Четвъртък,

Митрев: Договорихме с премиера 50% таван на компенсациите за тока

От: Даниела Денева -
Митрев: Договорихме с премиера 50% таван на компенсациите за тока
A
A
A

 

  • Започнахме разговори за обезщетение на бизнеса и за скъпия газ
  • У нас 80% от търгуваната енергия минава през платформата "Ден напред", в ЕС е обратно
  • За увеличението на възнагражденията трябва да има обективни критерии
  • Политическите и икономическите въпроси за Северна Македония да вървят неразделно
  • На този етап работодателите не могат да понесат 710 лв. минимална заплата и 3400 максимален осигурителен доход, казва Добри Митрев, председател на УС на БСК в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Господин Митрев, за вторник беше насрочена среща на работодателските организации с премиера за компенсациите за високата цена на тока. Какви са резултатите?

- Срещата се проведе онлайн, по-късно в нея се включи и министърът на енергетиката Александър Николов. Разговорът беше ползотворен. Определеният таван от 30% за компенсациите за тока с правителствено решение от 30 декември ще бъде изменен - такива са уверенията, които получихме. Ще се стремим към таван от 50% от средномесечната цена на електрическата енергия на борсата "Ден напред", но не повече от 250 лева. Например, при средномесечна цена от 520 лв., вички небитови потребители на електрическа енергия ще получат 250 лв. - при тази цена ще бъде достигнат таванът.

- Напоследък като че ли има спад на цените на тока на борсата. Така ли е?

- Да, традиционно в началото на годината около празниците търсенето на енергия не е толкова голямо, защото голяма част от предприятията не са започнали работа или не работят на пълни обороти. Но пазарите и фючърсите не показват намаление, напротив - ние очакваме цени между 450 и 500 лева средномесечно за тримесечието.

- За кои месеци ще бъде тази компенсация?

- Прогнозите са, че цената ще е висока поне до края на първото тримесечие. Засега разчетите са до края на март. Договорихме се с премиера, че при евентуална ескалация на цените след това, отново ще коментираме какви ще са възможностите за компенсация.

- Преди седмица финансовият министър Асен Василев каза, че държавата ще помогне, но бизнесът също трябва да поеме част от риска, дори имаше препоръка индустрията да работи в събота и неделя, когато цените на тока не са толкова високи. Как ще коментирате?

- Много от компаниите и сега работят в събота и неделя, това няма да реши нищо, само ще се измести пикът на търсене на ток. По отношение на тежестта - бизнесът и сега поема много по-голяма част от нея. Ние не търсим помощ, искаме да се възстанови на предприятията част от надвзетите суми. Компенсацията да е от сръхпечалбите на дружествата, които произвеждат електрическа енергия. Реалната цена на микса на ел.енергията в България по наши изчисления е между 150 и 170 лева. А предприятията заплащат ел.енергията днес /б. ред. сряда/ - над 370 лева, имаше дни, когато плащаха 800 лева на дневна база, а в пика - над 1000 лв.

- Обмислят ли се и други мерки, освен преките компенсации, за да се свали цената на борсовия ток? Говореше се за намаляване на ДДС, например. Министър Василев каза, че бизнесът сам се е отказал от дългосрочните договори, защото в един момент не са били изгодни. Така ли е?

- Не. В страните от ЕС в сегмента "Ден напред" се търгуват не повече от 20% от ел.енергията. Останалите 80% са по силата на дългосрочни договори, които дават сигурност в цената, която в някои моменти може да е по-висока от пазарната, а в други - по-ниска. В България е точно обратното - у нас 80% от търгуваната енергия минава през платформата "Ден напред" и под 20% се търгува с дългосрочни договори. Тази парадигма трябва да бъде обърната. Но това са решения, които трябва да се вземат в средносрочен и дългосрочен план с промени в Закона за енерегетиката и правилата на работа на БНЕБ, с определяне на участниите в търговете за големи количества електроенергия, които касаят предимно енергоемките производства. За момента директната компенсация е животоспасяваща мярка за българските предприятия, в това число държавни и общински ведомства, болници, социални домове, училища, университети, детски градини. По тази схема никой не губи - производителите на ел. енергия ще продават на високи цени. В момента те консолидират свръхпечалби. Една част ще възстановят, друга ще остане в техните каси. Това ще е голяма глътка въздух за всички небитови потребители. Индиректно тези компенсации ще стигнат до всеки български гражданин - потребителите на стоки и услуги ще усетят ефекта в крайните цени.

- Има ли от страна на енергийния министър Александър Николов разбиране за проблемите и готовност да се направят необходимите промени?

- С министър Николов разговаряхме няколко пъти, стигнахме до диалог с водещите фигури в правителството. Имахме неколкократни разговори с Асен Василев. Имаме тяхното разбиране и уверенията им, че ще направят всичко възможно, така че икономиката ни да се движи с по-бързи темпове и да извлечем полза от енергийната криза, в която е целият ЕС.

- За високите цени на газа от правителството съобщиха, че не се предвиждат компенсации за небитовите потребители.

