за пореден път без никакъв диалог с най-засегнатите индустрии, представлява отказ от първоначално заявените позиции. Високотехнологичният сектор в България е един от малкото, работещи изцяло на светло и предлагащи заплати в пъти над средните за страната. Готови сме като отговорни бизнес асоциации да работим заедно с правителството за позиционирането на България като дестинация за висококачествени услуги, иновации и предприемачество и да продължаваме да привличаме инвеститори с прогнозируема и дългосрочна данъчна и осигурителна политика. Надяваме се на срещите в близките дни да постигнем съгласие по темата, уважавайки всички страни и стъпвайки на факти и финансови разчети", се казва в писмото.
Агросекторът също остро се възпротиви на готвеното увеличение. По-високите осигуровки ще засегнат сериозно малките земеделски производители и ще увеличат сивия сектор, категорични са представителите на браншовите организации. "Големите и средни производители на плодове няма да бъдат ощетени от промените, но при малките може да се появи невъзможност да продължат да съществуват като земеделски стопани, още повече на фона на увеличените разходи за производство", коментира председателят на Съюза на дунавските овощари Николай Колев пред Агри.бг.
На същото мнение е и колегата му от Българска асоциация "Биопродукти" Албена Симеонова. "Това е неприемливо и ще унищожи дребния земеделски производител! Ще предприемем действия за среща както между секторите, така и с финансовия министър", заяви Симеонова.
Осигурителния праг за земеделските стопани - физически лица, регистрирани по реда на Наредба No3/1999г., да бъде не повече от 50% от размера на минималната заплата, или 355 лв. при минимална заплата от 710 лв. за 2022 г., искат от Национална биологична асоциация (НБА) с председател Слави Трифонов в писмо до премиера и министрите на земеделието, финансите, труда и социалната политика и други. Изчисленията на НБА показват, че при досегашния минимален осигурителен доход земеделците имат годишно около 3 360 лв. разходи по тази линия, които и към момента са непосилни за много от тях.
Работодателските организации също не са съгласни с вдигането на максималния осигурителен праг, както и със записаната в проекта за бюджет 2022 г. минимална работна заплата от 710 лева /в момента е 650 лв./
В сряда Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ излезе с предложение максималният осигурителен праг, вместо да се вдига административно, да се коригира по швейцарското правило като пенсиите. Това означава той да бъде повишен не от 1 април, а от 1 юли с 6,1% до 3183 лв. Според АИКБ административното увеличение на минималната работна заплата /МРЗ/ е необосновано в период на икономическа криза, а увеличението на обезщетението за майчинство на 710 лв. през втората година демотивира майките да се върнат на работа. Същият ефект оказва и увеличаването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица от 12 на 15 лв.
Според шефа на БСК Добри Митрев, вдигането на МРЗ трябва да става при ясни, обективни критерии. А според разчетите на камарата, реалното увеличение на МРЗ е под 700 лева. "МРЗ не е със социална функция, а е отражение на положения труд. Ако имаме повишение на качеството на труда и производителността, никой работодател няма да чака държавата да му каже да вдигне заплатата, а ще го направи", посочи Добри Митрев.
От БТПП пък поставят въпроса за продължаващата тежест за бизнеса в заплащането на първите три дни болнични. Тази мярка беше временна само за 2010 г. и оттогава вече за 12-та поредна година се планира продължаване на действието й. В тази връзка членовете на БТПП настояват на първо време да бъде възстановен стария режим, при който работодателите плащат само първия ден, а впоследствие това неадекватно задължение въобще да отпадне и да се поеме от съответните фондове, е коментарът на шефа на Палатата Цветан Симеонов. От БТПП казват, че остава открит и въпросът за премахване на тавана на пенсиите. Междувременно от финансовото министерство обявиха, че Асен Василев е заразен с ковид и ще продължи подготовката на бюджета дистанционно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