- В началото на разговори сме с правителството за компенсиране и на тези цени. Фючърсите показват, че ни очаква спад в цените на природния газ и се надяваме от 1 февруари да имаме по-ниски цени на газа.

- В момента се подготвя бюджетът за 2022 г. Това, което най-много касае работодателите, са минималната заплата и осигурителният праг. Имате ли преговори с правителството?

- Започнахме разговори с министър Асен Василев и зам.-министър Росица Велкова. Те заявиха своите намерения за евентуално повишение на минималната работна заплата /МРЗ/ на 710 лева от 1 април и повишаване на максималния осигурителен доход на 3400 лева. Работодателите не могат да приемат това. По отношение на МРЗ - няма работодател, който иска неговите служители да получават ниско възнаграждение. Защото, когато хората получават достойно възнаграждение, те допринасят много повече за компанията. Но ръстът на МРЗ трябва да става при ясни, обективни критерии. Ние ратифицирахме конвенция 131 на Международната организация на труда, която определя сравнително справедливи критерии за определяне на МРЗ. Все още не сме видели в предварителните разговори откъде идват тези разчети за 710 лв. Според нашите разчети реалното увеличение на МРЗ е под 700 лева.

Повишаването на МРЗ води до повишаване и на всички останали възнаграждения. Но на фона на пандемична криза, нарушени доставки, несигурност, тежка политическа криза през миналата година, високи цени на ток и газ, едно такова повишение може да доведе до обратния ефект - допълнително изсмукване на ресурс от предприятията, а тези, които нямат, да освобождават служители. Тези хора ще разчитат на социално подпомагане. От друга страна, с необосновано повишение на размера на МРЗ ние не стимулираме хората, които се квалифицират и преквалифицират. МРЗ не е със социална функция, а е отражение на положения труд. Ако имаме повишение на качеството на труда и производителността, никой работодател няма да чака държавата да му каже да вдигне заплатата, а ще го направи.

От друга страна, за хората, които не могат да преживяват - те са много - за тях трябва да се включи социалната система на държавата с подпомагане - да няма бедни хора, в това число и работещи бедни.

За нас е изключително важен въпрос и повишението на максималния осигурителен доход, и то с повече от 10%. Съгласно коалиционното споразумение, трябваше да бъде направен 6-месечен преглед и анализ на цялата ни пенсионна система. И на базата на този анализ да се разгледа повишението на максималния осигурителен доход. Той е преди всичко в секторите IT, аутсорсинг, предпрпиятията, работещи за износ. Но някои от тези бизнеси са като дърво без корен - когато не ги устройва, че тук ще се повиши цената на труда, ще сложат лаптопа в чантата и ще отидат на друго място. Освен това, таванът на осигуровките не кореспондира с определения таван на пенсиите, който ще се увеличи с около 5 процента - от 1440 на 1500 лв., докато осигуряването се увеличава с над 10%. При таван на максималния осигурителен доход от 3400 лева е редно таванът на пенсията да е не по-малко от 1800 лв. Така у хората се появява недоверие в пенсионната система. Възнаграждения над 3000 лева получават предимно млади хора, на които времето за пенсиониране се вижда твърде далеч. А вноските ще се увеличат и за работодателя, и като лични осигурителни вноски. Ако няма повишение на възнаграждението, тези хора ще получават по-малко. Ако работодателят иска да ги запази, трябва да увеличи и възнаграждението - тежест след тежест се стоварва върху фирмите. Затова са нужни разчети, с мисъл и анализ да се разговаря по тази тема.

- Гореща тема е Северна Македония и предстоящата визита на премиера там. Кирил Петков говори по-прагматично за отношенията ни, споменава неща, които касаят и бизнеса - защо нямаме директни транспортни връзки с влак, самолет, как се развиват инвестициите. От гледна точка на бизнеса как виждате отношенията с нашата съседка?

- Аз не виждам разнопосочност в позицията на премиера и досегашната ни позиция за присъединяването на Северна Македония, която беше препотвърдена и на КСНС. Като българин и гражданин на ЕС и като представляващ бизнес организация смятам, че политическите и икономическите въпроси трябва да вървят неразделно. Като българин съм доволен от позицията, която българската държава прие на КСНС. Ние трябва да адресираме нашите послания не към нашите братя и сестри в Северна Македония, а към техните политици. България най-стойностно защитава европейските принципи. Не бива в европейското семейство да бъде приет член, който оспорва исторически факти, който не прави нищо по изпълнението на сключен договор за добросъседство, не прави нищо за икономичекси и транспортни връзки с най-близкия си съсед. Съгласен съм с премиера Петков, че трябва да бъдем прагматични с установяването на добри бизнес отношения, със свързаност между държавите - и енергийна, и транспортна, и бизнес. Но борбата за историческата истина и прагматизмът не си противоречат. Историята ни, идентичността, не бива да бъдат изменяни заради политически интереси. На тази територия са оставили костите си нашите деди. На 15 януари честваме 30 г. откакто България първа призна Македония. Нека те го оценят.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички